Борис Тадич: Колко блага можеше да ни донесе координацията, ако не общата държава, и на едната, и на другата страна

Борис Тадич е бивш министър на отбраната на общата държава между Сърбия и Черна гора до 2004 година. Малко след това през същата година е избран за президент на Сърбия. Два пъти е бил президент на западната ни съседка от 2004 до 2012 година. По време на неговия мандат се случват много ключови събития не само за Сърбия, но и за региона. Разпада се общата държава между Сърбия и Черна гора през 2006 година, а през 2008 година Косово обявява своята независимост.

Днес Тадич е опозиционен политик и силен критик на президента Александър Вучич като го смята за отговорен за краха на сръбската демокрация. В интервю за Николай Кръстев Борис Тадич твърди, че независимоста на Косово е довела до днешната война в Украйна.

БНТ: Благодаря Ви, че приехте екипа ни и да бъдете наш събеседник. Кажете ни - къде са сега Балканите?

Борис Тадич: Балканите продължават да бъдат на границата между Изтока и Запада. И този процес на европейска интеграция, който трябваше окончателно да определи Балканите като част от политическия Запад е спрян, преди всичко защото не се стигна до интеграцията на Сърбия, Черна Гора, Албания, Босна и Херцеговина в Европейския съюз и аз виждам това като голям проблем в европейската политика, така да кажем и в окончателната вестернизация (западнотизацията) на Балканите, включването на Балканите в общността на държавите от Европейския съюз.

БНТ: Как според Вас войната в Украйна може да повлияе на процесите в Западните Балкани?

Борис Тадич: Може, и още как! И не само при процесите в Западните Балкани, а и в целия черноморски басейн, Каспийско море и зоната по Средиземно море. Видяхме, че веднага след като започна кризата между Украйна и Русия, агресията на Русия срещу Украйна, президентът на Турция Ердоган изпрати няколко много агресивни съобщения към Гърция. Това значи, че един модел на поведение, приложен в случая на територията на Украйна от страна на Русия, ясно - това е агресия, веднага става модел на поведение за други държавни ръководители в региона, а потенциално и за държавни ръководители на територията на Балканите.

БНТ: Това може ли според Вас да доведе до радикализирането на Косово?

Борис Тадич: Може, защото Косово е замразен конфликт. Всеки замразен конфликт може винаги да експлодира и това е проблемът на замразените конфликти или по-скоро на тези, които решават проблемите по този начин. Аз мисля, че замразяването на конфликт не е никакво решение. Имало е точки по света, където това е било просто неизбежно, но мисля, че би трябвало да е много важно това, че успяхме да решим проблема Косово. А за да можехме да решим проблема Косово, трябваше да се направи компромисно решение. Но и двете страни да бъдат готови за компромисно решение, а и великите сили да имат честността да не продължават едностранните актове, а да има балансиран подход. За съжаление това не се случи през 1999 година! Не се случи и когато западният съюз НАТО бомбардира Сърбия без решение на Съвета за сигурност.

БНТ: Казвате да се приложи някакъв компромис. Какво значи според Вас този компромис?

Борис Тадич: Аз предложих още по-комплексен план на Сърбия, състоящ се от четири точки. Предложих ако албанската страна не приема суверенитета на Сърбия в Косово, те могат да се държат по този начин, но и Сърбия също да има право да третира Косово като част от територията си. И това е единствената точка за така нареченото недоразумение, която може да има помежду ни. От друга страна, аз предложих Северно Косово да има пълна съдебна, законодателна и изпълнителна власт, тъй като има такива решения на територията на Европа. Мисля, че това беше едно устойчиво решение, но за съжаление след това се стигна до смяна на властта, стигна се до признаване на юрисдикцията на Прищина и в Северно Косово и този процес в по-голямата си част беше затрупан с намалени възможности за реализацията му така, както аз го предложих. Но мисля че така или иначе ще трябва цялата международна общност отново да се върне към решаването на въпроса за Косово по друг начин, а не с методиката, установена в този момент, защото докато тлее един проблем, докато има възможност той да се разгори в нов конфликт, това е лошо за цяла Европа, а не само за албанците и сърбите, живеещи в Косово и Метохия.

БНТ: Но там дрънкат оръжия и от албанската и от сръбската националност. Вие как виждате това, във връзка със стабилността на Западните Балкани сега?

