Общественици дадоха идеи на Кирил Петков как да се спре агресивната пропутинска пропаганда у нас

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО: Г-н Кирил Петков, Министър-председател на Република България

КОПИЕ: г-н Никола Минчев - Председател на Народното събрание на Република България, Г-н Божидар Божанов - Министър на електронното управление, Г-н Николай Денков - Министър на образованието и науката, г-жа Бетина Жотева - Председател на Съвета за електронни медии, Г-н Иван Гешев - Главен прокурор на Република България

Уважаеми г-н Петков,

1. На 1 март 2022 г. Съветът за електронни медии реши да ограничи временно разпространението на руските телевизионни програми RT и „Спутник“ и производните ѝ. Това решение е навременно и даже закъсняло, но агресивната пропутинска пропаганда не се осъществява само от тях. Има и много български медии и български журналисти, които от години участват в руската хибридна война срещу България и Свободния свят. Контролните органи в лицето на СЕМ и КРС не ги санкционират, „аргументирайки се“ с наличието на свободата на словото и липсата на цензура в България. Редица обществени и частни медии в България систематично лансират тези, коренно противоположни на ценностния европейски, евроатлантически и демократичен избор на българските граждани. Разбираме, че рупорите на руската пропаганда няма да бъдат отстранени бързо от ефир. Но може да им се намери алтернатива – гледната точка на свободомислещите хора, представена от свободомислещи журналисти. Обществените медии са длъжни да правят това по силата на Закона за телевизия и радио.

Според Чл. 6, ал. 3 от този закон БНР и БНТ трябва да „осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси, общочовешките културни ценности, националната наука, образованието и културата на всички български граждани без оглед на етническата им принадлежност“.

Чл. 6, ал.6 от същия закон ги задължава да „отразяват различните идеи и убеждения в обществото чрез плурализъм на гледните точки във всяко от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика“. БНР и БНТ от години не изпълняват тези свои задължения – както заради политически поръчки, така и поради липсата на подготвени свободомислещи журналисти. Затова предлагаме в ефира на БНТ и БНР да намерят място авторски формати, които сега са изтикани в периферията на медийното пространство, но се водят от качествени и обективни журналисти. Формати, в които се отстоява обективната истина за войната в Украйна, а не се прави антидемократична пропаганда.

Що се отнася до частните и партийни медии, които участват в хибридната пропагандна война на Кремъл, те могат да бъдат задължени да предоставят пълна информация за финансирането си, както и да обозначават своите журналистически продукти с надпис „непроверена/едностранчива информация“. Съгласно правомощията си регулаторният медиен орган ще бъде натоварен да изготви и периодично да обновява списък на „хибридните медии“ по предварително уточнени критерии. СЕМ или друг оторизиран държавен орган трябва да може и да блокира уебстраниците на медии, обявени за „хибридни“.

2. Обезпокоени сме и от начина на преподаване в училище – както на история, така и на много други предмети – , който обуславя високата медийна неграмотност на учениците и тяхната неспособност да различават истинските новини от хибридните. Настояваме учителите задължително да преминат курс по медийна грамотност, преди да я преподават на учениците като отделен предмет или в часовете по обществени дисциплини. Предметът трябва да е освободен от сложни и ненужни учебни съдържания. В България се извърши „деидеологизация“, но не и декомунизация на образованието. Учениците все още не се възпитават в духа на европейските ценности. В същото време продължават да изучават една странна идеологизирана версия на историческа митология, която представя Русия – най-сериозното препятствие пред изграждането на модерна национална и демократична държава в България – като най-добър приятел и „брат“ на българите. Настояваме също предметът „Гражданско образование“, изучаван в момента само в 11 и 12 клас, да бъде въведен и в началния и среден курс на българските училища, и да бъде преподаван от подготвени учители. Целта е българските ученици да получат базови знания за политиката, либералната демокрация и международните отношения, за да не бъдат „политически неграмотни“, и да могат да направят свободен и информиран избор на своите политически възгледи и предпочитания.

3. Обръщаме внимание на прокуратурата, че според чл.419а от НК във връзка с изпълнение на задълженията на България по международното право, е забранено да бъде оправдавано, отричано или грубо омаловажавано извършено престъпление против мира и човечеството, когато се създава опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза срещу отделни лица или групи от хора. Нарушилите този член могат да получат до 5-годишни ефективни присъди. В страната ни вече влизат бежанци от Украйна – българи и украинци, а речта на омразата, оправдаваща Путин, създава опасност от омраза към тях в момент, в който търсят подслон и защита. Прокуратурата следва да предприеме действия по компетентност особено спрямо политиците, които вършат посоченото престъпление, като задействат релевантния текст от Наказателния кодекс. София, 5 март 2022 г.

С уважение: Калин Манолов – журналист и издател Доц. д-р Момчил Дойчев – преподавател в НБУ, Проф. д.п.н. Татяна Дронзина – преподавател в СУ, Юлиана Методиева – журналист и правозащитник, Проф. д.ф.н. Мартин Табаков – философ, БАН Доц. д-р Петър Воденичаров – социолингвист, ЮЗУ Проф. д-р Зарко Ждраков – преподавател в Художествена академия, о.з. кап. първи ранг Васил Данов – Атлантически съвет на България, Полк. Вилис Цуров – Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“ Светослав Нахум – писател Доц. д-р Валерия Кардашевска – преподавател в НАТФИЗ, доц. д-р Светлана Божилова – преподавател в СУ проф. д-р Тодор Тагарев – Българска академия на науките Александър Кашъмов – адвокат, правозащитник Мохамед Халаф – журналист Стойко Стоянов – главен редактор на „Фактор“, Васко Кръпката – музикант, композитор и певец, Даниела Горчева – издател, историк, публицист, Димитър Стоянов – журналист, доц. Велизар Шаламанов – Институт по информационни и комуникационни технологии на БАН, о.р полк. Владимир Миленски – Атлантически съвет на България Юлиана Димитрова – учител, историк инж. Бойко Бочев – бизнесмен проф. дфн Георги Фотев – социолог, НБУ Алфред Фосколо – пенсионер, правозащитник Белчо Дончев – пенсионер, писател Доц. Методи Андреев – преподавател в УАСГ, Виктория Пандурова – инженер, пенсионер, Доц. д-р Красен Станчев – икономист и философ Ангел Димитров Найденов – IT специалист, „Алнусофт“ ЕООД Д-р Иван Иванов – лекар Проф. дфн Витан Стефанов Митев – философ Иван Ибришимов – журналист Ана Дадалова – машинен инженер Огнян Ханджиев – юрист, Доц. д.с.н. Огнян Минчев – социолог и политолог, СУ, Христо Узунов – актьор.