Симеон Николов: В тази война не може да има победител

В тази война не може да има победител и най-трудно би било трайното политическо уреждане на конфликта. Това каза в интервю за БТА Симеон Николов, дългогодишен дипломат, главен експерт по международна сигурност при президента на България в периода 2003–2005 г., заместник-министър на отбраната в периода 2005–2008 г., директор на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, по повод една година от началото на войната в Украйна. Според анализатора остава вариантът за споразумение за примирие, т.е. замразяване на конфликта с последващи продължителни и трудни преговори.

Сегашната тенденция на въвличане на САЩ и европейските страни във войната, обаче, създава предпоставки за конфликт между Русия и НАТО. Идеята да се създаде група съседни страни, които да изпратят въоръжени сили в Украйна, би било лошо прикритие на САЩ и НАТО, коментира той. Въпреки преобладаващата оценка, че Крим, макар и ключов за трайното гарантиране сигурността на Украйна, не може да бъде отвоюван, амбициите на Киев към Крим и подкрепата на Великобритания на тези украински амбиции могат да предизвикат използване на ядрено оръжие от Русия, каза Николов.

Още новини от Украйна

Следва пълният текст на интервюто:

Една година от войната в Украйна, вашата оценка и анализ за това как се промени светът?

- Човечеството става свидетел на един геополитически конфликт след дългогодишни напразни предупреждения за ерозия на международния световен ред и на международното право, улесняващи сблъсъка между стремежа за глобална хегемония на една велика сила и имперската носталгия на друга велика сила. Глобалното противопоставяне премина към силови механизми за промяна на световния ред и извоюване на сфери на доминация и влияние. Промяната на глобалната среда на сигурност става комплексна. Украйна е началото, а не краят на една по-остра фаза на кризи на великите сили през 21-и век и ще последват повече кризи като тази, в които се преплитат глобални интереси и предизвикват противоречия между отделните центрове и държави. Ще възникват нови съюзи. Войните стимулират ново лагерно мислене. Съюзите и партньорствата започват да изглеждат по-важни. Разделението на демокрации – автокрации не е единственият белег, който характеризира пътя към бъдещия международен ред. В доклада на Мюнхенската конференция за сигурност (17–19 февруари 2023 г.) неслучайно се акцентира върху Глобалния юг, защото страните от него не само отказват санкции срещу Русия, но и активно се противопоставят на трансатлантическата политика на война в Украйна. Нещо повече - Бразилия и Китай търсят път към преговори за прекратяване на войната. Формирането на един нов световен ред ще е дълъг и болезнен процес. Загубеното доверие в международните отношения ще се възстановява доста трудно. Най-близкият период, който ни предстои, е този на ускорена милитаризация и издигане на труднопреодолими стени, може би за десетилетия. Ако горещата война бъде замразена, то кибервойните и икономическите войни ще продължат още дълго. Ще има нови мигрантски потоци. Търсенето на решение зависи от умението да извличаме поуки от собствените ни грешки преди развитието на трагичните събития. Политиците не се вслушаха в предупрежденията на мъдреци като Джордж Кенан през 1997 г., Томас Фридман през 1998 г., Хенри Кисинджър през 2014 г., Джордж Фридман и Джордж Миършаймър през 2015 г., и дори сегашния шеф на ЦРУ Уилям Бърнс - през 2019 г. за червените линии, чието прекрачване ще е съдбоносно, и за възстановяване на Студената война. На международно ниво липсваха изявени и прозорливи лидери, които да наложат мъдри решения и да ни отклонят от пътя към войната. Така се стигна до признанието на Ангела Меркел от ноември 2022 г., че „конфликтът в Украйна не е изненада, тъй като споразумението от Минск, сключено през 2015 г. с цел прекратяване на конфликта в Източна Украйна, бе изпразнено от съдържание“. Предложенията на Путин от 17 декември 2021 г. бяха неизпълними в по-голямата си част, но това не снема отговорността на политиците и от двете страни на океана.

