Атанас Щилянов, студент в Университета на Маастрихт: Това е краят на БСП

Това е краят на БСП.

Какво остава от една партия, когато изгуби и идеи, чест, смисъл и посока? БСП вече не съществува като политическа сила. Тя е куха структура – без визия, без лице, без хора. Превърна се в инструмент за сделки, не за политики. Разграден двор, овладян от амбиции и зависимости.

Юнските избори бяха повратна точка. Вместо възстановяване, Вигенин, Гуцанов, Зафиров – с подкрепата на Кирил Добрев, създадоха криза, която не могат да управляват. Саботираха собствената си партия, за да я „вземат през сваляне на резултата“. Опитаха се да овладеят партията, но я доведоха до разпад.

БСП вече не е партия на идеи. Вътре се води война между лобита. Хората напускат. Както предупреждава Ницше: „Там, където липсва цел, всички средства изглеждат позволени.“ Липсата на визия създаде вакуум, запълнен от лични интереси и задкулисие. Тази партия предаде всичко, за което твърдеше, че се бори.

Първото голямо предателство е отказът от социална политика. БСП подкрепи най-антисоциалния бюджет в последните 35 години – пенсиите замръзнаха, социалните разходи се свиха, майчинските са във фризера. За магистрали – 50 милиона лева на километър (министерство на БСП). Министърът на спорта изпълнява нареждания на "опозиционния лидер" - Пеевски. За великденските добавки за пенсионерите – май няма да има. А за луксове се отделиха огромни пера в бюджета и 12% увеличение на депутатски заплати. Отрекоха се от всичко. На документи са социална партия – на практика са антисоциалния стълб в правителството.

Вторият голям отказ е в международен план. Там цари пълна тишина. БСП, която някога настояваше за многополюсен свят и балансирана външна политика, днес безгласно следва линията на властта. Няма защита на българския интерес.

Коалицията с ГЕРБ и ДПС-Пеевски е третото голямо предателство. Това е пълен разпад на идентичността. Същите, срещу които БСП твърдеше, че се бори години наред и наричаше мафия. Днес гласуват заедно, делят държавата. От БСП им благодарят през ден за нещо. Това е противоуставно – но за Зафиров важното е, че е вицепремиер без министерство и го возят от НСО. А междувременно – си ремонтира кабинета, докато служителите на „Позитано 20“ чакат заплати.

Четвъртото грозно предателство е на доверието. Конституционният съд ги уличи, че са участвали във фалшификациите на изборите в проверени едва 1/6 от секциите. И загубиха един депутат. Срам и позор!

Петото предателство е как се отнесоха с Корнелия Нинова. Всичко, за което я обвиняваха, го направиха те. А не тя. Те са лъгали. Проектирали са себе си в лъжите срещу нея. Обвиняваха я, че ще прави правителство с ГЕРБ-СДС и ДПС-Пеевски. Те го направиха. Обвиняваха я в договорки, а тя отказа предложението на Борисов да стане председател на Народното събрание. Те направиха сделка – за Киселова. Това днес мнозина удобно забравят.

Изключиха депутат преди клетвата в нарушение на Конституцията (Методиев). Изключиха го без мотиви и аргументи. И той се закле като независим депутат.

Още по-скандално – по-късно със съмнителен, фалшив кворум, изключиха и Корнелия Нинова и няколко депутати около нея. Без легитимно заседание, без право на защита, без процедура. Това не беше политическо решение – това беше брутална разправа. Политическа чистка, облечена в процедурен фарс.

Обвиняваха я за социалната ѝ политика. Илияна Йотова нападна кабинета преди още да има 100 дни, че нямал социална политика. Като министър на икономиката, Нинова постигна реален растеж. Първо място по индустриален ръст в ЕС. Бяха осигурени 22 милиарда лева за социална политика – включително безплатни детски градини и по-високи доходи за майчинство. Най-високият социален бюджет в историята на България. Атакуваха я, а в Столична община се сглобиха с ГЕРБ и ядоха торта с отрязани детски глави и крака.

БСП в лицето на Нинова беше последната крепост срещу Борисов и Пеевски. Кампанията през юни 2024 г. беше битка за бъдещето на партията, но и за бъдещето на България. Крепостта падна. Предадоха я отвътре. Нинова беше подложена на целенасочена политическа и медийна атака. Оклеветиха я, но днес всичко лъсна окончателно и грозно. С Нинова днешното антинационално, корупционно, безпринципно и скандално правителство и този краден парламент нямаше да са факт.

Шестото предателство е венецът на лицемерието. Всички – и големите, и малките леви партии, близо 30 на брой, бяха заведени вкупом към Борисов и Пеевски. Вместо съпротива – сговор. Вместо принципи – подчинение. И гробовно мълчание. Заедно сглобиха това правителство и днес всички –БСП и нейните сателитчета – са съучастници. Всички вкупом са колаборационисти на мафията.

Краят на БСП не дойде с гръм. Дойде агонизиращо. Бавно. Мълчаливо. Предателски. И необратимо.