Евгений Кънев: Малко или много бюджет и държава продължават да се управляват както при комунизма

Откакто започна войната в Украйна започнатите сделки се завършиха, но при други – които все още не са започнати – инвеститорите се отказват. За първи път от 1999 г. насам вече има много съществен геополитически риск у нас. В периода 1998-2000 г. проблемите бяха лоша инфраструктура, корупция, високи данъци. Сега корупция; лоша инфраструктура; неработеща съдебна система; липса на кадри – заради което ни избягват много чуждестранни инвеститори; геополитически риск през референдумите да не влизаме в еврозоната, разговорите за излизане от НАТО; разговорите за вдигане на данъци; критичната демографската картина – всичко това плаши инвеститорите. Това заяви Евгений Кънев, управляващ съдружник на Инвестиционно консултантска компания "Маконис", в студиото на Блумбръг България.

„В България няма голям стратегически инвеститор в последните 10 години. Идват спекуланти“, посочи Кънев.

Той заяви, че в момента на пазара са притиснати масово представителите на малкия и среден бизнес – с оборот до 10-20 милиона лева, като има много заявки, които искат да си намерят купувач, защото при тях се усеща най-бързо кризата.

„Ще има консолидация в много сектори на пазара, където по-големите играчи – ако не целия бизнес – ще приберат клиентелата на по-дребните“.

Гостът коментира и спада на M&A сделките в международен план с 25%. Той посочи, че това се дължи на поскъпването на кредита, „отскубването“ на западния от източния свят. „Ще има сделки, но те са по-скоро не за разширение, а за подсигуряване“, прогнозира Кънев.

По отношение на политическата ситуация у нас Кънев смята, че „има конфигурация и формула при която двете големи коалиции биха направили единственото възможно правителство в момента, което да има някаква полезност за България“. Той добави, че „всички останали ще бъдат тупане на топката и възможност за влошаване на ситуацията“.

Във финансово отношение има лошо управление на публичните разходи – поне частта, която не е фиксирана, стана ясно от разговора.

„Служебният кабинет е участник в политиката, а не е арбитър. Откакто беше подготвено падането на редовния кабинет виждаме държание в президентството, което определено заема страна. Само така може да се обяснят действията на финансовия министър“.

„Малко или много нашият бюджет и държава продължават да се управляват както по времето на комунизма. Има един бюджет с макрорамка, има разпределение на някакви ресурси по съответните министерства и съответно самите министри се чувстват като феодали какво да правят с тези средства“, заяви Кънев.

„Има огромна резистентност и съпротива към реформи. Който и да дойде, ако няма политическа воля, няма как да се случат тези реформи“.