Мирослав Вълчев: Тревненската школа оживява от поколение на поколение

Неслучайно Трявна се е обособил център на резбарско изкуство. Приемствеността включва и таланта, който е генетично натрупан. Нищо не свършва с едно поколение, сигурен съм, че се тръгва много назад в историята. Понеже тук, в Трявна, сме малка общност, всички основни занаятчии са свързани помежду си родово, във фамилиите има зографи, дюлгери, дърворезбари…

Това казва в интервю за ФАКТИ Мирослав Вълчев. Той е син на Стефан Вълчев - преподавател по интериорен дизайн в Тревненската школа. Баща и син все още работят заедно. Мирослав завършва в Тревненската школа, профил „Дърворезба“, след това следва в Националната художествена академия – София, със същия профил. След дипломирането си, Мирослав се завръща в Трявна.

Г-н Вълчев, кога се зароди вашата любов към дърворезбата?

Мисля, че любовта ми към дърворезбата е приемственост. Дойде от само себе си, по естествен път.

Какво е за вас дърворезбата – занаят, изкуство или нещо друго?

Много неща. Дърворезбата първо е занаят, защото ако не го владееш, не можеш да го практикуваш и да покажеш целия му потенциал. Второто – това е светоусещане, предлагане на детайлно отношение и много финес.

Колко време се изисква, за да се изработи например една рамка с дърворезба?

Изисква много време и внимание към детайла. Когато тази орнаментика се изпълнява, тя всеки път е различна. Ръката никога не може да го повтори нещо, тя не може да го запомни, да го фиксира и да го възпроизведе еднакво, като някакъв пренесен шаблон. Дърворезбата е нещо много живо, когато се изпълнява ръчно. Неслучайно във фабриката не използваме машинно-резбовани елементи. Имаме главен майстор и още 10 резбари в екипа.

Можете ли да сравните дърворезбоването с рисуването или с друг вид изкуство?

Абсолютно. Първо трябва да се нарисува, да се измисли. След това човек трябва да има техническите умения да го изработи и да осъществи орнаментиката. Затова в художествената академия най-тежкият изпит е по рисуване. Ако не можеш да рисуваш до там свършва всичко.

Не може да се каже, че при вас е само приемственост, все пак за да извършваш това трябва да имаш талант?

Аз смятам, че неслучайно Трявна се е обособил център на резбарско изкуство. Приемствеността включва и таланта, който е генетично натрупан. Нищо не свършва с едно поколение, сигурен съм, че се тръгва много назад в историята. Понеже тук, в Трявна, сме малка общност, всички основни занаятчии са свързани помежду си родово, във фамилиите има зографи, дюлгери, дърворезбари… Отделно е имало и такива, които са правили само иконописи. Замислете се, че подобно нещо като дърворезбата няма как просто да възникне някъде случайно. Тя е явление, което притежава характер, натрупан от много години. Трявна е възрожденски град и още по онова време нашите специалисти и художници резбари са били много отворени към света. Те са пътували по време на Възраждането до Италия и по Западна Европа, където са черпили много опит от техния Ренесанс.

Кои типично български мотиви притежава вашата дърворезба?

Флоралните елементи например са типично български. Характерни са и орнаментиките с лъв или с мечка.

Какво ще ни разкажете за иконостасите?

Правим много частни иконостаси, които са част от домашни параклиси. Обикновено такива си поръчват успели хора и го правят като знак за благодарност към Бога затова, че са постигнали нещо в живота.