Боян Рашев: Слънчасването на енергетиката я погребва

Броени дни след ледения февруари, дойде първата слънчева мартенска седмица. Тя ясно показа ужасяващото положение, в което се намира българската енергетика.

Разликата в нетното потребление на електричество между 8-ма (студената) и 10-та (топлата) седмица е цели 256 GWh или средно 1500 MW товар на системата във всяка една секунда. Разликата в пиковото потребление в 19:00 достига 2000-2300 MW. Това ясно показва колко голямо е въздействието на отоплението и колко проблематично за системата е да се отопляваме масово за ток. Въпросната разлика през февруари беше покривана от лигнитните ТЕЦ с помощта на големите ВЕЦ на НЕК. Нямаме друг енергиен източник, който може да я осигури.

Това коментира във "Фейсбук" Боян Рашев, експерт по управление на околната среда.

Въпреки изключително ниското потребление и голямото слънцегреене през 10-та седмица, 4700 MW инсталирани фотоволтаици отново осигуриха по-малко електричество от лигнитните ТЕЦ - 146 GWh срещу 182 GWh. Поглед върху втората графика показва какво се случва практически всеки ден:

Слънцето изгрява сутрин, бързо набира мощност и в 11:00 вече осигурява около 3200-3300 MW, достигайки над 75% от общия товар на системата, който тогава пък пада към минимум (около 4000 MW), защото никой вече не се отоплява. В това време обаче някои централи просто не могат да намалят мощности под определено ниво - АЕЦ Козлодуй дава стабилно над 2000 MW, топлофикациите също добавят около 300 MW, а лигнитните ТЕЦ достигат 30% от капацитета на малкото работещи блокове, на които се разчита след залез слънце. Това значи, че в системата задължително има едни около 3000 MW, които няма как да бъдат ограничени. В резултат въпреки големия износ, цената всеки ден рязко пада близо до 0 лв./MWh в продължение на около 5 часа. В неделя видяхме и първите отрицателни цени за годината.

По принцип кривата на производство на слънчевите централи през деня представлява перфектна камбана с ясно изразен връх в диапазона 12-13 ч. Ако погледнете внимателно втората графика, ще забележите резкия спад на производството на фотоволтаиците през 10-та седмица след 11:00. Това значи, че 4700 MW инсталирана мощност достига пик от само 3300 MW. Това срива цените и вместо да увеличават производството над 4000 MW, фотоволтаиците се изключват от системата, когато могат и трябва да произвеждат най-много. Голяма част от потенциалното и производство просто не се реализира, а огромната част от енергията им отива за износ на близки до нулата цени.

Докато неинформираната публика се кефи колко хубаво било да имаме толкова "безплатна" слънчева енергия, инвеститорите във фотоволтаици и банките кършат ръце. Липсата на съществени приходи от борсата още през първата слънчева седмица на март не вещае добри бизнес резултати за тях. Малко са тези, които могат да си позволят достатъчно батерии, с които могат да прехвърлят повече от 30 минути от производството за продажба на високите цени вечер. Вижда се на графиката колко миниатюрно е това количество след 18:00. Няма как да се увеличи значително при тези батерийни технологии.

Оттук нататък ще става само по-зле. Дните ще растат, слънцето ще грее още повече, потреблението няма да расте. Същото ще се случва и в съседните страни, тоест пазар за този ток няма да има. Цените ще са около нулата или отрицателни почти ежедневно.

Ако проблемът засягаше само слънчевите централи, нямаше да има драма. Обаче самоубийството им влече цялата ни елекроенергетика към бавна смърт. Централите, които не могат да спират и тръгват рязко - лигнитните ТЕЦ (АЕЦ продава само евтин базов товар) - няма как да оцелеят в такива условия. А точно те осигуряват системата в дългите периоди, когато няма слънце - всяка вечер и всяка зима. Понякога им помагат големите ВЕЦ, но язовирите не винаги са пълни, така че на това не може да се разчита със сигурност.

Газовите ТЕЦ на съседни страни са много по-гъвкави - могат да да вдигат и свалят мощността в пъти за минути. Освен това цените на емисионните квоти не им тежат толкова. Всяка вечер те ще изместват от пазара нашите лигнитни ТЕЦ. България ще изнася ток на нулеви цени през деня и ще внася изключително скъпо сутрин и вечер. На теория ще сме износител на ток, на практика - ще имаме тежко отрицателен нетен финансов резултат от търговията. На всичкото отгоре още хиляди мегавати слънчеви централи чакат присъединяване...

В тази ситуация губим всички.

Инвеститорите в солари и банките губят. Мините и лигнитните ТЕЦ губят. Инвестициите в електропреносна и разпределителна мрежа няма как да бъдат върнати с печалба. Индустрията губи, защото не може да разчита на ниски цени за няколко часа - свръхцените в останалото време я съсипват. Домакинствата бихме губили много на свободния пазар, защото цените са ниски, когато работи само хладилникът и шокиращо високи, когато е студено и тъмно.

Близките до нула или отрицателни цени са вече масово явление в пазарите с високо проникване на временни енергийни източници (модерните ВЕИ от слънце и вятър). Те погребват не само нашата енергетика. Положението в Австралия, Калифорния, Германия, Великобритания е още по-лошо. Системните разходи - за балансиране, осигуrяване на капацитет, пренос и т.н. - растат експоненциално. Всъщност, крайната цена на тока вече се формира в много малка степен от борсата и в много по-голяма - от покриване на системни разходи, такси и неизбежни субсидии за мини и ТЕЦ, без които просто няма да имаме ток.

Кой е виновен, за да стигнем дотук?

Държавата, разбира се. Това е пряк резултат от държавната (европейска) политика в енергетиката.

Кой може да реши проблема?

Държавата, разбира се. Обаче е нужно правителство, при което националният интерес да надделее над комбинирата сила на европейското енергийно безумие и хранилката на грантовете.

А дано, ама надали...