Борис Тадич: Но не само на албанците и сърбите, но и на целия свят. Ние видяхме през 2008 година, веднага след самопровъзгласяването на независимостта на Косово и установяването на един прецедент, който имаше последствие по онова време и в Украйна, и преди това в Грузия, южна Осетия и Абхазия, сега в Донецк с Луганск, с Херсонска област с Крим. Има много установени принципи. Този принцип не е установен от Русия. Този принцип е установен от Запада, със САЩ, със страните, които подкрепяха независимостта на Косово, а днес всички се будим в една нова реалност. Когато това се случи, аз предупреждавах западните си приятели, и американските, и европейските приятели от Европейския съюз, че ще се отвори кутията на Пандора, предупреждавах, че точно това ще се случи в Украйна и за съжаление това се случи. Не беше необходима голяма мъдрост, за да се предвиди това. То беше повече от ясно. Но тогава властваха някои принципи, че се е стигнало до края на историята, че имаме едностранна система в света, съответно една полярна структура на света. Междувременно всичко се промени. Китай драматично израсна в икономически и политически, а и във военен смисъл. Русия се върна на сцената чрез Сирия под една ли друга форма. Ето, сега и чрез Украйна в една по-силна и по-брутална форма. Ние живеем в пълна неизвестност.

БНТ: През последните няколко години все повече се говори за разменяне на територии между Сърбия и Косово. Доколко това е реално според Вас?

Борис Тадич: В този момент аз не съм сигурен, че е реално решение, но беше реално решение, реална беше и подялбата преди повече от десетилетие, когато визионерски сръбски политици предлагаха едно такова решение. Това беше през 60-те и 70-те години. За съжаление не се стигна до такова решение. Имаше достатъчно пространство в Косово и за сърбите, и за албанците. Тогава, след като Сърбия върна юрисдикцията на Косово през 1912 година след Балканските войни, но за съжаление, нямаше достатъчно мъдрост. Сега се намираме пред по-големи проблеми. Сега нещата са по-сложни, защото вече не става дума само за Косово. Сега в Косово става дума за целия аспект от международни отношения, става дума за въпроса за суверенност, става дума за статута на държава членка на ООН. Следователно, Косово, както и Крим, както и Херсон, както и Луганск и Донецк, и Осетия, и Абхазия представляват напълно нови проблеми. Това е опасна ситуация, която е опасна за всички континенти, за всички нации, но ето, надявам се, че войната в Украйна, въпреки че донесе много злини и нещастия, поне да събуди света по въпроса за принципите на международния правов ред, международното право и да събуди света, когато става въпрос за принципите, по които може да функционира светът в бъдеще, без толкова чести войни и насилие.

БНТ: Дали политиката на Слободан Милошевич е виновна за увеличаване на сърбите в Косово?

Борис Тадич: До голяма степен да. Няма никаква дилема, че той направи катастрофални грешки, но със сигурност не е единственият виновник за тази ситуация в Косово, нито за поражението на Сърбия в Косово, както казват. Милошевич влезе във война с големите сили на НАТО. Тази война не можеше да завърши с победа, защото Сърбия е малка страна с недостатъчен военен капацитет в този момент през 1999 г. се бореше срещу цялото НАТО. От друга страна, тази война завърши с мирното споразумение в Куманово. Завърши без нарушения по суша, имаше само бомбардиране над Сърбия, което беше опустошително. Това допълнително запази човешки животи, но голяма част от хората от сръбската армия смятат, че войната не би могла да завърши така, ако НАТО беше опитал териториална инвазия и спускане на свои войски на територията на Сърбия. Трудно ми е да кажа какво щеше да се случи, но мисля, че всички биха имали големи жертви. Със сигурност Милошевич имаше най-голяма вина, задето водеше политика крачка по крачка, остави Сърбия без право на отговор и накрая нашата страна и нашите граждани, а и самият той, изпаднаха в ситуация да водят война срещу най-голямата сила в света. Има още един факт, който трябва да спомена, който не говори особено добре за националната ни политика в 20 век, имам предвид сръбската политика. Ние сме единствената европейска нация, която е участвала във всички войни на европейска земя през 20 век. Но отново се връщам на ролята на президента, който трябваше да довърши процеса на помирение след всички тези опустошения и страшни събития, да установи една зона на мирна територия в Западните Балкани и на Балканите изобщо. Това беше моята политика, моето посвещение. Аз наричах тази политика скандинавизация на Балканите, в желанието си да приложа скандинавския модел на поведение и помирение и рационалност на територията на Балканите. Накрая не успях, защото приключиха моите мандати и в страните от Западните Балкани отново дойдоха на власт представители на националистичната политика от 90-те години.

БНТ: Г-н Тадич, вече десет години Сърбия е под ръководството на Вашия колега Александър Вучич. Какво значи това за демокрацията във Вашата страна?