Още след първите месеци стана ясно, че войната няма да е блицкриг. Какво сочат прогнозите и анализите една година по-късно?

- След като Путин безспорно наруши всички възможни международни норми с нахлуването в Украйна, политическите наблюдатели не отидоха по-далеч от това да напомнят, че войната тлееше още от 2014 г., нито признаха, че са проспали симптомите за предстояща война, дори когато, както руската, така и украинската страна бяха вече съсредоточили свои военни формирования в региона, а артилерийският обстрел над Донбас се увеличи от няколкостотин до 3400 на ден. В ситуация вече на гореща война е много трудно да се отхвърли дебелата пелена на дезинформацията. Наложени бяха погрешни представи за ставащото в действителност. Поради това до голяма степен се правеха и неточни и понякога нелогични изводи за намерения и цели на воюващите. Така например бе наложена версията за опит за завземане на Киев. Не е необходимо да си завършил военно училище, за да прецениш, че само със 140 000 армия не можеш и да помислиш за завземане на такава огромна страна, какво остава пък да задържиш и контролираш тези територии. Оперативният замисъл на руските военни в действителност беше да излязат в тила на съсредоточената около Донбас украинска войскова групировка и да отрежат пътищата към нея за оказване на помощ, което да улесни обкръжаването и унищожаването ѝ.

Въпреки това, стана очевидно, че руското разузнаване е подвело ръководството в Кремъл не толкова с информация, колкото с оценките си за възможните военни решения. При това, със сигурност в Москва са били наясно, че през последните години в Източна Украйна украинците изградиха множество подземни съоръжения, укрепени райони и траншеи, което предполагаше продължителни и трудни бойни действия за тяхното овладяване. Подценена беше подготовката и волята на украинските военни. Усвоените от тях тактики и комуникации коренно се отличаваха от протичащите такива във вертикалната командна структура на руснаците. Освен това Русия загуби и информационната война, защото не успя да обоснове политически своите действия. Мащабите на западната подкрепа за Украйна може би също бяха неочаквани за Москва. Русия смени тактиката си и премина към унищожаване не само на военни обекти, но и на енергийната инфраструктура. Докато в началото на войната исканията на Киев за противотанкови средства и системи за противовъздушна отбрана бяха оправдани, а преминаването към такива за ракетни системи за залпов огън като M142 HIMARS и M270 причиниха сериозни смущения в руската военна логистика и снабдяване, то сега вече исканията за танкове и самолети, необходими за пробив на фронта, започнаха да разкриват проблеми на западните партньори. САЩ и НАТО отстояваха позицията да не доставят на Украйна тежко въоръжение, чийто обсег да позволява поразяване на цели дълбоко в тила на руските въоръжени сили и на руска територия, изхождайки официално от две съображения. Първо, заради оправданите опасения, че Киев ще ги използва, за да провокира реакция на Москва с цел въвличане на САЩ и НАТО във войната. Второ, за да удължи максимално военните действия с цел изтощаване на Русия. Германия трудно отстъпи за исканите танкове Леопард 2, но групата съюзнически страни, поели ангажимента да сформират два танкови батальона, все още не го е изпълнила. САЩ се съгласиха да доставят танкове "Ейбрамс", при това с условия и най-рано след десет месеца, но отказаха да предоставят ракетната система с голям обсег (300 км) ATACMS. Но дори западните страни и да можеха да изпълнят исканията на Киев за 300 танка, те едва ли биха имали значение на фронт над 1200 км срещу противник, разполагащ с над 1400 танка, авиация и дронове.

