Проф. Боян Дуранкев: Еврото е като брака – всички са "за", докато не дойдат сметките за плащане

Отсъствието на обща ясна и точна фискална политика в Европейския съюз, замислената дерогация на дълга и допълнителното натоварване със 150 млрд. евро от тези 800 млрд. евро, които са обещани за военната индустрия и за отбрана в странните членки, всичко това разклаща общия европейски кораб. Това означава, че който умее по-бързо и по-успешно да дърпа чергата към себе си, той печели. Това каза икономистът проф. Боян Дуранкев в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус".

"Еврото обедини парите на страните, и това е добрата новина, но не обедини икономиките, и това е лошата новина. Тоест еврото е като брака – всички са "за", докато не започнат да плащат сметки. Така че имаме всъщност т.нар. "диференциална рента“, която създава един общ валутен съюз, но Европа на две скорости – Германия и Франция и всички останали, благодарение не на еврото, което обединява парите, но благодарение на факта, че все още Европа няма ясна обща икономическа и фискална политика,“ категоричен е той.

По думите му при влизането на България в еврозоната няма да бъде засегната българската икономика от това, че някоя от останалите страни членки ще увеличат или намалят своя дълг. Според експерта неспазването на основните правила в еврозоната, а именно 3-процентен дефицит и до 60% общ дълг към БВП, водят до ерозиране на дисциплината на Съюза и до търсене на оправдания за прекомерното харчене с руската заплаха. Това води до голяма задлъжнялост, която ще се изплаща поколения напред, смята той.

"Българските дългове могат да изглеждат много малко като дял от БВП, но демографската картина на България е от най-лошите. Заплахата въобще за финансовата стабилност на страната вече е видима при това правителство, което твърди, че е балансирало нещата, и ще стане още по-видима след 2025 година, когато ще трябва да се връщат голяма част от дълговете и да се плащат по-високи пенсии на повече хора. И тогава вече няма спасение никъде, освен вътрешна промяна на фискалните правила и въвеждането на прогресивен данък, за да се запълни бюджетът,“ посочи проф. Дуранкев и добави, че е възможно чрез освобождаването на резерва на БНБ от 37 милиарда евро при влизането ни в еврозоната да се изплатят дълговете, както и да се направят евентуални инвестиции и увеличаване на фискалния резерв на страната.

Според икономиста цените неминуемо ще тръгнат нагоре при приемането на еврото в България, защото въвеждането на еврото и замяната на националната валута обикновено води до краткосрочно увеличение на инфлацията, понеже бизнесът използва точно този момент, за да закръгля цените нагоре. "Средното увеличение на цените при влизане в еврозоната е от 0,2% до 0,9%. Но големият дял на сивата икономика води до рязкото увеличаване на цените, а България е шампион по сива икономика. Така че очакваме една инфлация, която да бъде добавъчна от до 2% спрямо обичайната, която е 2%.“

Предимствата от приемането на еврото според икономиста са големи, особено при бурните световни разклащания и загубата на доверие към долара и пазарните шокове след екзотичните мита и тарифи, въвеждани от Тръмп. "Друго очаквано положително явление във връзка с еврото е реализацията на идеята за електронно евро или цифрово евро, която има доста сериозни предимства, като намаляване на риска от банкови кризи, ще има по-добра финансова включеност и много по-добър контрол върху движението на парите в системата на ЕС, и оттук намаляване на сивия сектор във всички европейски страни.“

Проф. Дуранкев с огорчение посочи, че липсващата разяснителна кампания е нещо нормално за отговорните институции в България. "Не е нужна разяснителна кампания според мен при положение, че няма достатъчно демократичност в институциите в България. Има 2-3 центъра на влияние в България, които определят правилата на играта и диктуват каква музика да бъде свирена най-вече в Народното събрание и Министерски съвет. Така че няма какво да се питат българите, няма нужда от разяснителна кампания, следователно и българинът ще приеме поредната политическа хапка, която му се подава, без особени вълнения, тъй като не на 1 януари, но на 10 януари догодина ще разбере, че лекарството, което му се поднася, не е чак толкова страшно.“