Над 2 млрд. евро приходи от продажби на бойна техника у нас, но в държавния „Терем - Хан Крум“ няма заплати

Износът на оръжие от България възлиза на над 2 милиарда и 167 милиона евро за година, според последните отчетени и анализирани данни от 2023 година.

На фона на този скок в приходите от прозиводство на бойна техника покрай войната с Украйна, един наш държаен завод в бранша едва свързва двата края и вече трети месец не може да изплати заплатите на работниците си – военно ремонтния "Терем- Хан Крум Търговище". Служителите протестират.

140 души са на ръба на оцеляването, а забавянето на и без това ниските им заплати, се повтаря от години. Какво не е наред с този завод. Отговорът търси Марин Николов.

„Този завод няма да го бъде. По този начин, как товарят нещата, нещата ще се приключат. Само за декември сме получили заплати. За януари и февруари нямаме. И няма да има. В момента говорят, същото, което и пред 4 месеца“, коментира Иван Радев, служител в "Терем- Хан Крум".

„Няма работа, нямало договори, нямало пари. От тях не зависело. От нас, което се иска, ние го свършваме. От тяхната работа не се вижда нищо“, посочва още той.

Вече десетилетия един от 5-те завода на държавната "Терем - Хан Крум" в Търговище съществува, за да ремонтира танкове и бронирана техника на армията ни – главно съветски машини - Т-72, МТЕЛБ, БМП- 1.

Създаден през социализма и досега, заводът е под контрола на Министерството на отбраната и разчита на армията като свой основен клиент.

И тъкмо там е проблемът, казва синдикалистът Красимир Стоичков - главен инженер, а преди това конструктор в завода.

„Армията сега е около 4-5 пъти по-малка от тогавашната, когато се отделяли средства за армията и за ремонтните заводи. Техниката също, ако и намалява 4-5 пъти, значи по най-груби сметки - 5 по 5 - 25 пъти, са намаляли способностите на армията, като численост на хора и на техника“, посочва Красимир Стоичков от федерацията на независимите синдикати в отбраната – „Българска Армия“.

По-малката армия дава по-малки поръчки и парите в завода не стигат. Макар че в годините на прехода ни и работещите в Търговище са намалели още по-драстично - от 5600 до 140 души.

„Нашият завод само намалява 40 пъти. Основната част е на 1100-1200 лева - основна месечна заплата. Допълнително се начислят там в клас, прослужени години. С 1100-1200 лева човек живее трудно. Младите хора се броят на пръсти - айде да не е на едната, а на двете ръце“, посочва Красимир Стоичков.

Поръчки на държавата към „Терем - Хан Крум тази година няма, а миналата са две - каза министърът на отбраната Атанас Запрянов в парламента. Те са за ремонт на няколко танка Т-72 за Националния военен университет и ремонт на товарен автомобил „Татра“. Забавяне в графика за изпълнение е довело и до забавяне в заплащането на поръчките, каза още министърът.

Според работниците обаче поръчаните пари не можели да покрият средствата за заплати.

„Не са достатъчни, защото те са за около 900 хиляди лева четирите машини“, казва Красимир Стоичков.

За да съществува „Терем - Хан Крум" трябва да си търси поръчки и от частни фирми. И те обаче не носят достатъчно приходи, казват служителите.

И се чудят защо частните фирми могат да печелят, а техния завод – не. Защо сметките не излизат?

В отговор от Министерството на отбраната ни насочват към Калин Димитров - шефа на „Терем Холдинг“ - фирмата майка на заводите. Тя от години дава заеми на закъсалото предприятие. А той обявява, че е поискал оставката на управителя на "Хан Крум".

„Защо намесвате Министерство на обраната в цялата история? Аз не мога да разбера, защо през цялото време се сипят обвинения върху и искания към министъра на обраната? За да получим поръчки, ние трябва да се явим по общия ред, през тръжна процедура. Това е част от процесите, които предстои да бъдат оптимизирани. Да видим защо не сме конкурентно способни и да помислим как да станем конкурентно способни. Поисках оставката на директора и той я подаде. Управителят, Г-н Караиванов, си тръгва“, коментира Калин Димитров, изпълнителен директор на "Терем Холдинг".

„Ще се търси някой, който да реши проблемите. До най-кратки срокове ще има решения“, посочи той.

Решения на проблема със заплатите в „Терем“-Търговище обаче се търсят не от сега, не от вчера, а от над 20 години. Някогашният министър на отбраната и настоящ адвокат Николай Свинаров си спомня времето до далечната 2003 година.

„Имаше протести и преди 25 години беше същото. Хората, които трябва да работят, за да получават заплата, всъщност обема им работа не стига за заплата и за половината от работниците. Най-лесното на министъра на обраната, за да се отърве, е било, ще ви увеличим 10% заплатите и мълчете поне 2 години“, коментира Николай Свинаров, министър на отбраната от 2001 до 2005 г.

„Разбира се, това не решава никакъв проблем. Да, и тук опираме до факта, че „Терем-Хан Крум“-Търговище действително е търговско дружество. То трябва да намери механизма и като мениджмънт да положи повече усилия да осигури производство за работниците си“, посочи още той.

Връщаме се и в 2010-та година, за да видим отново протести на работниците тук за неизплатени заплати от над 1 милион и 800 хиляди лева. Възнаграждението им отново е на минимума тогава.

"Който може да живее с тези 240 лева, нека да дойде тук и да се докаже“, казва Красимира Димитрова от "Личен състав".