Борис Тадич: Ние имаме напълно противоположни модели за управление на страната. Аз се стараех да управлявам страната като президент, а той се старае да властва в страната. Това е голямата разлика. И той се старае да властва абсолютно над страната. Това значи, че демокрацията е застрашена. Значи ние имаме цялата финансова система, с която властва един човек и една олигархия на власт и това е неговата партия. Това важи и за медийната структура, която е напълно контролирана или контролирана по всички съществени точки от страна на Александър Вучич, президента на републиката и неговата Сръбска прогресивна партия. Е, сега той може да каже, че това не е единствената система на такава власт в Европа. Имате Унгария, имате Полша, което е вярно. Имате и Русия, и Турция, и все повече се установяват авторитарни модели на управление и недемократични модели на управление дори и в страни, които са демократични. Значи, той има и определено оправдание; може да каже, че това е световна тенденция и той следи тези тенденции, дори може да каже, че той е представител на „модерната" вълна в политиката. Но аз мисля, че всичко най-лошо за този начин на управление е същественото дългосрочно застрашаване на стабилността на нашето общество и унищожаване на самите основи на сръбското общество.

БНТ: Добре - кога Сърбия ще се върне на тази европейска политика?

Борис Тадич: Аз се надявам при всеки поредни избори, че ще се върне, но досега, през последните десет години не се върна към тази политика. Но аз спадам към поколението на политиците, които никога не се предават. Няма предаване, борбата продължава. Ще продължим борбата безмилостно и докрай. Не бих искал да се стигне до насилие, до което се стигаше във вътрешната ни политика през последните десет години и преди всичко от страна на управляващата коалиция, но ние ще продължим тази борба.

БНТ: Какво мислите за приближаването на Сърбия към Русия, към руския президент Путин? Това във вреда ли е на европейската интеграция на Република Сърбия?

Борис Тадич: Ами тук има симетрична позиция, съответна на други европейски страни, както и България. Знаете, и българите, и сърбите са много специфични народи. Ние сме два народа, които имат исторически връзки с Русия. В един период Русия е подкрепяла повече Сърбия, в друг период - повече България и ние бяхме ревниви едни към други, като става въпрос за Русия, като говорим за историята, а от друга страна, знаете, имаме интереси. Ние не можем да отречем и да пренебрегнем интересите си като става въпрос за Русия. От трета страна Сърбия е тук особено специфична, има асиметрична позиция. Ние претърпяхме ужасни санкции през 90-те години и тези санкции, според замисъла на западните стратези, трябваше да засегнат Милошевич. Те не засегнаха Милошевич. Те всъщност укрепиха неговата власт. Ние, които тогава бяхме в Демократическата партия, се борихме срещу него със свои сили, но всъщност бяхме по-слаби след санкциите, а не по-силни, за да може да се установи демокрация. Така че аз не вярвам в политиката на санкции, които на практика са единственият инструмент в политиката на западните страни. Но ако се върна на Вашия въпрос в по-широк контекст, във философски, политически контекст, Сърбия не може да се отрече от връзките си с руския народ в областта на културата, в областта на икономиката, в областта на историята. Това е фактическото положение, били сме близки с Русия, но Сърбия, по мое мнение, стратегически трябва да принадлежи към Западна Европа, трябва да принадлежи към Европейския съюз. Ако това не се случи, ако не се завърши процесът на интеграция и на Западните Балкани, Европа винаги ще има на територията на Балканите слабо място, което ще бъде подложено на политически инфекции и нестабилност и ще застрашава самото ѝ функциониране. Аз разбирам, че днес Европейският съюз се изправя пред големи вътрешни проблеми, с икономическа криза. Ако Европа има сили да направи всичко това през целия век ще бъде незаменим фактор в глобалната политика. Ако Европейският съюз не направи това, Европа ще бъде все по-слаба и по-слаба. Както ми се струва, че в този момент тя изгуби придобития си авторитет. По въпроса за конфликта в Украйна нямаше инициативи на Европейския съюз, нямаше инициативи нито спрямо Русия, нито спрямо Америка, нито спрямо Украйна, а Европа само следваше САЩ. А това е европейски конфликт, това е конфликт на европейска земя.

БНТ: Как ще завърши този конфликт на европейска земя?

