Емитираме еврооблигации за нов дълг на международните пазари

България ще се опита да пласира нов дълг на международните пазари, научи Investor.bg. Страната ни, която има рейтинги Baa1 и BBB съответно от Moody's и Fitch, ще емитира еврооблигации на 27 януари в Люксембург, казват източници, пожелали да останат аноними, тъй като плановете още не са оповестени официално, съобщи Investor.bg.

Емисията ще е част от средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари на стойност 12 млрд. евро, а консултанти са BNP Paribas, Citi, J.P.Morgan (B&D) и UniCredit. Очакваната цена е в диапазона около Mid Swaps + 250 базисни пункта, което означава около 5,25%. За търсения обем няма точна стойност, а само е посочено, че целта е емисията да е бенчмаркова (поне 1 млрд. евро).

Целевият пазар включва на практика всички допустими контрагенти, професионални клиенти и клиенти на дребно.

В случай че бъде реализирана, емисията ще бъде един от инструментите за финансиране на бюджета, който Министерството на финансите използва, като се придържа към основната цел на дълговото управление – финансиране на планирания дефицит за тази година така, че да отговаря на критериите за влизане в еврозоната, осигуряване на необходимите средства за рефинансиране на дълга в обращение и обезпечаване на законово регламентираните нива на фискалния резерв.

Припомняме, че през март 2023 г. има падежираща еврова емисия в размер на 1,444 млрд. евро, която България трябва да изплати.

За последно България излезе на международните дългови пазари на 15 септември, когато Министерството на финансите пласира облигации, деноминирани в евро, в два транша с общ размер от 2,25 млрд. евро. Първият бе със срочност седем години, обем от 1,5 млрд. евро и лихвен купон 4,125%, а вторият бе със срочност 12 години, обем от 750 млн. евро и лихвен купон 4,625%.

Тогава финансовото ведомство прогнозира, че в предстоящите месеци цената и достъпът до дългово финансиране ще представляват все по-голямо предизвикателство пред суверенните емитенти на дълг. Причините за това са продължаващата геополитическа несигурност, високата инфлация и политиката на Европейската централна банка и Федералния резерв за продължаващо увеличение на основните лихвени проценти.

А в края на октомври финансовото министерство отмени аукцион за 200 млн. лв. ДЦК на вътрешния пазар заради рязкото покачване на поисканата от пазара доходност около 5,8%. Отмяната не бе съвсем изненадваща на фона на факта, че през есента държавата на няколко пъти не успя да набере в пълен обем търсените от нея средства заради слаб инвеститорски интерес и покачваща се доходност. По онова време финансовият министър Росица Велкова коментира, че условията, които би могло да постигне редовно правителство, са по-добри от тези на служебно. Но пък в момента редовен кабинет не се задава на хоризонта.

През последните няколко години се наблюдаваше ясно изразена тенденция за намаляване на възвръщаемостта. Среднопретеглената годишна доходност за бенчмарковите десетгодишни облигации бе 0,36% през 2019 г., 0,27% през 2020 г. и 0,33% през 2021 г. (с коефициенти на покритие от съответно 1,94, 1,63 и съответно 1,49). През 2022 г. не беше издавана десетгодишна емисия.

Към декември 2022 г. пет- и десетгодишните дългове достигнаха нива от около 4,5% и 5,5%, след като пазарите оценяваха инфлацията и инвеститорските очаквания за по-високи лихви, не на последно място и под влиянието на войната в Украйна. 20-годишни бонове, емитирани през 2019 г. с доходност от 1,48% са най-дългите книжа на местния пазар.

България продължава да поддържа ниско ниво на задълженията си, като делът на дълга спрямо брутния вътрешен продукт възлиза на 21,3% към 30 юни 2022 г. (16,442 млрд. евро, вторият най-малък дял в ЕС).