Трима виртуозни солисти от новото поколение класически музиканти гостуват на Софийската филхармония на 21 май. Цигуларката Йоанна Каменарска, виолончелистът Атанас Кръстев и пианистката Виктория Василенко се събират на сцената на зала "България под палката на Константин Илиевски.
В програмата са включени тройните концерти на Виктор Чучков и Лудвиг ван Бетовен.
Йоанна Каменарска е в престижния лист на българските концертмайстори по света. Тя е първата жена, която става коцертмайстор в Хамбургския филхармоничен оркестър. Като солит тя редовно изнася концерти с някои от най-големите филхармонични оркестри на Европа и Азия като: Берлинския симфоничен оркестър и Радио оркестър, Нюрнбергските симфоници, Полската камерна филхармония, Оркестъра на Моцартеум - Залцбург, Моцартовия камерен оркeстър, Хамбургски филхармоничен оркестър, Хамбургски симфоници, Камерата Хамбург, Кодай филхармония - Дебрецен, Гьор филхармония, Щутгартски камерен оркестър, Киушу симфоничен оркестър - Япония, както и със симфоничните оркестри в София, Русе, Варна, Хасково и др.
Наследствен виолончелист, Атанас Кръстев е сред най-изявените млади български музиканти. Той има 16 първи и извънредни награди от международни конкурси в Австрия, Испания, Чехия, Сърбия и България. Концертирал е в Австрия, Франция, Нидерландия, Италия, Испания, Русия, Гърция, Чехия, Словакия, Сърбия, Бразилия и на всички отговорни български подиуми и фестивали. Таланливият виолончелист е солист на всички български и много чуждестранни оркестри.
Атанас Кръстев е директор на виолончеловия фестивал и академия „Cellissimo”.
Името на Виктория Василенко можем да прочетем на афишите на прочути концертни сцени като: BOZAR, Flagey, Chateau du Lac, Ghent Opera House, Piano‘s Maene, Alte Oper, Auditorio Nacional и Palau de Musica, Atheneum, Teatro de la Maestranza, NYUAD Art center и др. Като солист е гастролирала с Брюкселски камерен оркестър, Валонски камерен оркестър, Кралски филхармоничен оркестър на Севиля, Камерен оркестър на Линкълнууд, Кралски филхармоничен оркестър на Ливърпул, Филхармоничен оркестър „Джордже Енеску“ и др.
Свири с прочути артисти като квартет Belcea, Огюстен Дюме, Александър Рам, Жером Перно и др. През 2022 Виктория става част от организацията и президент на журито на първия конкурс и академия за пианисти „ProPiano” в Санто Доминго, Доминиканска република.
Виктор Чучков е известен български пианист и композитор, познат на световната публика от успешните си турнета в Европа, Азия и Америка. Професор е по камерна музика и пиано в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – София. Първата си композиция пише още на осемгодишна възраст. Учи пиано при проф. Лили Атанасова в Средното музикално училище в София и Музикалната академия, и композиция при проф. Веселин Стоянов. През 1966 г. печели стипендия на Консерваторията „Санта Чечилия“ в Рим, завършва композиция при проф. Виргилио Мортари, пиано при проф. Винченцо Витале, Орнела Сантоликидо и проф. Карло Зеки, и камерна музика при Гуидо Агости. От 1990 г. е генерален секретар на Съюза на българските композитори и негов председател (1999 – 2005).
Виктор Чучков е автор на симфонични и камерни произведения, на детската опера „Светулката“ и известните детски песни „Хор на сътворението“ и „Моля кажете не на шега“, на музиката към повече от 50 филма, сред които: „Иван Кондарев (1973), „Суламит“ (1999), Cristallo di Rocca (Италия, 2000), „ТИЛТ“ (2011), „Защо аз“ (Румъния, 1972), експерименталният „Танц върху огъня“ (1972), анимационният „Консервфилм“ (1989) и др. Отличен е с Голямата награда на Международния филмов фестивал във Варна (1973). Носител е на наградата „Златна звезда“ на фестивала „Златната монета“ в Болоня, Италия. Сред най-известните му композиции са: „Писма от бъдещето“ (1981) – симфонични импресии за глас, рокгрупа и симфоничен оркестър; Концерт за смях и оркестър по мотиви на Росини (1992); Носталгични вариации за кавал (дървена флейта), пиано и оркестър (1994); Концерт за цигулка, виолончело, пиано и оркестър (2003); „Амадеус фантазия“ (Amadeus Fantasie) – вариации за две пиана и оркестър (2005); Романтична фантазия за цигулка, пиано и оркестър (2009) и др.
Тройният му концерт е с премиера през 2005 г. в зала "България".
Тройният концерт на Лудвиг ван Бетовен – за цигулка, виолончело и пиано – е едно от най-светлите, радостни и празнични произведения на гениалния немски композитор. Уникален по своя характер, той с право се нарежда сред бетовеновите шедьоври. Написан е през 1803, а през 1804 е публикуван от издателството Breitkopf & Hartel.
Антон Шиндлер, ранният биограф на Бетовен, твърди, че концертът е бил създаден от композитора за неговия ученик Ерцхерцог Рудолф Австрийски, член на императорската фамилия. По онова време ерцхерцогът, който впоследствие под ръководството на Бетовен става прекрасен пианист и композитор, е бил едва 14-годишен и по тази причина може да се предположи, че композиторът се е старал да напише ефектна, но относително проста клавирна партия, обграждайки я с двама по-виртуозни солисти. Няма доказателства обаче Рудолф да е изпълнявал когато и да било това произведение пред публика. Премиерата на концерта се е състояла едва през 1808 на летните концерти във виенския парк Аугартен, а на заглавната страница на първото издание има посвещение, в което е написано друго име – на Княз Лобковиц, също покровител на композитора.
Тройният концерт е нетипичен за времето на Бетовен, когато жанрът инструментален концерт е предполагал един или двама солисти. Ако в епохата на барока за жанра кончерто гросо е било нещо напълно естествено да има „състезание“ между групите солисти и оркестъра, то по-късно концертите, в които заедно с оркестъра свири ансамбъл, а не солист, са изключителна рядкост. Изборът на солиращи инструменти фактически превръща произведението в концерт за клавирно трио и това е единственият концерт на Бетовен за повече от един солиращ инструмент. Трите инструмента – това са три човешки гласа и обикновено така се характеризира творбата в музикалната критика. В заглавието ѝ при изброяване на инструментите най-напред се споменава цигулката, но всъщност водещата роля е поверена на виолончелото – с него започват всички теми и всички части, неговата партия е най-сложната от всички. Сякаш с човешки, топъл глас виолончелото звучи първо, след него възвишено запява цигулката, а най-накрая всгъпва пианото с универсалния си тембър. Най-сложното в тройния концерт на Бетовен е постигането на ансамбъл: както между самите солисти, така и в тяхното взаимодействие с оркестъра. При изпълнението на творбата от изключителна важност е музикантите да изповядват една естетика. В същото време обаче трябва задължително да има и преход от единната стихия към различни състояния.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА