Между юридическата коректност и артистичната природа

Преди дни артистичният ментор на Открита сцена "Сълза и смях" Вельо Горанов разказа в своя профил във Фейсбук, а след това - и лично пред Факти.бг, че в лятната ваканция между двата сезона залата в сградата, принадлежаща на Народно читалище "Славянска беседа", е била изтърбушена и столовете и техниката, които пък се водят под разпореждане на Народния театър, са били изнесени. Че директорът на академичната трупа Павел Васев е патентовал марката "Сълза и смях" и откритата сцена ще започне новия сезон под ново име.

В желанието си да разберем какво се случва с обичаното театрално място, което поколения софиянци наричат и ще продължат да наричат топло "Сълзата", се обърнахме и към г-н Павел Васев да коментира казуса. Той обясни, обосновавайки всяко свое твърдение с документи, че с колегите си от "Славянска беседа" доскоро са действали в една посока - да бъде прехвърлено сценичното имущество под управлението на читалището - собственик и на сградата. Тъй като не са получили от министерството на културата съгласие това да се стане, оттам нататък Павел Васев не е имал друг избор, освен да изпълни закона. Той е категоричен, че и управата на читалището в лицето на Петър Райжеков и Вельо Горанов са наясно с всички стъпки и документи по случая.

 Разбира се, и двете страни имат своето право - обосновано на законите, или на емоцията и сантимента. До един съвсем скорошен етап в развитието на случая те дори не са били от различните страни на една барикада, напротив - действали са в една посока. След невъзможността да решат въпроса, сега от ръководството на Народния театър действат юридически коректно, а от Читалище "Славянска беседа" - коректно на артистичната природа на твореца. И няма как да е иначе, поне според мен. Остава да се надяваме, че в името на многоликостта на театралния живот, в бъдещата си работа няма взаимно да си пречат. Но в съзнанието на столичани и ценители на театъра така или иначе обичаното от тях място на ул. "Раковски" 127 ще си остане "Сълза и смях", както го знаят от години - каквато и да е табелата отпред, какъвто и да е юридическият казус, който и да държи марката... Това са десетилетия спомени. Опитите да бъде "присадена" в други пространства и други части на София бяха неуспешни и нелепи едва ли ще бъде иначе, дори така да се нарича и Голямата сцена на Народния театър - нещо, което никой сериозно не мисли...

Целта на публикациите беше да се даде думата и на двете страни в спорната ситуация. В Материалът "Изтърбушването и възкресението" , не съдържа нито "упреци" към трупата на Народния театър, нито "обидни и позорящи квалификации", напротив - стремежът му е да даде място и на двете гледни точки към случая, да постави въпроси, без да формулира прибързани и неточни изводи. След публикуването на отговора на директора на Народния театър "Иван Вазов" г-н Павел Васев и пореден телефонен разговор на автора с него, отношението бе изяснено и добронамереността на автора и редакцията - потвърдени.