Две психично болни жени от години тормозят живеещи във Варна

Две психично болни жени от години тормозят живеещите на улица "Клокотница" във Варна. Въпреки че те многократно са подавали жалби и сигнали до редица институции, казусът и до момента остава нерешен, а хората в района живеят в постоянен страх. През последните 10 години двете жени, майка и дъщеря, денонощно вдигат скандали и дори се е стигало до бой помежду им.

"Излизат във входа, крясъци, удари. Аз като мъж се притеснявам да изляза във входа, защото съм непосредствен съсед на същия етаж. Във входа има поне 5-6 деца, които са между 1 и 5 години“, разказва Пламен Тотев – съсед, пред БНТ.

„Тя е тотално неадекватна. Стои някъде тука, чака някой да се прибере от живущите във хода и го атакува. Това е наистина стресиращо и за всеки един живущ, не само за малките деца. Има хора, които са я виждали, да пие вода тук от кутийките, които са оставени за котките", каза Мариян Георгиев – съсед.

Напрежението сред съседите нараства през август, миналата година, когато в апартамента на двете болни жени избухва пожар. Като по чудо няма пострадали.

„След инцидента непосредствените съседи от горния етаж си продадоха апартамента, тъй като бяха с малко дете. Точно бяхме подали жалбите до районната прокуратура, до полицията, беше се задействала една преписка и в този промеждутък от време се случи пожарът. Беше много критично положението", спомня си Пламен Тотев - съсед.

След редица подадени жалби съдът постановява възрастната жена да бъде настанена за 3-месечно лечение в специализирано здравно заведение. След изписването ѝ обаче тя се прибира у дома и проблемите започват отново.

"След като я пуснат в първите месец-два-три положението е ок. След това обаче отново ескалира и така всичко се повтаря периодично", алармира Мариян Георгиев – съсед.

„Окръжен съд Варна се произнесе с решение - постави я под ограничено запрещение. Баща ѝ междувременно се върна. Обеща да се грижи за тях. Как се грижи, не мога да кажа, но през последните месец-два отново ставаме свидетели на крясъците", разказва Пламен Тотев – съсед.

Необходимо е продължително, а понякога и пожизнено лечение на пациенти с психични заболявания, казва психиатърът д-р Светлин Върбанов.

„Състоянието им бива стабилизирано за периода на вътреболничното лечение, но след изписването няма механизъм, по който тяхното състояние да се проследява. Вариантът е те по собствена воля редовно да посещават психиатър, да приемат назначена терапия или тази роля да се изпълнява от близките. Когато нямаме семейна среда - тогава проблемът е сериозен и няма еднозначно решение", категоричен е д-р Светлин Върбанов.

И все пак съседите се надяват проблемът с двете жени да бъде решен.

"Знам, че няма такова чисто на законодателно ниво, наясно съм с това нещо, но си има компетентни институции, които трябва да полагат ежедневен контрол за тия хора", мисли Пламен Тотев – съсед.

Според Cтpaтeгиятa зa пpeвeнция нa пpecтъпнocттa, кварталните полицаи са задължени да минават периодично през домовете на хората, които могат да застрашат живота на други хора. Това най-често са хора с психични заболявания, които тормозят семейството и съседите си.

"И при възможност с тези лица се провеждат беседи, с които се установява моментното състояние и проблеми. При показани явни проблеми се образува така наречената преписка по Закона за здравето, с което на прокуратурата се докладват данните за проблемите, които показва лицето към този момент", посочи ст. инсп. Драгостин Тодоров, сектор „Охранителна полиция“ на ОД на МВР - Варна.

"Назначава се вещо лице психиатър, участва разбира се прокурор, задължително се изслушва лицето, за което е сезирана прокуратурата, и вече тогава се преценява дали това лице се настанява за задължително лечение. Проблемът е, че това лечение може да трае не повече от 3 месеца. След това лицето бива изписано и отново се стига до проява на агресия. Цялата тази ситуация започва от начало", каза Станислава Бакалова – говорител на Районната прокуратура във Варна.

В много европейски държави проблемът с психично болните отдавна е решен. Представители на социалните служби постоянно проследяват състоянието на пациентите след изписването им от лечебното заведение и не допускат лекарствената терапия самоволно да бъде прекъсната.