На 30 юли 1868 година четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита на връх Бузлуджа

На 30 юли 1868 година четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа е разбита от османски редовни войски на връх Бузлуджа.

Преди това четата води няколко сражения и губи хора. Оцелелите успяват да достигнат Стара планина, като група от 14 – 15 души изостава и се отделя. Последните тридесетина души, начело с Хаджи Димитър, стигат връх Бузлуджа, където са обградени от редовни и нередовни турски части в състав около 700 души. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби. Някои учени считат, че в яростния бой е убит и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници правят опит да пробият кордона на турските войски, но от тях се измъкват само няколко души. Войводата Стефан Караджа умира на 31 юли от раните си в затвора.

Според други изследователи обаче, Хаджи Димитър е само тежко ранен на Бузлуджа и изведен от боя от трима свои четници, като за три денонощия е отнесен на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, близо до днешното село Свежен (тогава Аджар). Там, въпреки грижите на местни пастири, Хаджи Димитър починал от раните си около 5 август/17 август 1868 г. Погребан е на същото място.

Дванадесет години по-късно, през ноември 1880, костите са препогребани тържествено в двора на църквата „Св. св. Петър и Павел“ в с. Аджар от пловдивския викарен Епископ Гервасий Левкийски (по-късно, Митрополит Сливенски). Малко по-късно майката на Хаджи Димитър прибира тези кости и те са препогребани в църквата „Св. Николай Чудотворец“ в кв. Клуцохор в Сливен. През 1970 г. във връзка с цялостно преустройство на къщата музей „Хаджи Димитър“ и възстановяването на съборените сгради костите са предадени в Регионалния исторически музей в Сливен.