Симеон Караколев: Имаме шанс у нас да ядем месо и мляко от животни, гледани по пасища

България е единствената държава в ЕС, която толкова пъти е намалила поголовието на овцете си за 40 години. Смело можем да поведем една класация, но така или иначе овцевъдството си остава. Въпреки всичко е един традиционен български отрасъл.

Това заяви председателят на Националната асоциация на овцевъдите в България Симеон Караколев в интервю пред БНР.

"Ако мога да го сравня със златните години, когато е имало 11 млн. овце, до 1989 г. - апогей на развитие, то в момента овцете са 10 пъти по-малко. Овцевъдите са останали около 9000, има ги в региони, където овцевъдството и скотовъдството са единственият поминък на тези хора. В 90% за тях това не е бизнес, предава се от поколение на поколение", коментира Караколев.

"Животновъдството и селското стопанство са оставени на самотек. Когато няма ясна цел какво искаш и към какво се стремиш, не се получава нищо резултатно. В последните над 20 години не помня министър да е казал, "ето това е целта – повече животни, повече хора да отглеждат или по-голяма продуктивност". Като нямаш цел, няма как да постигнеш цел, наблюдаваме посредственост. Надявам се да се промени това със стратегическите планове на ЕС, които са за цели и критерии. Но тук пък се сблъскваме с остарялото ни законодателство, което да навакса нуждите на ЕС. Трябва да се намали административната тежест на земеделските производители", обясни проблемите в сектора председателят на Асоциацията.

"Шапка свалям на такива хора, които продължават да се борят да произвеждат храна", похвали малкото останали овцевъди той.

Той обясни, че цените на пазара тази година на агнешкото са достъпни, но лошото е, че у нас не се консумира целогодишно агнешко и овнешко, каквато и била традицията.

"В страните около нас целогодишно консумират, а у нас само на Великден и Гергьовден. Най-съществената причина е промяна на вкусовите, подрастващото поколение прибягва до полуфабрикати от свинско и пилешко. Преди на село не е имало двор без овце. Сега са останали малко - около 9000 стопанства, с по около 50 животни. Което е нищо в сравнение с 1989 г.", разказа Симеон Караколев.

Той допълни, че вече не се отглеждат породи овце за вълна, защото "за съжаление затвори врати последното предприятие, което работеше с вълна".

"И вече в България вълната се брои за отпадък, а не като суровина. Все още овчето сирене задържа своите позиции в Западна Европа и Близкия изток, експортно ориентирано като продукция. Агнешко не изнасяме, тъй като и консумацията, която се разраства по морето и заведения, води до задоволяване на българския пазар и за износ няма нищо. А сме изнасяли около 5 млн. агнета годишно", припомни Караколев.

И допълни:

"За разлика от Западна Европа, където и овцевъдството се индустриализира, у нас имаме уникалния шанс да имаме месо и мляко от животни, гледани по пасища. В Запада Европа кравите се отглеждат само оборно и не вкусват свежа трева".

Колев припомни, че на 24 май е 12-ото издание на Националния събор на поляните на Петропавловския манастир.

"Събитието е в топ 3 на България и през него минават над 200 000 души", каза председателят на овцевъдите.