Спомен за Бедрос Киркоров който до последно обичаше България

Днес е починал Бедрос Киркоров, бащата на Филип Киркоров и мой скъп приятел. Светла му памет и мир на душата му, беше прекрасен човек. Бяхме дълги години приятели, виждахме се в Москва редовно и тук, когато идваше преди....Чувахме се често по телефона. Той обичаше да говорим с часове. Винаги ме питаше как е неговата Варна...Бедрос ми е доверил много "тайни", някои от които преди години излязоха в едно интервю - защо си сменя фамилията от Киркорян на Киркоров, защо напускат България и т.н. Много наши разговори ще си останат в една папка, някой ден за поколенията. Той живееше с една болка в душата си за България. Да, радваше се на грандиозните успехи на сина си, радваха го внуците му, но....си имаше една негова болка и носталгия...

През април 2017 година Бедрос ме покани на юбилейния концерт на Филип в Москва. Ще вметна, че съм по-голяма от Филип Киркоров точно девет дни. Отидох на концерта, Бедрос нареди да ме прекарат през ВИПа, дадоха ми служебен бадж, седяхме с него и с родата на първия ред, а концерта беше както винаги ефектен. Но преди това Бедрос ме покани в една от гримьорните където седяха неговите внуци Алла-Виктория и Мартин. Сподели ми, че е щастлив, че ги има. Децата седяха пред огледалото и хапваха нещо, а той им се скара да не ядат открита застояла храна, но те продължиха и радостно се смееха на дядо си. Заснех ги...Бедрос с гордост ми каза тогава : "Покажи на България моите внуци!"

Миналата година ми звънна и ми каза : "Оленка, не им позволявай да посегнат и на "Альоша"! Аз ще се върна и ще направя концерт там пред паметника в Пловдив!" До последно беше ентусиазиран, но вече.....болен....Много обичаше да получава новините за България от мен, вярваше ми, не вярваше на медиите.....Е, Бедрос, и ти сега ще пееш концерта си там, горе при Ангелите....Светъл път към Вечността....R.I.P.

За Бедрос Киркоров

Бедрос Киркоров – български, съветски и руски естраден певец, народен артист на НРБ и народен артист на Русия.

Бедрос Киркоров е роден и израснал във Варна, а висшето си образование получава в Руския институт за театрално изкуство (ГИТИС). По време на обучението си в Москва той активно участва в концертна дейност, пее с оркестрите на Ю.Силантиев, В.Федосеев, Е.Рознер, Л.Утьосов, който пръв предлага на Б.Киркоров да изпее цикъл от песни за българо-съветската дружба и сам написва уводния текст за новата програма на артиста. Срещата с Л.Утьосов и работата под негово ръководство до голяма степен определят творческия път на младия певец. Той представя програмата „Москва – София, София – Москва“, чиято основна идея е укрепване на приятелството между двете страни. Най-известната песен от турнето е композицията „Альоша“, която не е загубила популярността си и до дне. Б.Киркоров работи дълги години в Московската, а след това и в Новгородската филхармония. Той изпълнява народни и патриотични песни, винаги изтъква значението на семейството и любовта към Родината. Той се застъпва за добри отношения между Русия и България. На 4 август 2007 г. по инициатива и със средства на Бедрос Киркоров в град Холм, Новгородска област, е открит паметник на героя от Руско-турската Освободителна война подполковник Павел Калитин За заслугите си в областта на културата и изкуството и дългогодишна ползотворна дейност Бедрос Киркоров е награден с медал на руския орден „За заслуги към Отечеството“ 2-ра степен, както и с орден „За чест и достойнство“.

Изказваме нашите съболезнования на семейството и близките, на всички, които са познавали и обичали Бедрос Киркоров. Вечна памет!

Едно от многото ми интервюта с Бедрос...

Бедрос Киркоров: Имах бъдеще като моделиер обущар, но станах певец в операта

- Пише, за Вас, че Бедрос Филипов Киркоров е българо-руски певец. Все пак български или руски певец се чуствате? Как станахте певец?

