На 4 октомври почитаме Джовани Франческо ди Пиетро Бернардоне, станал популярен като Свети Франциск от Асизи.
Той е роден на 26 септември 1181 година в заможно семейство в град Асизи.
Още в младостта си Франциск се оказва далеч от средата, в която е роден. Промяната в начина му на мислене и в живот е драстична – Франциск загърбва богатството и се обрича на бедност, изразявайки по този начин своята любов към Бог. Сам той се определя като „обвързан в брак с нищетата“.
Основният принцип, който проповядва е „да нямаш нищо“ и чрез покаяние да се грижиш за душата си. Да живееш по правилата на Евангелието и да проповядваш покаяние – това са основните правила в живота на бъдещият светец на Римо-католическата църква.
През 1209 година Франциск, заедно с дванадесет свои последователи, се явява пред папата в Рим, където моли светият отец да утвърди братството им. Папата приема клетвите им за послушание и така се ражда орденът на братята, наречен по името на водача им – Францискански орден.
Самият Франциск никога не става свещеник; смята се за недостоен за този сан и затова остава до края на дните си дякон. Последователите му наричат себе си „минорити“ от латинската дума за „по-малки", а в техния случай - "нищи", хора без собственост и без привързаност към материалното. Между другото, думата „министър“ е сродна с минорит (в латинския и двете произлизат от minus - малко, а думата министър в Древен Рим се използва изключително за хора, изпълняващи длъжности в услуга на другите) – министри се наричали участниците в мисии, разпространяващи из Европа принципите на св. Франциск от Асизи. Последователите му се опитват да проповядват в Северна Африка. Самият Франциск прекарва известно време като мисионер в Египет и Сирия, където – по негови свидетелства – към проповедите му проявява интерес самия султан, но като цяло мисията му е с малък успех.
В по-късни времена мисионерството се превръща в една от основните дейности на францисканския орден.
Лавинообразното присъединяване на последователи към ордена на св. Франциск обаче довежда до известно противоречие между изначалните замисли на Франциск и реалната ситуация. Броят на миноритите поставя под заплаха възвишеният идеал, заради който орденът е създаден. Малко преди смъртта на Франциск папата преобразува братството в монашески орден.
През 1224 година Франциск се разболява. Страда от силни болки в стомаха. Според биографите му, точно през тези последни години от живота си, след като се оттегля от административните задължения в ордена, отдавайки се отново на пътуване и проповеди, чрез болката Франциск изживява най-щастливите си часове.
Появяват се и знаците Господни – св. Франциск е първият човек, познал стигмата – по чудодеен начин по тялото му се появяват рани, на местата, на които Христос получава раните си на Разпятието. Почива на 3 октомври 1226 година в родния си град Асизи. Две години по-късно е канонизиран за светец. Смята се за покровител на Италия и животните.
След избирането си на 13 март 2013 година за папа, кардинал Хорхе Берголио приема тронното име Франциск I в памет на светията от Асизи.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 неКАТОЛИК
Аз самият не съм религиозен, ама ми идва в повечко, когато почнете да ми пропагндирате било католицизъм, било мюсюлманщина. Дразня се и от натрапването на джендъризма и веганството.
Коментиран от #5, #6, #7
07:38 26.09.2019
2 Бай той Толстой
06:31 04.10.2024
3 плюс минус
Всяка вяра дава доброта, но някои хора изтезават религията си и се борят против другите религии.
А Бог- Природата е един.
06:38 04.10.2024
4 🍋🍊🇧🇬😁
В kой отбор е играл господина на Serie A - футболното първенство на Италиа?
06:42 04.10.2024
5 Съгласен!
До коментар #1 от "неКАТОЛИК":
И аз много се дразня. Православието е в душите ни. Обаче,аз съм готов да попитам мъдрост от всеки! Мъдрост! Ето известната молитва на Св. Франсиск“Господи, направи ме инструмент на своя мир,
където има омраза, нека сея любов;
където има рана – милост;
където има съмнение – вяра,
където има отчаяние – надежда,
където има тъма – светлина,
където има тъга – радост.
О, Боже Всемогъщи, дари ме
Да не търся утеха, а да утешавам,
да не търся разбиране, а да разбирам,
да не търся обич, а да обичам,
защото когато даваме, получаваме,
и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме
за вечен живот. Амин"
06:44 04.10.2024
6 Келеш
До коментар #1 от "неКАТОЛИК":
Комунистите и рашистите бяха най-големите атеисти. Забранява ха ходенето на църква. А сега са много вярващи. Най-големите светци. Правете си сметката какви саКоментиран от #10
06:49 04.10.2024
7 Този коментар е премахнат от модератор.
8 Сандо
07:15 04.10.2024
9 Петър
07:17 04.10.2024
10 Сандо
До коментар #6 от "Келеш":
Забравяш големите герои на Великата френска революция,които дори са преименували Бог.Но така се случва с хора,които освен да се подчиняват на пропагандата дори забравят училищните уроци.07:18 04.10.2024
11 почитат го ,ама
07:19 04.10.2024
12 Този коментар е премахнат от модератор.
13 Ко речи?
07:39 04.10.2024
14 Франклин
08:36 04.10.2024
15 шаа
08:41 04.10.2024
16 Напротив,
08:48 04.10.2024
17 🍋🍊🇧🇬
08:53 04.10.2024
18 Баба Гица
09:08 04.10.2024
19 За тези, които
09:51 04.10.2024
20 Тахумба
10:05 04.10.2024
21 Мъдрият
НИЕ СМЕ ПРАВОСЛАВНА ДЪРЖАВА И ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ !
И след отпадането на католиците от Православната църква през 1164г. канонизираните от тях светци - НЕ СЕ ПРИЗНАВАТ ЗА ТАКИВА ОТ ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА!
Така, че и този човек, за когото пишете в статията - НЕ Е СВЕТЕЦ!
Днес - 4-ти октомври православната църква празнува следните светци:
1. Преподобномъченик Петър, презвитер Капитолийски
2. Светия мъченик Давикт и дъщеря му Калистения
3. Светите мъченици Гай, Фавст, Евсевий и Херимон
4. Свети свещеномъченик Иеротей, епископ Атински
5. Преподобния наш отец Амон
6. Преподобния наш отец Павел Препрости
По техните свети молитви: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй и спаси нас! Амин!
10:25 04.10.2024