13 Януари, 2023 04:07 2 860 7

13 януари 1878 г. Пейо Яворов

  • пейо яворов-
  • поет-
  • македония

Чувствителната душа на поета трудно привиква

13 януари 1878 г. Пейо Яворов - 1
Снимка: Архив

Пейо Яворов се ражда на 13 януари 1878 година в град Чирпан. Завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893 до 1901 г. работи като телеграфо-пощенец, сменяйки различни селища - Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. Междувременно разпространява левите идеи сред младите хора, а след 1897 г. влиза в контакти с ВМОРО. Първоначално е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение - в. „Дело“, в. „Свобода или смърт“, в. „Автономия“, в. „Илинден“.Озовал се в София със съдействието на д-р К. Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на най-доброто литературно списание от онова време - сп. „Мисъл“.

През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения", чието второ издание от 1904 г. е с предговор от П. П. Славейков. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скепсис и "прозрения" за "вечните въпроси, що никой век не разреши", променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане. През 1910 г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците", чието второ издание от 1914 г. представя равносметка на поетически път, съпоставим само с този на Ботев.

Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти.

Трагичният край идва на 29 ноември 1913 г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие. Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва. Така приключва равносметката си с живота, но не и с литературата големият български поет - Пейо Яворов.


Поставете оценка:
Оценка 3.7 от 10 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 Този коментар е премахнат от модератор.

  • 2 Гориил

    3 1 Отговор
    Свободна, независима и освободена, Лора изведнъж се почувства в капан. Защо Пейо не й даде избор?
  • 3 Госあ

    3 0 Отговор
    С Ботев, никой не можете да сравнявате. Това е като да сравнявате Вийон с някой друг. И когато сравня Ботев с Вийон, бих казал че поезията на Ботев е по героична. Но разбира се, това е отражение на обстановката. И все пак, първи е Вийон от който Ботев черпи.

    Коментиран от #4

  • 4 Заяц

    1 0 Отговор

    До коментар #3 от "Госあ":

    Освен Вийон и Ботев чел ли си нещо?

    Коментиран от #5

  • 5 Госあ

    1 0 Отговор

    До коментар #4 от "Заяц":

    Цялата френска и българска лява поезия. Не че има друга. И японска и китайска поезия. Що ? На теб мога да ти препоръчам Париж отново се заселва (цензурираното заглавие) на Рембо.
  • 6 Госあ

    1 2 Отговор
    Любовната лирика е простодушна. Това искам да кажа.
  • 7 Този коментар е премахнат от модератор.