Странджа – жертва на зелени интереси и управленска немощ

Развихрилият се скандал за Общо устройствен план на община Царево води до следните изводи: първият е, че зелените неправителствени организации, ПП „Зелените” и бившите управляващи от ГЕРБ (въпреки че кметът на Царево е издигнат от ГЕРБ) работят в една посока, като провокират напрежение, което е обяснимо, защото предизборната кампания за евроизборите е вече в ход. Това коментират от Управителен съвет на Сдружение „Форум Природа”.

Не е тайна, че ПП „Зелените”, инспирира граждански протести, които всъщност са партийни мероприятия, защото след като се отцепиха от Реформаторския блок, те заявиха, че ще участват на евровота сами и им трябват публични изяви.

По-интересна е позицията на ГЕРБ по казуса, които въпреки натиска на зеления неправителствен сектор по време на техния мандат не се поддадоха и недопуснаха в Закона за устройство на територията да се даде възможност за обжалване на Общите устройствени планове. Обжалването води до невъзможността години наред Общите устройствени планове на общините да не могат да влязат в сила, а пък изискване на Европейската комисия е такива да бъдат изработени в най-кратки срокове и от които зависи и усвояване на европрограмите. В този аспект си противоречат и Зелените. В много техни искания основният довод бе, че те нямат нищо против бизнеса и инвестиционните проекти, но това да бъда отразено в Общите устройствени планове. Сега напълно си противоречат и двете групи. Изключително непонятно е мълчанието на „Национално сдружение на общините в България”. Те са преките потърпевши от непрекъснатото обжалване от неправителствени организации на техни проекти, блокиране на инвестиции за милиони и въпреки това не вземат позиция по казуса.

В случая най-интересна е позицията на Министерство на околната среда и водите. Те демонстрират изключителна управленска немощ. Дори не могат да обяснят на нормален език Решението на петчленния състав на Върховният административен съд. Почти не се чу, че в плана въобще не става въпрос за 75 000 леглова база, а за едва 20 000 и то за цялата община. Точно толкова, колкото френски инвеститори искат да изградят леглова база между 1500 и 1700 м, наречен Rila Destination в Национален парк Рила, за който зелените срамежливо мълчат.

Всъщност проблемът касае нещо, което се е случило през 1995 г. при определяне границите на природен парк „Странджа”. На базата на един рехав документ (заповед на тогавашния председател на комитета по горите) при определяне границите на природен парк „Странджа”, на площ от около 1 % от територията на парка попадат няколкостотин частни имота. С Общия устройствен план тази ситуация и несправедливост е коригирана, като се допуска възможността хората да могат да използват собствеността си, съгласно Конституцията на Република България. Трябваше да се обясни на обикновен език, че Общия устройствен план е документ, регламентиращ развитието на една община за десетилетия напред. Там се определят териториите, тяхната собственост и режима на тяхното устройство. Изисквания към зоните за жилищно или промишлено застрояване, изисквания за достъпност за хората с увреждания. Една от важните дейности, регламентирани в плана, са необходимите мероприятия за брегозащита, саниране, възстановяване и подобряване естетическите качества на територията, мерките за възстановяване на ландшафта, както и културно-историческото наследство. В този план се определят и зоните, в които не се допуска ново строителство и разширяване на строителните граници на съществуващите урбанизирани територии. Важен момент е определяне границите на крайбрежната плажна ивица. Особено важно е, че в Общия устройствен план се определят териториите със защитни и рекреационни гори, както и териториите, които ще се устроят като крайбрежни паркове и градини. И не на последно място границите на териториите, свързани със сигурността и отбраната на страната, включително и контролна на държавната граница (проблема с бежанците). Всичко изброено до тук създава една правна среда и възможност за развитие на даден регион, като се намаляват възможностите за корупция на държавната и местна администрация, възможностите за екологичен рекет и най-важното – дава се възможност за насърчаване на инвестициите при спазване на правилата и нормите, заложени в Общия устройствен план.

Използването на Царево и хората от целия регион за политически битки, показване по медиите и прокламиране на популистки тези, е опит за постигане на евтина популярност по време на предизборна кампания.