- Като младеж още бях поканен на работа във Варненската опера. Новият директор тогава сменяше състава, поради масово пенсиониране на артистите. И набираше нови млади певци. Обявиха конкурс. Явих се без никакво музикално образование. Бях обущар, син на обущар и шивачка, работих в обущарска кооперация при двама братя евреи. Докато шиех обувките винаги пеех, и те ме забелязаха и поканиха да пея в хора на обущарското предприятие. Започнах с художествена самодейност в обущарската кооперации, като ме подведоха, че чорбаджиите ще ми платят частните уроци по вокал. Но в последствие това не се случи, тъй като казаха, че обущарството не е свързано с пеенето по никакъв начин, а те могат да платят само стаж като чирак - обущар. Председателя на местния комитет не ми даде пари за уроците. Първият ми педагог се казваше Георги Вълков, той ме окуражи и лансира да стана певец. Съгласи се да ми преподава безплатно. Подготвих се за конкурса във Варненската опера със старинен руски романс. И Ситьо Попов, тогавашния директор ме взе в "Княз Игор“ като дебютант. Самият Попов е бил ученик на великия Станиславски в Москва. И така ме взе в ролята на болярин. Майка ми, която бе на премиерата в залата, много искаше да ме познае, сред всичките артисти с еднакви костюми и грим. Казах ѝ, че ще си сваля шапката на аплодисментите, а това не беше по сценарий и много ми се скара директора. Така че от обущар станах певец и то в операта. И се смятам до ден днешен за български певец. Учейки се и работейки в Русия, аз винаги съм рекламирал България и съм пеел за България. Българското винаги е било приоритет в моите изпълнения на сцената. Когато се качвах на сцената в Русия винаги ме обявяваха : „Ще пее нашият гост от слънчева България – Бедрос Киркоров!“

- Всъщност, кога и защо напуснахте България?

- Историята е дълга. На 18 години ме приеха във Варненската опера, но през 1952 г ме призоваха в армията, служих в гранични войски на Югославската граница. Бях радист. Улавях безупречно сигналите и пишех по 105 думи на минута благодарение на музикалния си слух. Служих 30 месеца от полагаемите 36, тъй като ме изтеглиха последните 6 месеца да служа в самодейния ансамбъл като хорист. По онова време диригент пък на трудовия ансамбъл на град Толбухин беше първи братовчед на майка ми Киркор Киркоров, и в последствие той ме изтегли при него. С трудовия ансамбъл гастролирахме на международния младежки фестивал във Варшава през 1955 г и представяхме Централния Комитет на Комсомола. Известно е, че нашето семейство сме арменци, и братовчеда на майка ми и диригента Киркор Киркоров също бе арменец. Той ме накара да науча една много известна и хубава арменска песен на арменски език „ Червено вино“ по музика на Арам Хачатурян. От 80 души в хора бяхме само двама арменци и изпяхме тази песен, а Арам Хачатурян беше в журито и остана уникално изненадан от изпълнението на арменски. Тогава станах лауреат на фестивала. През 1962 г. Арам Хачатурян идва на почивка в България в Международния Дом на Журналистите на „Златни пясъци“. В края на смяната по традиция в МОЖ се организира музикално-поетични вечери. Победителя го награждаваха с 12 кашона шампанско и купонът продължаваше на кораб. От МОЖ ме поканиха да участвам в този концерт и да пея пред Арам Хачатурян. След изпълнението ми Арам Хачатурян ме позна и скочи с думите „ Ти си момчето от Варшава който изпя моята песен на арменски!“ На вечеринката присъстваше тогавашния министър на културата и Арам Хачатурян му каза веднага да ме изпратят в Ереван за да получа музикално образование там. Като всеки министър обеща, и нищо не направи. На другата година идва в МОЖ Арно Бабаджанян с руска група и те печелят конкурса на художествената самодейност в края на смяната. Пак се прави вечеринка на кораба и пак ме канят да пея. Тогава пък сред официалните лица присъства началника на културния комитет на Варна. По настояване на Арно Бабаджанян ме прие на следващия ден в изполкома и ми оформиха документите за обучението ми в русия. И така през 1962 г отидох да следвам в СССР. Планирах да отида в Ереван, но семейството на Бабаджанян ме убедиха да остана в Москва и да ме покажат на на най-големия музикален режисьор по онова време Покровски в ГИТИЗ. Отидох на прослушване и за мое учудване Покровски директно ме взе във втори курс при него. Тогава в ГИТИЗ нямаше чужденци, аз бях първия и то директно взет във втори курс. До края останахме с Арно Бабаджанян и с Арам Хачатурян близки приятели. С Арам често се виждахме по концерти и на записите в радиото. Винаги имахме какво да си кажем. Изключително интелигентен и ерудиран човек, не само гениален композитор. Арам Хачатурян ще го запомня с неговата неконтролируема щедрост и доброта!

- Какво е усещането ви всеки път, когато се завръщате в България, в родната Варна?

- България ми е дала много. Преди всичко обичта към работата ми, към оперното изкуство, въпреки, че само година и половина работих във Варненската опера. В България останаха моите родители, и всяко лято аз се завръщах във Варна с трепет. След раждането на Филип зачестиха семейните ни гостувания в България. Филип беше пълен отличник в училище и ниу го взимахме два месеца преди завършване на учебната година вече атестиран и идвахме във Варна. Филип завърши училище в Ждановски район в Москва със Златен медал! Изкарвахме цяло лято във Варна, където често да си почивахме, аз пеех в бара „Руска тройка“ на Златните пясъци. Така че вечният ми трепет към родината остава при всяко мое завръщане до ден днешен.

