Близки и приятели изпратиха Васил Банов в последния му път

България изпрати актьора Васил Банов в последния му път. На поклонение в столичния храм „Света София“ негови близки, приятели и колеги присъстваха на поклонението.

Актьорът почина на 4 април тази година.

Васил Банов е роден е в град Карлово на 20 юли 1946 г.

Устоя през времето неудържим. Винаги затова много ми е харесвал, каза пред медиите за Васил Банов министърът на културата Мариан Бачев, цитиран от БТА. Не мога да кажа, че съм го познавал много лично, имали сме няколко срещи с него. Имахме дори малък конфликт, но във времето сме се разбрали, че мъжката дума е повече от всичко, продължи Мариан Бачев.

Вие знаете, че аз отдавам почит на всички артисти. Защото хората на изкуството са хора на духа и те са над тленното, добави министърът на културата Мариан Бачев.

Една реплика, която той искаше да влезе в последната сцена на един от неговите многобройни герои, които той засне, проф. Камбуров, държеше да каже: „Сега в сетния си миг, повече от всякога съм убеден, че си струва човек да живее достойно“, разказа пред медиите Евтим Милошев - сценарист, продуцент и бивш служебен министър на туризма.

Достойнството беше за него водещо, най-важното нещо. Във времената, в които живеем, е трудно човек да бъде достоен, каза Евтим Милошев.

И сега, когато се връщам към онзи епизод, си давам сметка колко са били тежки думите му и защо толкова държеше на това. Бог да го прости, да му е светъл пътят. Един човек, който завинаги ще остане част от българската култура и от българското творческо общество, продължи Евтим Милошев.

Васил Банов не само ще го запомня, но той цял живот е до мен. Той ми е един от най-близките хора, каза пред медиите актрисата Яна Маринова. В него припознах и бащинска фигура. А той го е правил това за няколко от актрисите, които познава. И винаги ни е вдъхвал сила в моментите, в които сме се чувствали много несправедливо в тази среда, посочи Яна Маринова и продължи: И той винаги е показвал, че джентълменството, мъжът, който е силен и понякога дори авторитарен, защото Васко си беше серт, няма за какво да го крием, може да бъде много топъл, много благороден и много сърдечен и толерантен към колегите си.

В периода 1967-1971 г. Васил Банов следва актьорско майсторство за драматичен театър във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“, в класа на проф. Боян Дановски.

От 1970 до 1975 г. Васил Банов работи във Великотърновския театър, от 1975 до 1978 г. – в театъра във Враца, от 1978 до 1984 г. е в Софийския окръжен театър, в Ботевград, а от 1984 г. – в театър „Сълза и смях“.

От 1970 г. Васил Банов е член на Съюза на артистите в България. В периода 1988-1989 г. е заместник-председател на управителния съвет на творческия фонд, а от 1988 г. – председател на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.

Сред най-запомнящите се негови театрални превъплъщения са в „Малки трагедии" на Пушкин, „Боряна" от Йовков, „Тримата мускетари" по Дюма, „Женитба" от Гогол, „Дърво без корен" от Хайтов, „Железният светилник" от Талев, „Когато гръм удари" от Яворов.

Озвучавал е филми и сериали. Носител е на специалната награда за цялостен принос в киното на Международния филмов фестивал „Златната липа“ в Стара Загора (юни 2018) и Наградата на прегледа на драмата (Велико Търново). През 2021 г. става почетен гражданин на София. През 2024 г. е награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) за особено значимите му заслуги в областта на културата.