Динамиката на изразходваните крайни въоръжения и боеприпаси предизвика изчерпване на възможностите на западните страни до лятото на 2023 година. Запасите от боеприпаси в Германия например биха стигнали за 1–2 дни бойни действия, ако интензивността им е като тази в Украйна. Според изискванията на НАТО резервите трябва да стигнат за минимум 30 дни. В САЩ възникват опасения относно запасите от оръжия и боеприпаси в цели шест направления, поради доставянето им на Украйна. Времето за производственото им възстановяване възлиза от три до 14 години. Всичко това ще се отрази на готовността на някои страни, под натиска и на политически сили в тях, да продължат доставките за Украйна в тези обеми, ако войната, както се очертава, продължи дълго, а това означава спорове и преосмисляне. Затова изглежда логична репликата на бившия френски президент Никола Саркози: „Ние танцуваме на ръба на вулкан.“ Самолетите F-16 със сигурност ще бъдат доставени, въпреки сегашната демонстрация на въздържане и умуване, защото от лятото на 2022 г. в САЩ се обучават украински летци на този самолет. Тук трябва да се има предвид кой тип самолет от F-16 ще бъде предоставен на Украйна, защото е възможно да са носители на ядрено оръжие, което коренно променя оценката за такава стъпка. Ескалацията на войната след въвеждане на все по-мощни оръжия и пряката подкрепа още от първите дни на войната с разузнавателна информация, включително от космическото разузнаване и указване на руски цели за поразяване, както и с военна подготовка на десетки хиляди военни, изпращане на инструктори и дори на британски екипажи на вертолети или ракетни система за залпов огън, приближава ситуацията до пряко въвличане на САЩ и НАТО във войната, оттам и до ответна реакция на Русия, която пък може да прерасне в ядрена. Вярно е, че Женевските конвенции от 1949 г. и международното хуманитарно право не регулират условията, при които държава, която подкрепя една от страните в международен въоръжен конфликт, трябва да се счита за страна в този конфликт. Но военната подкрепа отдавна надхвърля обикновената помощ за самоотбрана. Изтъкнати юристи в западноевропейските страни и органи като научния съвет към германския Бундестаг още през пролетта на 2022 г. се произнесоха по казуса. Подкрепата на страна в конфликт води до участие във военни действия, ако за това пряко допринася обучението, което украинските войници получават в партньорските страни, както и разузнавателната информация, предавана от западните разузнавателни агенции, е от съществено значение за успеха на войските на бойното поле. Друга оценка гласи, че като подкрепя конфликтна страна, държавата сама става страна, само ако има възможност да участва в оперативните решения по координиран начин, но ако оръжията се доставят директно на бойното поле, за да могат да бъдат използвани веднага, участието в конфликта става очевидно. Освен това, ако членовете на тези части, които трябва да използват оръжейна система, са инструктирани от страните партньори в интензивни курсове как да работят с въпросната система и бързо осигуряват нова бойна способност, това също говори за пряка връзка между предоставените услуги за поддръжка и планираните щети за опонента. Някои политици в Европа дори свикнаха дотолкова с това, че официално заявяват: „Ние воюваме срещу Русия“. Такъв беше случаят с външния министър на Германия пред Съвета на Европа. Подобно изявление, макар и предназначено като призив за повече единство, може да се приеме като допълнително доказателство, че военната подкрепа за Украйна постепенно преминава в друго качество, което надхвърля обикновената помощ при самоотбрана.

Кои са ключовите моменти през тази една година, които бихте откроили?