- Имате ли близки във Варна? Те с какво се занимават?

- Да, сестра ми и брат ми останаха във Варна. Сестра ми , Мари Киркорян, е оперна певица, заслужила артистка на България, пяла е „Тоска“, „Травиата“, на една сцена е била с Гяуров в постановката „Атила“

- Защо избрахте Новгород след космополитната Москва? Какво ви привлече и доведе там?

- Какво ме привлече и отведе в Новгород ли – любовта , разбира се! След като почина първата ми съпруга, майката на Филип, се ожених втори път и жена ми е от Велики Новгород. Съпругата ми сега е професор и е 25 години по-млада от мен.

- Роден сте на 2 юни 1932 година във Варна в арменско семейство на обущар. Не се ли чуствате все пак вътрешно арменец? Носите прекрасното арменско име Бедрос…..

- Хубав въпрос! Арменец се чувствам винаги, когато съм сред своите, особено в Армения! Историческата родина на предците ми е кодирана в паметта и съзнанието ми. Смених си окончанието на арменската фамилия защото учех в българско училище и правилника по онова време гласеше, че всички трябва да са с еднакви фамилии на „ов“. А сестра ми остана да учи в арменското училище зад църквата в центъра на Варна, и си остана с арменската ни фамилия. Който учеше в арменското училище оставаше фамилията му на „ян“, който учеше в българско училище го задължаваха фамилното му име да е на „ов“.

- Навършихте 88. Как се чувствате , изглеждате прекрасно…

- Чувствам се прекрасно. Въпреки, че преди четири години паднах лошо по гръб, нямам добро оросяване след този удар, но се възстанових бързо. Може би защото като млад активно се занимавах с лека атлетика и това оказва влияние. Духом се чувствам много млад. Държа да подчертая, че на 88 години всяка сутрин правя по часовник по един час гимнастика.

- Как отбелязахте рождения си ден в условията на пандемия и крути мерки заради коронавируса?

- Бяхме блокирани във вилата на Филип в Подмосковие в началото на Рижско шосе. Охраната никого не допускаше до вилното имение заради карантината. Отбелязахме рождения ми ден в тесен семеен кръг тази година.

- Какво Ви подари синът Ви – Филип Киркоров?

- Подари ми скъп парфюм, който по думите му струвал половин кола! Синът ми, Филип Киркоров, винаги е бил много щедър към мен и към всичките членове на семейството ни. На 85 –тата ми годишнина ми подари 85 хиляди долара!

- Имате две прекрасни внучета от него. Те знаят ли български?

- Не, и двете ми внучета не говорят български, само руски.

- Алла-Виктория е родена през ноември 2011 година, в клиника в Майами. Двойното име е в чест на голямата муза на Филип –легендарната Алла Пугачова и на майката на Филип. Братчето ѝ Мартин-Кристо се появи на бял свят също в САЩ през юни 2012 г. Синът ми Филип не знае нито дума на арменски , но аз имам огромното желание да науча внуците си на български език.

- Кой е най-хубавият ви спомен от България?

- Най-хубавият ми спомен е 19 август 1964 година в Сочи по време на концерт, аз пея в летния театър, а на първи ред седи една красавица и ме зяпа в захлас. Аз си загубих ума още на сцената, докато пеех, защото непрестанно гледах тази красавица – това бе съпругата ми Виктория, майката на Филип. След концерта случайно я срещам във фоайето на хотела си в Сочи, оказва се че живеем в един и същ хотел. И така се запознах с бъдещата си съпруга Виктория Марковна Лихачьова, която беше родена 1937 година в семейство на инженер и циркова артистка. Баща ѝ Марк Лихачев – бе известен инженер, а майка ѝ - Лидия Манион – циркова артистка. Уви, тя почина твърде млада на 57 години и то на рождения ден на сина ни 30 април . Но завинаги най-щастливия момент в живота ми , който ще помня завинаги бе денят на нашата среща

- Бедрос, Ви сте много уважаван и почитан в Русия. Носител сте на редица награди и почетни звания. Кое е последното?

- Да, така е. Удостоен съм с редица награди, почетни грамоти и дипломи тук, в Русия. Дори Арно Бабаджанаян написа „Песен за София“, песента „Подруги“ / Приятелки/ също на българска тематика. Получих званието „Народен артист на Русия“, което ми бе връчено лично от президента Владимир Путин. и съм носител на орден „Заслуги пред Отечеството“, Обидно ми е да кажа, че родната България не ме е удостоила с никакви почетни звания и признания. Предишния посланик на България в Русия Бойко Коцев дойде на 80-ет годишният ми юбилей и ми връчи почетен диплом за приноса ми в развитието на българо-руските отношения .Обидно ми, че толкова много съм направил за България извън нейните граници, а не съм получил никакво признание.

