Рекорден външен дълг за 8, 5 млрд. лева пое България

Служебното правителство е емитирало успешно рекорден по размер дълг на международните капиталови пазари в сряза – за общо 8.5 млрд. лв. Това е в рамките на утвърдения таван на дълга в закона за бюджета за тази година – 11.7 млрд. лв., съобщи Министерството на финансите.

Като се добавят и емисиите ДКЦ на вътрешния пазар до момента – за общо 1.7 млрд. лв., поетият до момента дълг тази година е общо 10.2 млрд. лв., което е под тавана. До края на годината финансовото министерство не планира друго излизане на външните капиталови пазари, заявиха още от МФ.

Тъй като част от поетия нов дълг се ползва за погасяване на стар, новата задлъжнялост, която правителството може да поеме за цялата 2024 г., е ограничена в закона до 6.6 млрд. лв. (колкото е разликата между размера на дълга в края на 2023 г. и тавана, записан за края на 2024 г., б. р.).

Размерът на пласирания в сряда дълг е рекорден заради нарастващите дефицити и нужди на бюджета. Интересът към емисиите е бил огромен. По информация на в. „Капитал“ направените поръчки са били за 17 млрд. евро, което е близо 4 пъти презаписване.

Важно е също, че за първи път от 22 години, тоест от времето на финансовия министър Милен Велчев и кабинета „Сакскобрургготски“ насам, България тегли заем, деноминиран в щатски долари. Това е с цел диверсификация на инвеститорите, защото според дълговата стратегия на МФ България ще се нуждае от заемно финансиране за 36.4 млрд. лв. в следващите три години. Освен това много други държави от Централна и Източна Европа се възползват от предимствата на „изключително ликвидния и дълбок пазар на облигации в щатски долари“, изтъкват от МФ.

Облигациите за 8.5 млрд. лв. са пласирани в сряда в три транша, деноминирани в евро и щатски долари.

Първият транш е бил от деноминирани в евро облигации със срочност 8 г., в обем от 1.75 млрд. евро и лихвен купон 3.625%.

Вторият транш е бил от деноминирани в евро облигации със срочност 20 г., обем от 1.25 млрд. евро и лихвен купон 4.25%.

Третият транш се е състоял от деноминирани в щатски долари облигации със срочност 12.5 г., обем от 1.5 млрд. щатски долара и лихвен купон 5%.

„Нивата на презаписване на емисиите и силният интерес на инвеститорите позволиха значително намаляване на цената на финансиране при 8-годишните облигации до рекордно ниското ниво от 135 базисни точки спрямо осреднения лихвен суап, а при 20-годишните – 190 базисни точки“, коментираха от МФ.

Дебютната емисия облигации в щатски долари също е предизвикала засилен инвеститорски интерес, като в процеса на пласмент на книжата спредът спрямо референтните американски облигации е намален до 135 б.т.

Тройният транш облигации е част от Средносрочната глобална програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари.

„България успя да пласира при изключително изгодни условия облигационен заем в долари и евро на международните капиталови пазари. Резултатът от пласмента показва, че правилно сме планирали обемите и срочностите, които да предложим на инвеститорите, времето, в което да се проведе трансакцията и валутите, в които да емитираме облигациите. По този начин страната ни постигна заложените в емисионната си политика цели и диверсифицира инвеститорската си база в условията на волатилна пазарна среда в международен план. Резултатът от емисията също така показва, че доверието на външните пазари в предсказуемата финансова и икономическа политика на България е запазено, независимо от динамичната вътрешна политическа среда“, коментира вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова.

„Не се знае какви са причините Министерство на финансите да се обърне към външните пазари, но би трябвало да е в синхрон с макроикономическата политика на държавата и с БНБ. Когато продавате нещо и има три пъти повече търсене от предлагането, нещо не е наред – и то не е при тези, които искат да купят евтино, а при тези, които продават“. Това мнение изказа в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria д-р Боян Иванчев, финансист и преподавател в УНСС.

„Големият интерес към новата емисия външен дълг на България тази седмица не е повод за хвалене сам по себе си, тъй като не е довел до постигане на някакви много изгодни за страната условия“, коментира той пласирания от България рекорден външен дълг от около 4,35 млрд. евро в сряда, като общите поръчки са били за над 17 млрд. евро, при почти четири пъти презаписване. Страната предложи сделката в три транша – дългосрочни 12-годишни доларови ценни книжа, както и еврооблигации с падеж след осем и 20 години.

Консултанти по сделката са били BNP Paribas SA, Citigroup Inc., ING Groep NV и UniCredit SpA, които посочиха, че има голямо търсене от инвеститорите.

„Първото, което прави впечатление – и трите емисии са презаписани три пъти. Ако нещо не е толкова атрактивно, няма да има толкова голямо търсене. От Министерство на финансите твърдят, че поради това голямо търсене цената е била достатъчно добра, но спрямо какво – спрямо емисията на вътрешен дълг или надбавката от базисни точки? По двете емисии – 8-годишната в евро и 12-годишната в долари, тя е 135 базисни точки, а за 20-годишната е 190 базисни точки. Ако сега спредът на България с 10-годишните бондове на Германия е 170 точки, от април до юли беше между 120 и 140. Защо това не е направено по-рано, когато спредът беше по-изгоден“, риторично попита д-р Иванчев.

Той обясни, че доходността по външните облигации не е по-ниска спрямо вътрешния дълг и напомни, че когато държавата емитира дълг на вътрешния пазар не се налага да плащат комисиони от вероятно стотици хиляди долари на посредници.