Прокуратурата плаща 80 000 лв. заради шесторното убийство в Нови Искър

Прокуратурата е осъдена да плати 80 000 лева обезщетения на един от роднините на жертвите на жестокото шесторно убийство в Нови Искър преди 3 години, пише „Лекс“.

Вечерта на 31 декември 2017 г. Росен Ангелов уби бившата си приятелка Кети Кюхова, а в първите часове на 2018 г. отиде в къщата ѝ и застреля цялото ѝ семейство – майка ѝ Еленка Бурджиева, дъщеря ѝ Нанси Иванова, новият ѝ приятел Неделчо Юнаков, синът му Георги, както и приятелят на Нанси Боби Иванов.

Росен Ангелов беше издирван в продължение на една седмица, но се самоуби преди да бъде задържан. След трагедията стана ясно, че Ангелов е осъждан рецидивист, който още в края на 2009 г. е бил осъден за пореден път за блудство с малолетно момиче. Присъдата му от 8 години затвор обаче така и не е била изпълнена, защото се e укрил.

Именно заради това Иво Кюхов – син на Еленка Бурджиева и брат на Кети Кюхова, е завел иск срещу прокуратурата за 95 000 лева по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Според него бездействието на държавното обвинение по привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда на Ангелов е в пряка причинна връзка с последвалото жестоко убийство на близките му.

В последните работни дни на миналата година съдия Маргарита Георгиева от Софийския градски съд (СГС) присъди на Кюхов обезщетение от 50 000 лева за убитата му майка, както и 30 000 лева заради смъртта на сестра му. Отделно прокуратурата трябва да плати и над 6000 лева за разноски.

Кюхов поиска 15 000 лева и заради претърпените неимуществени вреди от смъртта на племенницата му Нанси, с която бил много близък. Съдът обаче отхвърли иска му, след като прецени, че не е представил достатъчно доказателства за изградена особено близка връзка с племенницата си, заради която по изключение може да бъде обезщетен.

За да осъди прокуратурата, съдия Георгиева прие, че тя не е изпълнила задълженията си за изпълнение на влязлата в сила присъда на Ангелов и дължи обезвреда на основание на чл. 49 от ЗЗД (този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа).

В решението си съдът напомня, че прокурорът осигурява окончателно привеждането в изпълнение на присъдите, въпреки че конкретните действия се извършват от службите на министерствата на правосъдието и на вътрешните работи. От своя страна прокуратурата твърди, че няма причинна връзка между укриването на Ангелов и последвалото убийство, тъй като нямало гаранция, че няма да го извърши, ако беше влязъл в затвора, защото до 31 декември 2017 г. е щял да бъде освободен.

СГС приема доводите на прокуратурата като възражение, че поведението им не е виновно, като подчертава, че нейно е задължението да докаже това. Според съда обаче така и не са представени доказателства, че в продължение на 8 години са били предприети достатъчно ефективни и навременни мерки за издирване и задържане на Ангелов, за да бъде вкаран в затвора.

По делото е била представена единствено преписка за надзор на влязлата в сила присъда с документи за извършените действия от прокуратурата и МВР. От тях е станало ясно, че са извършвани спорадични искания за информация и рутинни действия като проверка на неактуален адрес и разговори с близки, които според съда не биха довели до полезен резултат.

„Ограничено въздействие би имала и издадената повече от 5 години след влизане в силата на присъдата (22.12.2009 г.) Европейска заповед за арест на осъдения от 22.06.2015 г. Това говори за формално изпълнение на правомощията на органите на ответника, при изразена липса на целенасоченост, неотложност и динамика на извършваните действия. Сам по себе си фактът, че лицето е обявено за общодържавно издирване едва на 08.09.2010 г. или девет месеца след влизане в сила на присъдата сочи на неангажираност с издирването“, пише съдът (цялото решение ТУК).

Съдия Георгиева подчертава, че изпращаните от МВР данни, че не успяват да открият Ангелов, не са причина прокуратурата да не даде и конкретни указания за издирване – справки от различни национални бази данни, проследяване на банкови операции, разговори с приятелски кръг, роднини, наблюдение на места, на които би могъл да пребивава и др. В решението си съдът дава пример с бездействие в продължение на повече от една година в периода от януари 2013 г. до март 2014 г., през който не са извършвани никакви действия за издирване на Ангелов, а в крайна сметка тялото му беше открито в района на село Луково, където е извършил блудството, за което е осъден.

„С оглед на това, не може да се приеме, че поведението на прокурора, респ. на съдействащите му органи на Министерство на правосъдието и Министерството на вътрешните работи съответства на приложимия модел на дължимата грижа и в този смисъл, че са извършени всички необходими действия при издирването на осъдения Росен Ангелов. Ето защо презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД остава необорена и поведението на органите на ответника следва да се счита за виновно“, пише съдът.

За да приеме, че има причинна връзка между бездействието по издирване на Ангелов и последвалото убийство, СГС цитира и Върховния касационен съд (ВКС), който обяснява, че става дума за философска категория, валидна и за правната наука. В решението на съда се казва още, че деянието трябва да бъде conditio sine qua non за вредата, т.е. условие, без което вредата не би настъпила. Освен това, вредата трябва да е и потенциално възможна преди да настъпи. Според цитираното тълкувание на ВКС, причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента.

В конкретния случай, съдът намира, че неизпълнената присъда на Ангелов е в пряка причинна връзка с убийството, тъй като към 1 януари 2018 г. той е трябвало да е в затвора. СГС обяснява, че макар присъдата му да е влязла в сила още на 22 декември 2009 г., срокът за изтърпяване започва да тече от момента на задържането.

Прокуратурата пък е изпратила присъдата до служба „Охрана“ на 14 януари 2010 г., а издирването на Ангелов е започнало чак на 19 януари 2010 г., когато е бил проверен адресът му. Съдът приема, че е било възможно да бъде задържан най-рано на тази дата и ако това беше станало, той е нямало да извърши убийството, защото все още е щял да бъде в затвора.

За наличието на причинната връзка между неизпълнената присъда и убийството, съдът подчертава още, че тя не е била приведена в изпълнение почти 8 години, а задържането му, в който и да е момент преди убийството, е щяло да го осуети.

Относно възражението, че е имало хипотетична възможност Ангелов да бъде освободен предсрочно и пак да е на свобода преди убийството, съдия Георгиева подчертава, че като не е задържан и вкаран в затвора, не са изпълнени и целите на наказанието, сред които са поправянето и превъзпитаването на осъдения, тъй че да не извършва престъпления в бъдеще.

„С оглед изложеното се налага извод за наличието на обективна причинна връзка между поведението на служителите на ответника и настъпилите вреди. Непривеждането на наказанието в изпълнение създава една закономерна, конкретна и реална възможност за извършването на деянието, предвид че се запазва възможността на дееца да се придвижва свободно в пространството“, се казва в заключение в решението, което не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.