Петър Богдан – един от най-великите българи на XVII в.

Издателство „Захарий Стоянов” публикува в поредицата си „Дълг и чест”, която се състои от монографии, посветени на живота и дейността на велики българи, първата книга на Божидар Димитров, директор на НИМ – „Петър Богдан Бакшев”. Тя е написана и издадена още в далечната 1980 г., всъщност това е и докторската дисертация на Божидар Димитров.

Тази книга предизвика навремето голям шум, както сред научната общност, така и сред българското общество, тъй като в нея Божидар Димитров публикува два ценни документа, открити в секретния архив на Ватикана, където той работеше тогава. Това бяха: първата история на България, написана през 1667 г. /почти 100 години по-стара от Паисиевата история/ и италианска средновековна хроника за Кирил и Методий, в която Методий бе упоменат под рожденото си име, а то бе средновековното българско име Страхота. Тогава бе разрешен вековният спор българи или гърци са двамата Солунски братя.

Но кой е Петър Богдан Бакшев. Българин от град Чипровци, част от малката българска католическа общност по това време, състояща се от населението на Чипровци и околните четири села. Благодарение на това, през 1601 г. Францисканският орден установява контакт с чипровските католици и те имат възможност да си уредят училище с ранг на гимназия и шест от най-добрите деца да получат образование във Ватикана, Австрия и Италия.

Петър Богдан е един от тези щастливци. Той завършва Клементинския колеж в Рим и се завръща през 1630 г. в България. За късо време става епископ на българската католическа църква през 1643 г. и архиепископ на София и цяла България.

Дейността на този българин е изключително разнообразна. Той знае, че да се пробуди българският народ и да получи национална независимост, трябва да знае историята си, тъй като познанието на историята е и аргумент за права на народа.

Затова през 1667 г. той написва историята на България и още няколко исторически трудове, между които „История на София” и „История на Охрид – столица на България“.

Но Петър Богдан Бакшев изпреварва не само Паисий, но и Христофор Жефарович. Той първи създава герба на България – изправен лъв, тъпчещ турски полумесец.

Петър Богдан изпреварва и Левски, като създава през 1644 г. и революционна организация, в която привлича не само католици, но и православни българи, влизайки в контакт с техните ръководители като архиепископа на автокефалната архиепископия в Охрид и др.

Целта е да вдигнат общо въстание срещу турците в удобен момент. Следвайки практиката по онова време, те предлагат българската корона на полския крал и на молдовския княз. Въстанието наистина е вдигнато, но три години след смъртта на Петър Богдан Бакшев - от наследилия го на трона Стефан Кнежевич, това е известното Чипровско въстание.

Петър Богдан Бакшев незаслужено беше забравен през годините на комунистическата власт, тъй като бил, според официалното мнение, агент на „черната ватиканска реакция” /има таково понятие по времето на комунизма/. Възползвайки се от известна либерализация в последните десетина години на комунизма, Божидар Димитров твърде смело го обявява за един от най-великите българи на XVII в. и е достатъчно да се прочете предговора на „Историята на България” – заяви Божидар Димитров.

„Мнозина са описвали българската история, всеки, както е смятал за вярно или похвално. Разумно изглеждаше да се помоли някой от това племе да хвърли светлина не само върху неща, които е чувал или е прочел в книгите, но и за научените за бащината земя от (собствен) дълъг опит, и за наследените от прадедите, като различава истината от лъжата, и (да) разкаже за земята и областите, реките и планините, които сам познава добре. Мен ме роди българската земя, сега, почти грохнал от старост, същата родина ме крепи като разпадащ се кораб след дълги и разнообразни пътешествия, но не мисля да обхвана всичко, а смятам да изясня само някои неща, да разпръсна заблудите, разпространявани необмислено от други…”