22 октомври 1912 г. България атакува Османската империя край Лозенград ВИДЕО

Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се провежда от 22 до 24 октомври 1912 година, като Първа (командващ генерал-лейтенант Васил Кутинчев) и Трета българска армия (командващ генерал-лейтенант Радко Димитриев) настъпват срещу силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград. Това припомня "Български хроники".

РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА СИЛИТЕ

След като България обявява война на Османската империя на 18 октомври 1912 година, тя придвижва своите Първа и Втора армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов) към Одрин. Основният кос на българското главно командване е Трета армия , ръководена от генерал Радко Димитриев. Турското командване не подозира , че през Странджа може да мине армия. Българският план е Трета армия да премине скрито именно през Странджа и да изненада противника. Армията среща сериозни трудности още при съсредоточаването си към границата. По непонятни причини не е осигурено редовното и снабдяване и не са предоставени транспортни средства. И въпреки многобройните проблеми когато на 9 Октомври войната е обявена , генерал Радко Димитриев отбелязва : "Моите славни сътрудници при щаба посрещнаха известието с такава радост , като ли че се готвеха за сватбен пир." Въпреки трудностите Трета армия прекосява Странджа , скрито за турското командване и на 21 октомври изненадващо влиза в контакт с османските войски северно от Лозенград.На 21 октомври османските сили се прегрупират и заемат отбранителни позиции на около 15 km северно от пътя Одрин-Лозенград.

ХОД НА ВОЕННИТЕ ДЕЙСТВИЯ

22 Октомври
Интензивните сражения от Лозенградската операция започват на 22 октомври. В централния участък при Гечкинли и Селиолу Първа пехотна софийска дивизия (командващ генерал-майор Стефан Тошев), подпомогната от Конната дивизия и Четвърта пехотна преславска дивизия (командващ генерал-майор Климент Бояджиев), с тежък бой успява да отблъсне османските части, като разделя подразделенията, прикриващи Одрин от основните сили при Лозенград.
В западния участък при Муратчалъ-Кайпа Трета пехотна балканска дивизия (командващ генерал-майор Иван Сарафов) успява да блокира опита за османско настъпление. Това дава възможност на Четвърта дивизия да доразвие българското настъпление в централната зона, като отблъсне османските части от Ескиполос към Петра. В източния участък Пета пехотна дунавска дивизия (командващ генерал-майор Павел Христов) също настъпва с няколко километра на юг от Ериклер.
23 Октомври
На втория ден от операцията частите на Трета българска армия продължават настъплението си към Лозенград, преодолявайки опитите за съпротива. Османското командване включва в боя резервната Седма низамска дивизия и за кратко спира настъплението. След влизането в сражението на български резервни части, Трета бригада на Пета дивизия и Втора бригада на пазената в резерв Шеста пехотна бдинска дивизия (командващ генерал-майор Православ Тенев), масирана българска атака ликвидира съпротивата на османските части, които отстъпват неорганизирано към Лозенград, изоставяйки земните укрепления около града. В западния участък османските части също се изтеглят към Одрин под натиска на Трета дивизия и Десета пехотна сборна дивизия (командващ генерал-майор Стою Брадистилов).
24 Октомври
На 24 октомври сутринта Трета армия се подготвя за окончателното овладяване на Лозенград, но командването установява, че основните османски войски са се изтеглили от града. Към 11:30 българските части, водени от Радко Димитриев, влизат в Лозенград и са тържествено посрещнати от местното българско население.

РЕЗУЛТАТ ОТ БИТКАТА

Броят на жертвите в Лозенградската операция от османска страна се оценява на около 1000 убити и 1500 пленени. От българска страна само Трета армия губи 532 убити, а 1420 са ранени.

ПОСЛЕДСТВИЯ

Освен психологическия ефект, който оказва първата българска победа в Източна Тракия, успехът на Лозенградската операция реализира и предварителните планове на българското командване. Основните османски сили са отблъснати на юг и откъснати от Одринската крепост, която вече може да бъде ефективно обсадена.

Неслучайно кореспондентът на английския "Дейли Телеграф" възкликва: "Превземането на Лозенград е един от най-големите триумфи, които историята познава". А западната преса, впечатлена от героизма на войните ни, дава на българите определението "прусаците на Балканите".

В чест на епохалната първа победа над някогашния завоевател народният поет Иван Вазов пише стихотворението "Лозенград".