Габриел Гарсия Маркес: Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало

Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес е пълното име на колумбийския писател, журналист, издател и общественик Габриел Гарсия Маркес, известен като Габо или Габито (умалително на Габриел) в цяла Латинска Америка.

Той е сред най-значимите автори от 20 век и един от най-добрите на испански език, носител на Нобеловата награда за литература през 1982 г. и на Нойщадската литературна награда през 1972 г. Напуска правната кариера за да се отдаде на журналистика и публицистика. През 1958 г. се жени за Мерседес Барча, има двама сина.

Стартира своята кариера като журналист, но популярност добива с романите си „Сто години самота“ (1967), „Есента на патриарха“ (1975) и „Любов по време на холера“ (1985). Често е сочен за най-известния представител на магическия реализъм, елементи от който се откриват в много негови произведения. Основен мотив в тях е самотата. След смъртта му през 2014 г. Хуан Мануел Сантос, президент на Колумбия, го нарича най-великият колумбиец за всички времена.

Габриел Гарсия Маркес е известен с крилатите си фрази, ето някои от тях:

Никога не бих заменил страхотните си приятели, прекрасния си живот, любящото си семейство за по-малко бели коси или по-плосък корем.

С напредването на възрастта станах по-дружелюбен и по-малко критичен към себе си. Станах мой приятел…

Не се укорявам, че съм изял допълнителна бисквитка, не съм оправил леглото или съм купил нещо глупаво, което не ми трябва.

Имам право да бъда разхвърлян и екстравагантен.

Виждал съм много скъпи приятели да напускат този свят твърде рано, преди да осъзнаят голямата свобода на остаряването…

Кой ще ме вини, ако реша да чета или да играя на компютъра си до четири и да спя до обяд?

Кой ще ме направи по-щастлив, ако си стоя в леглото или пред телевизора колкото си искам?

Ще танцувам на прекрасните хитове от 70-те и 80-те години и в същото време ще искам да плача за изгубената любов…

Ако искам, ще се разхождам по плажа по къси панталони, които прилепват на отпуснатото тяло и ще се гмуркам самоотвержено във вълните, въпреки неодобрителните погледи на околните…

Знам, че понякога забравям неща, но има някои неща в живота, които просто трябва да се забравят.

Помня важни неща. Разбира се, през годините сърцето ми е било разбивано много пъти. Но разбитите сърца ни дават сила, разбиране и състрадание.

Сърце, което никога не е страдало, е безупречно и безплодно и никога няма да познае радостта да бъде несъвършено.

Имах късмета да живея достатъчно дълго, за да останат завинаги запечатани на лицето ми сивата ми коса и младежкият смях.

Мнозина никога не се смееха, много умряха, преди косите им да станат сребристи.

С напредване на възрастта е по-лесно да бъдеш позитивен.

Не ви пука какво мислят другите за вас.

Вече не се съмнявам в себе си. Спечелих си правото да правя грешки.

И така, за да отговоря на въпроса ви, харесва ли ми да съм стар?
Харесвам човека, в който се превърнах.

Няма да живея вечно, но докато съм все още тук, няма да губя време да съжалявам за това, което е могло да бъде или да се тревожа за това, което ще бъде…