- Важен момент беше оттеглянето на Украйна под влиянието на Великобритания и САЩ от постигнатото на преговорите с посредничеството на Турция, когато се очерта готовност за спиране на бойните действия, отказ на Киев от членство в НАТО и отлагане на спора за принадлежността на Крим с 15 години. Ключово беше приемането на новата стратегическа концепция на НАТО на срещата на върха през юни 2022 г., която оцени, че заплахата от конвенционално нападение срещу територията на НАТО е ниска, но не можем да отхвърлим възможността за атака срещу суверенитета и териториалната цялост на съюзниците. Кандидатурите на Швеция и Финландия за членство в НАТО променят баланса в бъдеще на Северния фланг. Много важен момент е взетото на 15 февруари т.г. решение на срещата на министрите на отбраната на НАТО за нови насоки за отбранителното планиране и изискванията за съюзнически военни инвестиции – страните да ги пренасочат към най-важните сектори от гледна точка на колективната отбрана, като бронираните сили, противовъздушната отбрана и противоракетната отбрана. Съществен момент бе твърдата ориентация към водене на войната с определена цел за категорична победа, за разлика от склонността към преговори от пролетта на същата година. Независимо, че политическите лидери на страните от НАТО се придържат към схващането за твърда подкрепа на една дълга война, докато това е необходимо, показателно е, че редица военни лидери като началника на щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Марк Мили призовават Украйна да проведе мирни преговори. Дори военни от НАТО предупредиха, че боевете в Украйна могат излязат извън контрол и биха могли да доведат до голяма война между НАТО и Русия. Още на срещата на министрите на отбраната генералният секретар Столтенберг потвърди, че страните от НАТО ще преобразуват въоръжените сили на Украйна към стандартите на НАТО и в дългосрочен план ще им позволят да водят война заедно със Запада. Освен сигнала за „заедно“ водене на войната, това бе равносилно и на анулиране на възможна неутралност на Украйна и по този начин към обхвата на евентуални мирни преговори. Украйна се превърна в полигон за изпитание на нови оръжия. Освен някои руски оръжия за първи път влязоха в действителни бойни условия нови западни въоръжения като ракетни системи за залпов огън, в режим на изпитания бяха въведени плавателни съдове с дистанционно управление, противодронно оръжие (Sky Wiper), изпробвана бе система за мониторинг „Делта“. Резултатите от тези изпитания ще определят характера на водените бойни действия десетилетия напред.
Друг важен акцент бе безумното и омаловажаващо поведение спрямо ядрения потенциал на Русия и САЩ. Първо ядрената заплаха се появи в реториката на Путин и Медведев. Официално оповестеният от администрацията на Байдън „Преглед на ядрената програма“, обаче, също бе тревожен сигнал за ескалация на ядрената заплаха, защото САЩ вече не разглеждат ядрения потенциал като чисто отбранителен. Американската ядрена доктрина е силно разширена и позволява тълкуването да включва всичко. „Ядреното оръжие може да се използва при извънредни обстоятелства, за да бъдат защитени националните интереси на САЩ или техните съюзници и партньори.“ Разработва се система за „обезвреждащ ядрен удар“, тоест превантивен такъв, докато Русия споделя концепцията за „ответен удар“. Промяната в американската стратегия се различава силно от руската в частта си за „използване на ядрено оръжие от всякакъв мащаб и последствия от атаки със стратегически характер, при които се използват и неядрени средства“. До използване на ядрено оръжие във войната в Украйна може да се стигне в няколко случая: От Русия, ако тя се озове пред непосредствено поражение и нарушаване на териториалната ѝ цялост, или бъде провокирана, например с атака срещу Крим; От САЩ – ако се очертае категорична победа на Русия или нанесе удари по страни членки на НАТО като Великобритания, Полша и балтийските страни; От Русия или САЩ след неволно предизвикване на инцидент с големи поражения за една от двете страни; от Русия с тактическо ядрено оръжие с демонстративна и предупредителна цел. Нарастващите опити от украинска страна да провокира събития, които да въвлекат САЩ и НАТО директно във войната, и нарастване възможностите за това от предоставяните тежки модерни въоръжения с голям обсег са рисковите фактори, които могат да доведат до използване на ядрено оръжие. Повишаване ролята на ядреното оръжие в бъдеще може да отслаби европейската сигурност и да се стигне до разполагане на американски конвенционални крилати ракети и хиперзвукови оръжия, които в момента са в краен етап на развитие. Това би увеличило потенциала за ескалация на напрежението между САЩ/ЕС и Русия. Ако Европа предложи САЩ и НАТО да се откажат от първа употреба на ядрени оръжия и от схващането за „ограничена ядрена война“, това би било крачка в посока на превантивна деескалация в случай на криза.

Как очаквате да се разреши този конфликт?

