Отиде си неповторимата Татяна Лолова

На 87-годишна възраст си отиде голямата българска актриса Татяна Лолова. Тъжната вест сподели в социалната мрежа Facebook неврологът проф. Ивайло Търнев. Новината потвърдиха и от bTV. През последните седмици Лолова боледуваше тежко с коронавирусна инфекция.

"Загубихме Татяна Лолова - велик и неповторим артист, обаятелен човек и приятел. Таня, завинаги оставаш в сърцето ми. Дълбок поклон и светъл небесен път към звездите!", написа с прискърбие Търнев.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори.

През 1955 – 1956 г. играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г. Между 1977 и 1989 г. е в театър „София“, след което се завръща в Сатиричния театър през 1989 г.

Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл Duende по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Лолова играе в спектакъла до 2017 г. В Театър 199 също играе в постановките „Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов и „Нищо не помня“ от Артър Милър. Нейните отпечатъци могат да бъдат видени на Стената на славата пред Театър 199.

Лолова беше актриса с широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение – от фарса и буфонадата до гротеската и сатирата. От 1987 година е член е на Съюза на българските филмови дейци.

Сред многобройните отличия на Лолова са орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963 г.), „Заслужил артист" (1972 г.), „Народен артист" (1986 г.), „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за (Лидия Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977 г.), „Награда на Съюз на артистите в България за женска роля“ за Уини в постановката „Щастливи дни“ (1992 г.), „Аскеер за женска роля“ за Уини в постановката „Щастливи дни“ (1992 г.) и други.

Поклон пред паметта ѝ!