Владимир Сиркаров: Има доста въпросителни, свързани с разчетите на Бюджет 2025

Не съм песимист, но Бюджет 2025 може и да не е последният в лева.

Това каза пред БНР икономистът Владимир Сиркаров, преподавател в Стопанската академия "Димитър Ценов" в Свищов:

"Имаме шансове за еврозоната от януари 2026 г., но трябва много да внимаваме. Политиците трябва да са много прагматични и възможно най-дистанцирани от чистото политическо говорене по теми като бюджет, енергетика и още няколко подобни. Регулациите, свързани с бизнеса, да са възможно най-оптимални откъм размери и контрол, разбира се. За да може да е относително по план превалутирането и целият трансформационен процес, свързан с приемането на еврото".

Като основни параметри изглежда, че бюджетът е писан за влизане в еврозоната, но има много въпросителни дали ще се изпълни, подчерта той
"Има доста въпросителни, свързани с разчетите на Бюджет 2025, прогнозите, на базата на които е направена приходната част. Всички се надяваме да се постигне този 3% дефицит, но големи притеснения има в това, че разходите се раздуват изключително много. Близо 19 млрд. лева е увеличението на разходите. Виждаме оптимистична прогноза, свързана и с икономическия растеж и с приходите, особено приходите от ДДС, които са заложени с едно изключително сериозно повишение, което ще е доста, доста трудно изпълнимо. ... Да говорим, че сега ще има някакъв скок в събираемостта, ще означава, че досега НАП не е работила изключително ефективно, което не е така. От години НАП се реформира и работи все по-ефективно", коментира още икономистът.

Според Владимир Сиркаров приетият бюджет е напрегнат, политическата ситуация в страната също доста е напрегната:

"Ако приходната част започне да изостава, няма да покриваме критерия за еврозоната от 3% дефицит, но това е изключително важно и за нас - да не правим такива дефицити, особено в икономическа конюнктура, която не предполага нещо подобно. Следователно, ако разчетите и прогнозите започнат да се разминават със заложените в Бюджет 2025, ще се наложи актуализация. Така политиците ще имат пред избирателите вратичка, че ще трябва да пипнат разходната част - дали ще се съкратят дадени разходи, или ще се отложат за бъдещи периоди, но да завърши годината с до 3% дефицит".

По думите му "в подобна конюнктура с много сериозна разходна част и с много сериозна интервенция от страна на държавата в икономическите процеси, както и тегленето на дълг, логично е да се очаква и по-висока инфлация":

"Трудно е да се каже колко, но може и да е над 2,4%, което поставя въпрос дали ще излезем от Маастрихтския критерий. Това зависи и от другите страни в еврозоната, на база на които ще се изчисли дали ние покриваме критерия