Ликвидационни комисии, скелети на добичета, забравени в дворовете на фермите, разграбена селскостопанска техника, връщане на земеделската земя „в реални граници“. Това бе една от пътеките, за едни трънливи, за други - доходоносни, по които тръгна родният преход на връщане от соца към пазарната икономика.
Най-тежкият удар се падна на многострадалното българско село, преживяло преди това насилствена колективизация и всякакви други експерименти по съветски модел в земеделието, припомня в-к "Монитор". С падането на соца си мечтаехме за много неща. Никой не е предполагал, че за броени месеци земеделието ще бъде докарано до пълна разруха и по-голямата част от хранителните продукти ще се наложи да ги внасяме. От износител на храни се превърнахме в постоянен вносител. Повечето ТКЗС-та, обединени преди краха на соца в огромни аграрни комплекси, на бърза ръка останаха в историята. Много малко кооперации успяха да се спасят от плъзналите ликвидационни комисии, изпратени от назначените демократи, дошли на власт. Немалко от техните лидери после се оказаха най-обикновени доносници на държавната сигурност от преди 1990 г.
Опразнените и преди това села от миграцията към големия град започнаха експресно да опустяват. Немалка част от нивите в страната се покриха с бурени и трънаци. Повечето останали на село, болшинството пенсионери, се заеха основно с дребно земеделие, колкото да не умрат от глад.
Така върху развалините на ТКЗС-тата се роди системата на земеползването. В повечето случаи от нея се възползваха хора с опит и в соцземеделието, успели да купят евтино оцелелите трактори и комбайни. Те започнаха да обработват отново земята. Основно това съживяване на земеделието, на основата на комасираната земя, се случи в най-плодородните райони, като новите едри фермери се заеха основно с отглеждането на зърно. Казват, че в началото това е ставало и без съгласието на пръсналите се по градовете или по чужбина собственици, на които бащините ниви им бяха върнати „в реални граници“. След влизането ни в ЕС подобно „доброневолно“ използване на чужда земя отрязваше пътя към евросубсидиите и затова започна да се прилага системата на т. нар. „бели петна“, непозната за останалите страни в общността. Според юристи тя нарушава неприкосновеността на частната собственост и част от договорите за ползване се пишат без знанието на притежателите на нивите.
Във въпросните „бели петна“ влизат притежателите на земеделска земя, които не декларират ежегодно какво ще правят с имота си. Логично или не рентата за тях е доста по-ниска, отколкото на тези, имащи легални договори са арендаторите, обработващи земята. Процедурата пък за получаването на въпросните дребни суми от „белите петна“ не е стандартизирана в цялата страна и всяка земеделска дирекция иска различни документи. Използването на т. нар. електронно правителство в тази сфера си е направо научна фантастика.
В крайна сметка не бива да забравяме и друго - собствеността не е само привилегия, а и отговорност. От забравена нива голям кяр не може да има.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ТаУмВзе
11:15 17.06.2021
2 ссссс
11:17 17.06.2021
3 Собственик
Общинската служба застава като арбитър между собствениците на земи и арендаторите, на които тази служба ги отдава. Със самите арендатори дребния собственик няма сили и време да се оправи сам.
Защото те лъжат и не плащат.
11:28 17.06.2021
4 Бай Знай
Защото това "връщане" се случи, когато онези, които бяха апортирали земите си в Трудовокооперативните Земеделски Кооперации на соц-а, вече бяха на пределна възраст. Те нямаха сили и здраве да тичат по институции и да доказват, че
ЗЕМЯТА в България, в огромната си част, дори и през социализма беше ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ.
ТКЗС-тата бяха КООПЕРАЦИИ на частни стопани.
Само Държавните Земеделски Стопанства (ДЗС) разполагаха с държавна земя.
След 10 ноември, държавата най-нагло излъга заблудените от удобствата на градския живот наследници, че им "връща" земи, защото те никога не са били държавни.
Хората бяха подведени, но нехаеха.
Коментиран от #6
11:34 17.06.2021
5 Синди
Коментиран от #11
11:36 17.06.2021
6 Политикономик
До коментар #4 от "Бай Знай":
Прав сте.Нашите сънародници, които бяха привлечени от лесния живот в държавните панелки в града нехаеха за наследствените си земи, защото:
1. В града, далеч от селската кал, с вътрешните тоалетни и централно парно им беше по-добре отколкото на родителите им на село. Въпреки, че бурканите идваха от там
2. Истинските собственици на земята бяха на 70-80 години и нямаха физическите способности да тръгнат да протестират. А и голяма част от тях бяха вече починали.
3. У т.нар. "градско" население витаеше заблудата, свързана със съветските колхози. В СССР земята никога не е била частна собственост. След революцията, властта на съветите национализира целия земен фонд и колхозите бяха изключително и само държавни.
11:40 17.06.2021
7 Ха така
Демек, който не копа на дедо си нивата да плаща, а не който му я използва да му плаща?
11:42 17.06.2021
8 6677
11:46 17.06.2021
9 От село
И всички измислени икономически дейности, освен земеделието, водат до обедняване.
Привидно доброто благосъстояние на живеещите на кредит в четирите големи градове е заблуда.
В земята има много "хляб", но това знаят крупните герберастки арендатори, които заграбват къде незаконно, къде заобикаляйки закона, а къде напълно легално земите на мераклиите да продадат 1 нива, за да си купят Голф.
11:46 17.06.2021
10 счети
Коментиран от #12
12:01 17.06.2021
11 Калинчо
До коментар #5 от "Синди":
Проблема ни в България е, че я няма цялата информация в кадастъра, а и там работят основно *калинки*.Коментиран от #15
13:58 17.06.2021
12 Вирдоколенко
До коментар #10 от "счети":
А и ваксите ще станат платени след година-две.......13:59 17.06.2021
13 ПЕНКО
16:03 17.06.2021
14 БАТ МИТКО
12:19 18.06.2021
15 Глей ти
До коментар #11 от "Калинчо":
Ооо, и още как. Службите по земеделие предадоха цялата информация на кадастъра. В СГКК има пълната информация, но как се ползва е страшно да знаеш. Ако там разровят, какви чудесии ще излязат, бедна му е фантазията на този народ.17:44 18.06.2021
16 Гост
11:37 28.05.2022