- На сегашния етап страните в конфликта разчитат на извоюване на предимства по военен път и не са готови за преговори. Но докато сред европейските лидери преобладава твърдата позиция за подкрепа на войната, докато е необходимо, то във Вашингтон започва да нараства мнението, че трябва да се търси споразумение за прекратяване на войната, защото неясната ѝ продължителност не е в интерес на САЩ. Най-малко вероятна е абсолютната победа на която и да е от страните. В тази война не може да има победител. Най-трудно и малко вероятно е трайното политическо уреждане на конфликта. Затова остава вариантът за споразумение за примирие, тоест замразяване на конфликта с последващи продължителни и трудни преговори. Същественото обаче е какви са рисковете при тези сценарии. Стратегията на протакане на войната, макар и по различни съображения - едните се надяват на изтощение на Русия, а другите на умора от войната и оттегляне на подкрепата за нея, няма да проработи и САЩ започват да го разбират. Сегашната тенденция на въвличане на САЩ и европейските страни във войната, обаче, създава предпоставки за конфликт между Русия и НАТО. Идеята да се създаде група съседни страни, които да изпратят въоръжени сили в Украйна би било лошо прикритие на САЩ и НАТО. Въпреки преобладаващата оценка, че Крим макар и ключов за трайното гарантиране сигурността на Украйна, не може да бъде отвоюван, амбициите на Киев към Крим и подкрепата на Великобритания на тези украински амбиции могат да предизвикат използване на ядрено оръжие от Русия. Поддържането на продължителна конвенционална война би донесло много тежки последици и рискове за Украйна, Европа и света, както и преки разходи за военна и икономическа подкрепа на Украйна, дори и още по–големи усложнения, ако Русия извоюва контрола над цялото черноморско крайбрежие на Украйна, макар че в момента това е малко вероятно.

Американската корпорация RAND в най-новото си изследване от началото на 2023 г. стига до извода, че избягването на продължителната война се превръща в най–важния приоритет на Вашингтон, тоест САЩ трябва да предприемат стъпки към прекратяване на конфликта в средносрочен план. Въпреки че прекратяване на бойните действия е много малко вероятно в близко бъдеще, може да се преосмисли тезата на президента Зеленски за стопроцентово отвоюване на териториите, което и без това не би сложило край на войната. RAND отбелязва, че този акцент върху контрола на териториите не е най-важният за бъдещето на войната за САЩ. Избягването на ескалацията и на евентуално използване на ядрено оръжие са по-важни приоритети за САЩ. Затова американският тинк–танк препоръчва четири възможности за преодоляване на съществуващите задръжки и недоверие в украинското и руското ръководства: изготвяне на планове за бъдещата подкрепа на Украйна, поемане на ангажименти за сигурността на Украйна, уверение относно неутралността на страната и определяне условния за облекчаване на санкциите срещу Русия след края на войната.

Прави впечатление, че в целия този процес отсъства Европа. Мъдростта на европейската дипломация, обаче, е ключът към управлението на кризи. Европа трябва да поеме водеща роля в разрешаването на международни конфликти, с което спешно да излезе от задънената улица, в която я вкараха предизвиканите от войната и санкциите последствия и рискове. Независимо от това, че реални посредници биха могли да бъдат както Турция, така и Китай с обявената в Мюнхен новина, че ще представи документ за позиция относно политическо уреждане на конфликта. От черноморските страни единствено Турция проявява активност и умел подход, но би било много по-добре, ако всички или повечето от тях излязат с общи позиции по решаването на кризата и следвоенното възстановяване на Украйна, в това число България, Гърция, Румъния, Грузия, а не изчакват други да ни налагат модели, като идеята за създаване на междудържавни оси на прифронтови държави, в които включват и България.

Какво е влиянието на войната върху Балканите и България?

