Соня Момчилова: Медиите у нас се обезличават

Задълбочава се процесът на посивяваването на медиите у нас. Те се обезличават, все по-трудно се поемат рискове да звучат по свой начин и да защитават неатрактивни позиции, неудобни и неконформистки.

Това каза в аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“ Соня Момчилова, досегашен председател на СЕМ.

"Това са моите наблюдения на потребител на обществена информация основно, но и като човек, който е прекарал съзнателния си живот в медиите и чрез медиите, и затова ми е много, много тъжно. Но не бива да се отчайваме. Аз мисля, че ще настъпи някакъв обрат неизбежно. Иначе изкуственият интелект няма да ни остави шанс, просто няма да ни бъде. Има такива пророци, знаете, които казват, че журналистиката ще е една от професиите, от които обществото ще се лиши, една от първите", добави Момчилова.

Според нея, единственият начин да се даде някакъв отпор на това активиране на изкуствения интелект е да не забравяме, че сме човеци, и да не се лишаваме от човечност, да не се лишаваме от емпатия, от състрадание, от милост към аудиторията, към слушателя и зрителя, защото все по-обикнати стават похватите и това припознаване.

"Напоследък някои биологични продължители на микрофони звучат като изкуствен интелект, като гледам и слушам. И ако не се осмелим да се преборим за човешкото си право да получаваме автентична информация, информация, в която има оценка, в която има пристрастност дори, защото и това е един от скрижалите на журналистиката, то тогава да идва изкуственият интелект и да се приключва. То ще е много по-лесно за всички ни", смята още Момчилова.

По думите и, в момента, в който тя е чула, че има награди за чиста журналистиката, първите и асоциации са били с Кристалната нощ и с покафеняването, което следва след чистата журналистика.

"И си представих как някъде, надявам се в бездната на ада, Гьобелс черпи щедро и се радва, защото… Не, аз не мога да си представя как е възможно "каторжниците на историята", както Симеон Радев определя журналистите, да бъдат чисти. И какво значи "чиста журналистика“? Тъжно е, за съжаление обаче удобно. Удобно и затова обяснимо. Ако продължим тази тема, ще стане съвсем, съвсем печално, а пък на мен ми се иска да оставим място и за шанса, за това да има някакво осъзнаване, да има някакво охрабряване, да се появят нови гласове. Но наскоро пък чух за някакъв конкурс за журналистическо есе от студентите във Факултета по журналистика на тема "И аз като Бернайс“.

Представяте ли си на какво учим децата?! Учим ги на пазарност, на това да са добри усвоители на манипулативни умения, а не на едни безмилостни и безкомпромисни, преследващи истината хора, които са с цялото пълно снаряжение първо от морални качества на журналиста и след това – на всички възможности, които ни дават съвременните технологии. И аз, да ви кажа, изобщо не роптая и не съм от онези, оплакващи се от социалните мрежи и медии, които позволиха и дадоха право и възможност на всеки един от нас да бъде медия. Мисля, че това е един много, много рафиниращ качествената журналистика процес", добави още Соня Момчилова.