Големите американски хореографи за последен път на сцената на Софийската опера

Великите американски хореографи тестват границите на хореографията на 4 април, в 4 представления в Софийската опера и балет за последен път през този сезон. Балетите са обединени под заглавието „Великите американски хореографи” или „Американски балет за България- 3”.

Почитателите на балетното изкуство ще могат да гледат четирите балета: „Concerto Barocco” , музика Йохан Себастиан Бах, хореография Джордж Баланчин,  „Па де дьо”, музика „П.И. Чайковски”, хореография Джордж Баланчин,  „По средата, леко издигнат”, музика Том Уилямс и Лесли Стък, хореография Уилям Форсайт и „Концертът”, музика Фредерик Шопен, хореография Джером Робинс за последен път през сезон 2013/2014 г.

„Concerto Barocco” е произведение от първостепенна значимост, емблематично за неокласическия балет на хореографа Баланчин. То е може би първото, в което хореографът се отказва от каквато й да било идея за сюжетно развитие, за да се фокусира върху музиката и го прави виртуозно. Критиката нарича тази нова естетика в творчеството на Баланчин „абстрактен балет”. Той твърди обратното - това е „конкретен балет”, заради отношението му към телата на танцьорите и към музиката.

Костюмите на солистите са изцяло в бяло, обикновени бели трика с полички (запазен знак на хореографа). Ансамбълът  поддържа великолепно синхрона помежду си и със солистите.

„Па де дьо” е  8 минутен шедьовър на Баланчин. Каква е неговата история?

Тя започва от една неуспешна постановка на „Лебедово езеро” в Бслшой театър през 1877 година. Прима балерината Анна Собешчанская се подготвя за своя дебют като Одета-Одил и настоява да обогати образа на Черния лебед в трето действие с избрано от нея па де дьо. Чайковски се противопоставя на идеята музика от друг композитор да бъде изпълнявана в контекста на неговата и набързо написва алтернативно па де дьо. Тази московска постановка има изключително кратък сценичен живот. И тъй като допълнителното па де дьо не е част от оригиналната музика, то повече не се отпечатва. Когато през 1895 година Мариус Петипа и Лев Иванов възстановяват балета в съвсем нова версия за Мариинския театър, то изобщо не фигурира в партитурите.

Откриват го половин век по-късно, през 1953 г., в архивите на Болшой.

Баланчин е очарован от музиката, иска и я използва за своята хореография, която зрителите ще видят на 15 и 16 февруари.

Костюмите са красиви, Кристина Чочанова е в ефирна розова рокля и сякаш прелита като пеперуда по сцената. Двойката Кристина Чочанова - Никола Хаджитанев танцува и стои красиво и нежно по време на изпълнението.

„По средата леко издигнат” на Уилям Форсайт. Някои го наричат Антихриста на балета. Други – Спасителя. За трети той е наследникът на Баланчин, който пренася танца в друго измерение.  С всяка своя хореография Форсайт хвърля ръкавица на познатите закони на пространството, движението и музиката. И едновременно с това показва колко добре познава историята на танца. Неговите думи: „Ако танцът прави само това, което допускаме, че може да прави, срокът му на годност ще изтече. Аз се опитвам всеки път да тествам границите на думата хореография” са характерни и за хореографията му на балета „По средата, леко издигнат”, поставен на сцената на Софийската опера и балет.

Всеки, който е гледал „По средата, леко издигнат” се среща със съюза на класическите канони с модерния танц, в който, заедно с ярките проблясъци от наследството на Петипа и Баланчин, мнозина виждат бъдещето на балета.

Танцът се играе  със зелени трика, а техниката му е безупречна- солистите танцуват изключително изразително под бързите тактове на музиката.

„Концертът” на хореографа Джером Робинс. Някои критици определят Робинс като баща на „уличния стил в балета”, който въвежда в него динамиката на града и улавя пулса на своето време. През 60-те и 70- те години на Бродуей той е царят на модерния балет, наричат го и баща. В „Концертът” хореографът е дързък и експлозивен. В танца той експериментира с хореографията, но говори и с езика на класическия балет.

Гост-пианист е Розана Ташчян от Ереван. По време на рецитала на Шопен балетистите флиртуват с публиката, която може да пусне фантазията си в действие, а Робинс я пресъздава в танц (например танц на пеперуди, при който пианистът ги гони с кепче по сцената). Костюмите са интересни (включително интересни шапки), музиката е като балсам за душата. Изпълнителите танцуват и играят, включително и Розана Ташчян проявява актьорски талант, с което искрено забавлява публиката.

„Великите американски хореографи” искат да кажат на всички приятели на балета: „Защо се пестите? Защо се възпирате да гледате модерен балет? За какво се пазите- за друг път? Няма друг път. Има само сега. Точно сега.”

Като цяло спектакълът е приятно и красиво изживяване, бягство от действителността, разнообразие от работния делник и потапяне в друг свят , макар и за кратко.