Дефицитът на консолидирания бюджет скочи с още близо 42.9% през октомври

Салдото на Консолидираната фискална програма бързо се влошава. За деветте месеца на 2024-а дефицитът на КФП бе близо 2.83 млрд. лева, а месец по-късно Министерството на финансите прогнозира, че в края на октомври той ще достигне 4 млрд. лева. Въпросният ръст от над 1.17 млрд. лева (42.9%) само за месец е съпоставим и дори по-висок от ръста през септември когато бе отчетено увеличение от 1.15 млрд. лева.

Тези ръстове вече приличат на тенденция и може да се очаква, че, ако правителството не предприеме някакви екстраординарни мерки до края на годината, дефицитът ще достигне 6.5 млрд. лева. Това е близо до заложения в Средносрочната бюджетна прогноза дефицит от близо 6.22 млрд. лева и превишението му с 280 млн. лева нямаше да е сериозен проблем, ако не бе изискването на Закона за публичните финанси въпросния дефицит да е до 3% от Брутния вътрешен продукт. А с реалния размер на БВП както наскоро стана ясно имаме проблем.

Проблем с това, че в средносрочната бюджетна прогноза той е надценен. За 2023-а се оказа, че БВП е 185 млрд. лева при планирани 191.18 млрд. лева. Това свива с над 6 млрд. лева основата от която расте БВП за 2024-а, който според същата тази прогноза трябва да достигне 205. 85 млрд. лева. и то при реален ръст от 3.2%, който също от самото начало се оценяваше като силно надценен, заради незадоволителното икономическо състояние на основните ни търговски партньор, проблеми с усвояването на европейските средства и инвестиционната апатия на бизнеса породена от несигурната политическа среда. Ниската, спрямо първоначално планираната от 4.9% инфлация също влияе негативно на номиналния ръст на БВП за 2024-а. И нищо чудно окончателните данни за него да под 200 млрд. лева. А при такова ниво на БВП дефицит от над 6 млрд. лева по КФП означава, че той е над 3% от БВП, което е нарушение както на Закона за публичните финанси, на маастрихтските критерии и на изискванията за фискална стабилност на ЕС.

Със закона за публичните финансите от известно време никой в политическите среди не се съобразява. Причината най-вероятно е че за нарушаването на неговите изисквания не се предвиждат законови санкции - нито административни, нито наказателни.

Що се отнася до маастрихските критерии, нарушаването на изискването за дефицита, ще е още едно потвърждение, че ясно изявените декларации на част от водещите парламентарни политически сили за необходимостта от влизане на страната ни Еврозоната са само митингаджийски лозунги. А същите тези политически сили не правят достатъчно за постигането на тази цел. Нещо повече работят срещу нея. Защото сега може да се окаже, че сме изпълнили критерия за инфлацията, но точно в този момент сме нарушили този за дефицита. Друг е въпросът дали през последните няколко тримесечия въобще сме го изпълнявали.

За тези които обичат да се позовават на различни европейски документи базирани на предварителна информация ще посочим една официална информация на Евростат със заглавие: "Сезонно коригиран държавен дефицит от 3,0% от БВП в еврозоната и 3,1% в ЕС".

И там в сезонно изгладените данни за България по тримесечия ще видите едни съотношения, които в повечето случай надхвърлят границата на дефицита от 3% спрямо БВП. А данните на Евростат са единствено меродавните за решенията, които взема и Европейската комисия, и Съветът на Европа. Но и блокирането на влизането ни в Еврозоната не е хай-големия проблем.

Помислете си какво ще стане ако наистина се окаже, че наистина дефицита надхвърля максималното съотношение от 3% спрямо БВП и на базата на това ЕК открие срещу България наказателна процедура по свръхдефицит със всички произтичащи от това негативни последствия. Не бива да се успокояваме, че и други държави в ЕС и в Еврозоната също не спазват правилото за дефицита. Това едва ли ще ни донесе някакви ползи. Пък и дори да получим някакво снизхождение, това няма да има оздравителен ефект върху рушащите се държавни финанси.

Ясно е, че разход ще трябва да се ограничават и дори съкращават, а приходите да се увеличават. Какви ще са конкретните мерки за това и доколко те ще са ефективни зависи и от правителството и от новоизбраното Народно събрание. На от сега трябва да е ясно, че колкото по-дълго се отлагат тези мерки, толкова по-болезнени в крайна сметка ще са те.