Борис Тадич: 90-те години ние имахме конфликт на територията на Югославия. Това е конфликт на европейска територия. Сега е 21 век, 2022 година. Днес имаме конфликт на територията на много по-големи страни, отколкото беше Югославия. Това е конфликт на земята на Украйна, който включи страни, които имат около 40 милиона жители и 130 милиона жители. Това е ужасяващ факт, който говори за нашата европейска неспособност рационално да решаваме спорове, пред които се изправяме. Споровете са нещо нормално, но решаването на спорове е още по-нормално нещо. И тук Европа, Европейският съюз, включително Русия, Украйна и Беларус не показват способност да решава своите вътрешни проблеми. И това е голям проблем и трябва да съзнаваме това. Сега ми задайте въпроса кога ще бъде решен този проблем, този спор. Ще бъде решен, когато бъдем в състояние да осмислим и да си представим мирно споразумение. Струва ми се, че сега никой не може да си представи мирно споразумение между Русия и Украйна, а вече всички имат много изострени позиции, което говори, че този конфликт най-вероятно ще продължи. Този въпрос е за стратегическите отношения на Изтока и Запада. Това вече не е вътрешен въпрос между славянски народи, за съжаление. Защото въпросът за славянската политика тотално се е загубил някъде в историческите конфликти и в политическите процеси на 20 и 21 век. А той е легитимен въпрос, въпрос за енергийната сигурност, този въпрос е и въпрос за производството на храни за целия свят, това е въпрос за транснационалните коридори и това е въпрос за отношенията на Русия и САЩ. Последно и за Китай, чрез Русия, и САЩ. Винаги съм бил поддръжник за превенция на конфликтите. За съжаление, нито Запад, нито Изток, нито Русия, нито Европа, нито Америка, нито Европейският съюз работиха достатъчно по превенция на конфликта и днес сме в ситуация да се изправим пред трагични последици, заради които особено ние в Сърбия и вие в България вероятно преживяваме по-трагично тези конфликти където родни братя се убиват помежду си и създават конфликт, който ще остави катастрофални последици вътре между семействата, а не само между украинската и руската нация.

БНТ: Добре, г-н Тадич. Сърбия е единствената страна в Европа, която не наложи санкции спрямо Русия. Как разбирате Вие това?

Борис Тадич: Обясних. Защото ние имаме опит от катастрофалното действие на санкциите. Ние сме страна, която е страдала от санкции. България не е страдала от санкции, Румъния не страдала от санкции, Полша не е страдала от санкции. Единствено ние страдахме от санкции и знаем, че санкциите не са само лекарство, санкциите са и производство на болести. Говоря в национален план. За съжаление, нашата политика не обясни навреме това деструктивно действие на санкциите и всички на Запад очакват Сърбия само да се присъедини към политиката на санкции. Това не е просто. Аз няма да говоря за вашите медии това, което говоря за сръбските медии. Това не е просто, но мисля, че пропуснахме възможността да бъдем поддръжник на алтернативната политика, а не на политиката за санкциониране на Русия. Една част от санкциите беше необходима, но не такива комплексни и широки санкции, приложени в този момент. По мое мнение, тези санкции абсолютно не водят до мирно решение. Санкциите не довеждат Русия, нито нейното ръководство, нито Владимир Путин на масата за преговори. На масата за преговори ще го доведе преди всичко уважаването на взаимните интереси и международният респект. Надявам се, че и от другата страна ще се стигне до някакъв вид отстъпки, че в руската страна политическите интелектуалци ще извършат натиск върху тяхното ръководство, което досега беше много имунизирано срещу натиск и се надявам, че страшните жертви, които засегнаха не само Украйна, но и Русия ще доведат до това политическите ръководства на тези страни да реагират хладнокръвно и да намерят устойчиво мирно решение.

БНТ: Г-н Тадич, понеже ние от дълго време се познаваме, кажете ми какво са пропуснали Сърбия и България в историческото си развитие?

Борис Тадич: Мисля, че на територията на Балканите не съществуват други два народа като българите и сърбите, които са направили повече политически и исторически грешки. Това е един дълъг анализ и в разговори с Вас аз казах, че България например, заради македонския въпрос и начина, по който е подходила към македонския въпрос, е изгубила излаз на Егейско море. Сърбия, говорейки реално, е била в един момент некоректна спрямо България, като става дума за македонския въпрос. От друга страна, македонският въпрос, през съществуването му вътре в Югославия, стана един особен феномен и също така не може да се отрече. Сега Северна Македония като държава и България имат спор около езика, около различни аспекти на общата идентичността, както Сърбия с Черна гора. Погледнете само картите и границите на днешна България и на Сърбия и ще видите доколко нашата координация, ако не общата държава, която е съществувала като идея в определен момент след Втората световна война, колко блага е могла да донесе и на едната, и на другата страна. Днес ние сме все по-малки нации. Някога имахме по 10 милиона жители, а сега сме 7-8 милиона жители и българите, и сърбите. Но днес в България основната дилема е как ще използвате 30 или 60 милиарда евро безвъзмездна помощ от Европейския съюз, а в Сърбия дори не сме в тази ситуация да мислим за това. Значи ние повече пъти сме грешали, още не станали член на Европейския съюз. Щеше да ни бъде много по-лесно, ако имахме дилема как да похарчим и ние в Сърбия такива огромни пари.