- Няма съмнение, че войната в Украйна има сериозно отражение върху страните на Балканите. Видимата част е повишената политическа активност в региона и произтичащата от военната ситуация променена геополитическа представа за Югоизточна Европа. Заплахата за мира и сигурността изведе на преден план важността на стратегическото партньорство между страните и международни и регионални организации, включително ЕС и НАТО, и нарастване на усилията за решаване на конфликти и спорове като тези между Косово и Сърбия или ситуацията в Босна и Херцеговина. На национално ниво войната изостри дебата за собствените отбранителни способности и влиянието на Русия, въпреки че с войната влиянието ѝ на Балканите отслабна. Увеличено бе военното присъствие в Гърция и активно бяха използвани логистичните възможности за доставки на бойна техника и оръжие от гръцките пристанища през България и Румъния. Ако войната излезе извън границите на Украйна, България и Румъния неизбежно ще бъдат въвлечени в нея. При замразяване на конфликта, регионът ни ще е обречен на дългогодишна милитаризация и напрежение в Черно море и Източното Средиземноморие. В България, Румъния, Словакия и Унгария вече бяха разположени допълнително още четири батальонни групи към съществуващите четири в Полша и Балтийските страни. В проекта за нова Стратегия на САЩ за Черноморския регион, който трябваше да бъде утвърден през януари 2023 г. има три основни стълба: укрепване на американското присъствие, укрепване на НАТО на Югоизток, с особено внимание на Румъния и България, включващо модернизация, ускоряване доставките на самолети, и на трето място – постигане на стратегическо равновесие с Турция, която да предотврати господството на Русия в Черно море. Не се изключваше дори създаване на Съвместно командване на широкия Черноморски регион. (Според американските схващания той обхваща Южен Кавказ, Източното Средиземноморие, Близкия Изток и Западните Балкани.) На фона на войната и динамично променящата се среда за сигурност, релефно се открои основният проблем на Българската армия – нейното техническо и технологично изоставане, резултат на липса на приемственост между правителствата, подценяване на военните способности, финансов недостиг, но и недалновидни решения. Сега в ускорен порядък и на базата на Стратегическата концепция на Алианса, приета на Срещата на върха в Мадрид през юли 2022 г., България разработва нова Национална отбранителна стратегия и е въпрос на дни да бъде представена. Логично бе актуализирането на План 2026, в който влизат десет модернизационни проекта, а други три остават със срок 2032 г. и това е при планиране на минимално необходимите военни способности, поради недостиг на средства. А скоро ще се изправим и пред недостиг на мобилизационен ресурс, пак поради недалновидни решения в близкото минало. Необходимо е да се изучават поуките от войната в Украйна и предизвикателствата пред въоръжените сили в една нова технологична среда.

През изминалата година 48-ото НС прие решение за осигуряването на военна и военнотехническа помощ за Украйна. Каква е оценката ви за това решение?

- Като страна членка на НАТО България участва във вземането на решения. Освен това, дори и да не бе част от Алианса, ясно е кой е жертвата и какви са основните рамки на международното право. Затова решенията ѝ бяха правилни. Познаващите военната ни индустрия са наясно, че по търговска линия България е в състояние да задоволи в голяма степен нуждите от боеприпаси, но главно артилерийски и противотанкови. Състоянието на армията ни обаче не позволява да отделим комплексите за противовъздушна отбрана С-300 и ограничения брой самолети МиГ-29. Безотговорно и несериозно е да свалим противовъздушната отбрана над АЕЦ "Козлодуй" и София, както и да абдикираме от задачата на НАТО за контрол на въздушното пространство. Идеята в замяна на тези средства да получим по-модерни от съюзниците ни в НАТО, е неработеща, защото се оказа, че и те „оголиха“ запасите си и трябва да чакаме с години. Нека се доверяваме на здравия разум, а не на кабинетни политици, без експертен потенциал и политическа отговорност. Ако Вашингтон и Брюксел възприемеха възраженията на българските военнолюбци от типа „защо украинците не нанесат удари по цели на руска територия“, отдавна да сме изпепелени от ядрени взривове. Липсата на обществена нетърпимост към дилетантщината може да струва много скъпо. На България би приличало повече да говори за преговори и мир, а не за ескалация на войната, като част от една по-устойчива Европа в един цифров, технологичен, глобализиран свят.