- Съжалявате ли за нещо?

- Не, за нищо не съжалявам. Имам прекрасна съдба. Дори бих вметнал нещо интересно, че станах певец благодарение на това, че като дете боледувах от магарешка кашлица. Лекарите и рехабилитаторите много дълго ме учиха да дишам правилно използвайки диафрагмата си, и точно това ми помогне в последствие в пеенето

- Ако можехте да върнете машината на времето бихте ли променил нещо в съдбата си?

- Не! Въпреки, че бях втори курс в обущарски техникум със специалност обущар-моделиер когато се увлякох по пеенето. Може би щях да имам много добро бъдеще като обущар – моделиер, рисувах страхотни модели обувки и ботуши.

- Кое се оказа най-важното нещо за Вас в живота ви?

- Синът ми и внуците! Имам наследник – Филип Киркоров, който доказа че е звезда №1 не само в Русия, но и в световен мащаб.

- Тежи ли ви нещо в политически аспект? Доволен ли сте от политиците, от политиката им? Какво бихте искали да им кажете?

- Тежат ми обтегнатите отношения, въпреки че България и Русия винаги ще бъдат свързани исторически. Да сме благодарни, че отношенията не като тези с Украйна. Категорино съм против събарянето на историческите паметници! Това е недопустимо. Това е част от историята, която не може и не бива да бъде заличена. Искам да кажа на политиците да не забравят колко добрини е правила Русия на България. Нека не затварят книгата с историята. Искам никой да не забравя, че свободата на България от османско робство я дължим на руснаците. Това е неоспорим факт. Благодарение на тази свобода ние получихме държава, която се възроди.

- И накрая на нашето интервю, кога планирате да дойдете в България? Къде първо ще отидете?

- Планирам да дойдем веднага след пандемията, като отворят границите. Първо веднага ще отида на гроба на майка ми и баща ми, които са погребани във Варна.

БЛИЗКИ ПРИЯТЕЛИ С АРАМ ХАЧАТУРЯН

С Арам Хачатурян винаги си говорихме само на арменски!

Арам Хачатурян се учуди как може 80 души от България да пеят песента му „Червено вино“ на перфектен арменски!

През 1955 г. с Трудовия ансамбъл на град Толбухин бяхме на международния младежки фести-вал във Варшава. Диригентът Киркор Киркоров ме накара да науча една известна и хубава арменска песен “Червено вино” по музика на Арам Хачатурян. От 80 души в хора бяхме само двама арменци. Изпяхме тази песен, а Арам Хачатурян беше в журито и остана изненадан. Тогава станах лауреат на фестивала. През 1962 г. Хачатурян дойде на почивка на Златни пясъци в Международния дом на журналистите. В края на смяната се организираха музикално-поетични вечери. Победителя го награждаваха с 12 кашона шампанско, а купонът продължаваше на кораб. Поканиха ме да пея. Хачатурян ме позна и скочи с думите: “Ти си момчето от Варшава, който изпя моята песен на арменски!” На вечеринката присъстваше тогавашният министър на културата и Арам Хачатурян му каза да ме изпратят в Ереван, за да получа музикално образование там. Така отидох да следвам в СССР, но в Москва при най-големия музикален режисьор по онова време Покровски в ГИТИЗ. С Арам Хачатурян станахме близки приятели. Често се виждахме по концерти и на записите в радиото.Винаги имахме какво да си кажем. Изключително интелигентен и ерудиран човек, не само гениален композитор. Много щедър и добър!

Случка с Тодор Живков

Тодор Живков в едно от поредните си посещения във Варна през 1974 година даде официална вечеря за подбрани хора. Обадими се началникът на Културата във Варна и ме извика да пея на тази вечеря пред Тодор Живков. В концертната ми програма пеех любимите тогава песни на ръководството „Альоша“ и други. Този път включих една нова руска песен „Сынок“ / „Сине!“/, посветена на руски танкист. Тодор Живков беше много впечатлен от тази песен и като ми свърши концертната част изведнъж ме попита как живея със жена си. Защото много артисти в България започнали да се развеждат. Казах му, че прекрасно живея със съпругата си и оглеждаме нашия син Филип. Впечатлен от песента „Сынок“, Живков изведнъж ме покани на сутринта да му бъда гост в София. Мислих, че се помайтапи. Обаче като се ръкувахме за довиждане другаря Живков отново ми каза, че утре ме чака със семейството ми на летището да излетим заедно за София за да му гостуваме. На сутринта ни откараха на летището и президентския самолет заедно с другаря Тодор Живков аз и семейството ми излетяхме за София .

Автор: Оля АЛ-АХМЕД