"От нас се иска да работим, ние искаме пари, обаче няма. Ето, направихме 50 танка тук преди месец, взел съм на танк по 6 лева, по една кутия цигари на танк", посочва Димо Димов – работник.

Според тогавашния директор на холдинг "Терем" Станчо Петков, подчиненият му управител на "Хан Крум" отказвал да прекрати договор с външна охранителна фирма и натрупал дълг от 140 хиляди лева.

Пак тогава предприятието натрупало мистериозни сметки за ток. За един месец - 75 хиляди лева, като по документи, забележете - заводът не е работил.

Съмнения за неоправдани разходи в предприятията "Терем" има многократно за изминалите 20 години.

Няколко от шефовете им са ставали обект на шумни прокуросрски разследвания и съдебни дела. А одитен доклад към Министерството на отбраната за управлението на „Терем Холдинг“ през 2021-ва описва харчове, извършени без доказана необходимост.

Сред тях е поръчка за доставка и монтаж на система за видеонаблюдения и контрол в сградата на Холдинга, при наличието на вече съществуваща такава, пишат одиторите. В нарушение на изискванията, поръчката е разделена на 4 договора за по 10 000 лева към една и съща фирма. И е платена, преди да се изпълни, без да се предвидят неустойки за неизпълнение, пише в доклада.

Изказани са съмнения за ненужни ремонти с необосновани разходи от десетки хиляди левове. А накрая "Терем Холдинг" е отчел нереално висок финансов резултат за 2021-ва година, пишат одиторите.

Според заключението един от начините за това е завишаване стойностите на имоти и активи, които не носели ползи. А колкото по-високи финансови резултати дава "Терем", толкова по-високи са заплатите на директорите там.

Посоченият доклад касае управлението на полковника от резерва Кръстю Кръстев, който бе сменен на ръководния пост в „Терем Холдинг“ през 2023 г.

След парламентарно питане тогавашният министър на отбраната Димитър Стоянов оповести годишната му заплатата за 2022 г. - 131 000 лева. Потърсихме бившия директор полк. Кръстю Кръстев за коментар, който даде заявка, че ще ни се обади, след като се свързахме с него, но обаждане и интервю така и не последваха.

Одитният доклад за нарушения е бил предаден на прокуратурата още след изготвянето му, но от там не са видели престъпления и са отказали разследване. Защо обаче в течение на години "Терем" многократно влиза в новините за финансови злоупотреби? Питаме настоящия директор на холдинга Калин Димитров.

„Да ви кажа честно, аз, когато поех този холдинг, вътрешно съм се заклел, че няма да допусна, докато аз съм изпълнителен директор, да има такива съмнения, да има корупционни практики“, посочи той.

Димитров отклонява отговор на въпрса каква е неговата заплата.

„Не си пишем ние заплатите. Има закон. Мога да ви кажа, че има ЕОД-та в момента, държавни, при които заплатите са значително по-големи от заплатата на изпълнителния директор на „Терем Холдинга“, заяви той.

От всички 5 завода на "Терем" само този в Търговище има проблеми, казва Димитров. Работници обаче твърдят, че липсва далновидна държавна политика. И си спомнят последния стабилен период с печалби в "Хан Крум" -

„Назад във времето - 2018-2020 г., имахме 18 машини за капитален ремонт и след това още 40 за модернизация“, посочва синдикалистът Красимир Стоичков.

Тогава бивш министър на отбраната е Красимир Каракачанов. Сега той ни казва, че освен поръчки от армията тогава държавата уредила ремонта на 40 танка на частна израелска фирма, преди да ги препродаде. Каракачанов поставя и друг въпрос:

„България подари около сто БТР-а на Украйна. Говори се много усилено, че са дадени няколко десетки танка Т-72 на Украина. Всичко това, преди да замине за Украйна, можеше да бъде ремонтирано в България. И с парите, които се отделяха от фондовете за Украина. Тоест да отиде годно в Украина, а не да бъде ремонтирано в Полша, в Румъния или някъде другаде. Тоест ние подаряваме една техника, някой друг прибира едни пари - печели от ремонта и възобновяването на тази техника“, коментира бившият министър на отбраната.

И отговорът на действащия по онова време министър Тодор Тагарев:

„Обсъждали сме го, ставаше въпрос за 118 бронирани машини - бяха неизползвани в продължение на 30 години, бяха предоставени като помощ на Украйна. Просто сроковете в които работи „Терем“, изискванията към тези машини не удовлетвориха по всяка вероятност украинската страна и тя предпочете да ги получи във вида, в който са, и на място да ги модернизира според това, което са научили в хода на бойните действия, като изисквания при много по-голяма скорост и при по-ниска цена“, коментира той.

Тагарев е по-скептичен за възможностите на "Терем Хан Крум".

За ремонт на продукти извън старата съветска техника обаче трябват квалификация, права и здрава управленска ръка на директор, който не е политически назначен – единодушни са бившите министри Свинаров, Каракачанов и Тагарев.

А работниците в „Терем Хан Крум“ вярват в способността си да влязат в крак с новите потребности на пазара.

На въпрос получават ли отнякъде уверение, че в дългосрочен план има някакво решение?

Синдикалистът Красимир Стоичков отговаря „Това е големият проблем. Не знам как ще го решим. И пак да кажа - всеки един проблем си има решение, зависи от волята.

От Министерството на отбраната обещаха скоро да обявят конкретни оздравителни действия.

„Имаме лостове да поставяме задачи на завода и да плащаме тези задачи“, коментира ген. Атанас Запрянов, Министър на отбраната.

В очакване на заплатите си 140 работници все още се надяват на бъдеще.