Юлиян Попов: Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно

Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни.

Това каза пред БНР Юлиян Попов, бивш министър на околната среда и водите в правителството на Николай Денков и преди това в служебния кабинет на Марин Райков.

"Въглищните централи загиват навсякъде в Европа. Има редки случаи на активизиране на някоя въглищна централа, да речем в Германия, за няколко месеца, но това е много рядко. Общата тенденция е рязък спад. Великобритания напълно се изтегли от въглищата. За 8 години Великобритания мина от 40% ток от въглища до 0, без да има никакъв трус в страната. Просто процесът беше управляем".

Според него в последните години не е обяснено откровено и ясно на хората "какво е абсолютно неизбежно, а това е затварянето на въглищните централи, както и да има план за алтернативи".

ТЕЦ-овете не са конкурентоспособни заради цената на въглеродните емисии, които не са свързани със Зелената сделка, а са по-стара европейска и глобална политика, както и заради ниските цени на възобновяемата енергия (ВЕИ).
"Картата за въглеродна неутралност няма никаква обвързваща сила. Фактът, че не е приета в парламента, означава единствено, че не сме изпълнили някакъв ангажимент към Плана за възстановяване и устойчивост, който сами сме поели. Ние не си изпълняваме едно договорно задължение, което сами сме предложили. Лошата комуникация, предизборният популизъм довеждат до това, че да, можем да загубим пари. Но по-лошото е, че бавим целия процес на (енергиен) преход", коментира Попов.
Няма да загубим всички пари по ПВУ, смята той.

В предаването "Неделя 150" Юлиян Попов коментира, че заявленията на Урсула фон дер Лайен са да няма никакви отстъпления от основните цели на Зелена сделка:

"Докладът на Марио Драги, наложил се като едва ли не икономическа стратегия на Европа, прави в много голяма степен именно това. Той се фокусира върху конкурентостта на Европа, а в основите ѝ лежат новите технологии, които са основна част от Зелената сделка. Няма отстъпление от целите. Това, което виждаме, е нови думи - като конкурентоспособност, но няма да видим промяна на политическата позиция по отношение на Зелената сделка".
Попов подчерта, че Зелената сделка не се отнася до това да се затворят въглищни централи, а е една "много широка икономическа стратегия, обхващаща и земеделие, индустрия, енергетика, качество на околната среда, социални въпроси и много други":

"Тези неща няма да се променят. Просто фокусът ще бъде в много по-голяма степен върху инвестиции, иновации и конкурентоспособност на европейската икономика".

Целта за постигане на нулеви въглеродни емисии е глобална, а не само на Европейския съюз, беше категоричен бившият министър на околната среда и водите и уточни, че "държави, които се намират на по-задна позиция по отношение на икономическото си развитие - като Индия и Китай, отлагат тази цел с 10 или 20 години, но целта остава":

"Глобалното съгласие за излизане от фосилни горива от 2023 г. в Дубай, където България игра доста сериозна роля в тези преговори, беше постигнато. ... Целта е глобална и е подкрепена от абсолютно всички държави. Останалото е популизъм".

По думите на Юлиян Попов голям проблем на ЕС е изключителното изоставане от Китай по отношение на зелените технологии:

"Китай ни бие по отношение на соларна енергия, вятърна енергия, батерии, електрически автомобили и автобуси, кабели. Във всичко това Китай е много по-напред от ЕС. Т.е. китайската "зелена сделка" работи много по-добре от европейската Зелена сделка".