Един колосален за времето си сблъсък

На днешния ден през 1402-ра г. край Анкара се случва един колосален за времето си сблъсък.

В битката при Анкара, също наричана битка при Ангора, най-значимият турко-монголски владетел след Чингис - Тимур, премазва османската армия на султан Баязид "Светкавицата" и го пленява, довеждайки османската империя до ръба на ранна смърт. Тимур предвожда 140,000 тюрки, монголи, татари, перси, индийци и дори 32 бойни слона в кампания срещу Османската империя, кулминираща в разгрома на 85,000-120,000 армия на султан Баязид край Анкара.

В битката на турска страна важно участие вземат над 20,000 сърби, предвождани от Стефан Лазаревич. Заедно с него са и брат му Вук Лазаревич, Георги Бранкович и брат му Гъргур Бранкович. Има и албански контингент, който се командва от Гьон Кастриоти, Коджа Захария и Димитър Йонима. Сърбите изиграват ключова роля, тъй като спасяват в битката един от синовете на Баязид, както и цялата османска съкровищница, с което де факто предотвратяват ранен разпад на империята.

Според гръцкият историк Спиро Теотокис пък българският войвода Стефан Елеазар начело на един полк Българска войска се съюзява с Тамерлан и участва на негова страна в битката.

В разгара на боя татарската конница в армията на Баязид се присъединява към Тимур и обкръжава бившите си съюзници. Турците са победени, а султанът прекършил България и превзел Търново - Баязид "Светкавицата" е пленен и затворен в клетка, след което използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур. Съпругата на Баязид Деспина Оливера Лазаревич е карана да служи гола на масата му. След осем месеца подложен на такива унижения Баязид получава удар и умира през март 1403 г.

Войските на Тимур превземат и опустошават първата османска столица Бурса, а Османската империя изпада в гражданска война между четиримата синове на Баязид. Това дава още 50 години живот на византийската столица Константинопол, както и възможност на българските князе Константин и Фружин да вдигнат през 1408 г. въстание, което е потушено до 1413 г.