Апелативният съд потвърди три години затвор за Вальо Топлото

Състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Галина Захарова, докладчик Невена Грозева и Пламен Дацов призна Димитров за виновен, но измени присъдата на градския съд, като реши, че ексшефът на "Топлофикация" Валентин Димитров – Вальо Топлото е извършил едно продължавано престъпление в течение на няколко години, а не две, както бе приел Софийският градски съд (СГС), ситирано от „Правен свят“.

Както първата инстанция, така и САС оправда подсъдимите с Димитров бивши членове на борда на директорите на дружеството Илко Йоцев, Иванка Диловска, Георги Рогачев, Георги Ненков и Пламен Василев.

Апелативният съд обаче не приема, че разпиляното от Димитров е в размер на над 422 000 лева, а е преценил, че то е малко - над 325 000 лева. По тази причина САС е намалил и размера на уважения граждански иск от страна на "Топлофикация"-София.

Въпреки промените в обвинението, апелативните съдии смятат, че Валентин Димитров трябва да получи ефективно наказание и то дори би трябвало да е повече от 3 години затвор, каквото му е наложил СГС, като е приел, че надделяват смекчаващите вината обстоятелства. САС приема точно обратното - че превес имат отегчаващите вината на Димитров обстоятелства, като цитира размера на разпиляно имущество, тригодишния период, през който е извършвано престъплението, злоупотребата със служебно положение и липсата на обществени поръчки при сключване на 17 договора за рекламни материали.

Апелативната инстанция обаче не завишава размера на наказанието на Димитров заради продължителния период, минал от извършване на престъплението през 2003-2006 г. САС подчертава, че в "последните години в съдебната практиката се налага становището за необходимост от компенсиране на подсъдимия за времето, през което той е търпял ограничения на гражданските си права, докато спрямо него е водено наказателно производство, чрез определяне на по-малко наказание, като в нередки случаи изминалият период от време се интерпретира като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което предопределя приложението на чл. 55 от НК."

Това дело срещу Димитров се запомни с изнесените данни за екзотични покупки, които той е правил за сметка на "Топлофикация" и са минавали в графата "представителни разходи". Сред разходите са покупки на джет, джакузи, огромни количества захарни изделия, скъпи сирена, алкохол, различни аксесоари, лекарства, хранителни добавки и др. Само през 2005 г. за подобни покупки са изхарчени над 52 000 лева, докато през целия период "Топлофикация" е имала сериозни затруднения при събиране на вземанията си от длъжници.

По време на делото служители свидетелстваха, че при ръкводството на Димитров асортиментът на закупуваните хранителни и нехранителни стоки, които са осчетоводявани за сметка на "Топлофикация", непрекъснато се е разширявал и в него са влезли нетипични дотогава покупки. Част от артикулите влезли в асортимента на дружеството по времето на Димитров са вафли, мюсли, диетични храни, сухи пасти, ракия, водка, какао, "Корни", пчелен мед, кексчета, синьо сирене, яйца, шоколад "Линд", морска сол, пици, гризини, сирена, подправки, маслини, сушени плодове, чипсове, пуканки зехтин, целина, цвекло, хрян, моркови, енергийни напитки, оцет, горчица, майонеза, точени кори, броколи, зехтин, лефер, сафрид, паламуд, щрудел, спагети, домати, балсамов отцет, артишок и мн. др. Отделно са купувани четки за зъби, перилни и почистващи препарати, гъби, ароматизатори, ризи, дезодорант, чехли, халати, пяна за коса, корда, кърпи за лице, ароматни свещи, сгъваема кошница, подлакътници, белачка, печка, боя за обувки, разклонители и др. В същата сметка били осчетводявани лекарства, хвойнов еликсир, закачалки, препарати против молци, душ гел, дезифектант, хранителни добавки.

"Топлофикация" е имала и автопарк от 200 автомобила. Димитров твърди, че е ползвал предоставен му от "Общинска банка" автомобил, като на разположение са му били още "Сузуки Витара" и "Пежо" 605. Въпреки това, той сключил договор за наем от 1208 лева на месец, за да ползва и луксозен модел на "Лексус".

В обясненията си за прекомерните харчове, които отивали винаги на една сметка на "Топлофикация", Валентин Димитров казва пред съда, че разходите всъщност били "икономични и пестеливи" на фона на дейността на дружеството.

Според Димитров някои от покупките били за дома му, но поради "различната степен на интелигентност" на снабдителя, той слагал всичко на една фактура.

"САС си позволява да не се довери на обясненията на подсъдимия Димитров в тази им част, тъй като те не намират опора в доказателствата по делото... Беглият поглед върху хронологичния регистър на покупките за инкриминирания период и този към края на 2004 и 2005 г. и най вече този върху първичните счетоводни документи не само не подкрепя обясненията на подсъдимия Димитров, а ги дискредитира, тъй като от тях се установява, че изключителният темп и разнообразни покупки, надхвърлят обичайното като кафе ,чай и минерална вода. Прави впечатление, че в копията на първичните счетоводни документи фигурират продукти, които не могат да се свържат с дейността на дружеството и представителните разходи за посрещане на официални гости и чуждестранните специалисти", се казва в решението на САС.

В него съдът отбелязва, че липсват критерии или разписани правила за допустимия размер на този вид разходи и затова САС посочва като такива общожитейските правила за добросъвестното изпълнение на възложените функции на съответното длъжностно лице.

"Несподеляема от гледна точка на правото е лансираната житейска позиция от страна на подсъдимия, че след като нямало лимит, той не следва да носи отговорност, тъй като направените разходи са за представителни цели и описаните в обвинителния акт продукти - захарни изделия, соленки, кафе и сокове не били консумирани лично от него. От гледна точка на правото и предявеното обвинение, липсата на определен лимит за разходите не променя оценката за това каква би следвало да бъде грижата на добрия стопанин за ограничаване на неприсъщите разходи и неразпиляването на имуществото- чрез създаването на правила при разходването на несвързани с дейността средства и въвеждането на контрол върху тях, който имплицитно включва и съблюдаването на финансов ред и дисциплина, както лично от него, така също и от подчинените му", се посочва още в решението.

В него САС прави уточнение, че Димитров не е целял да причини разпиляването на имуществото, а е имал съзнанието, че "Топлофикация" разполага с много пари, които му позволяват неограничено и безконтролно харчене.

"Подсъдимият е знаел за високия размер на несвойствени разходи, като голяма част от закупуваните стоки са били за неговия кабинет и дом, знаел е, че голяма част от стоките са необичайни за дейността на дружеството, и не е направил нищо, за да сведе до минимум тези разходи, като по този начин е допуснал настъпването на общественоопасните последици- разпиляването на средства на дружеството", мотивира се съдът.

Решението му не е окончателно и подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.

Това е поредното дело срещу Димитров, което още не е стигнало до окончателна присъда. Срещу него има висящи дела за валутно престъпление, за пране на пари, а най-голямото е за длъжностно присвояване на близо 6 млн. лева, по което Димитров получи присъда от 14 г. затвор на първа инстанция. След това той бе оправдан от САС, но Върховният касационен съд върна делото, а от своя страна апелативните съдии намериха пороци в обвинителния акт и процесът стартира повторно в СГС.