Черни петна осеяха Слънцето

Броят на черните петна, осеяли слънчевата повърхност през август, е бил най-високият от почти 23 години, показват нови данни. Последният брой слънчеви петна беше повече от два пъти по-висок от предвиденото в първоначалните прогнози и е още един ясен знак, че експлозивният пик на слънцето или слънчевият максимум вероятно е в напреднал стадий — и ще бъде много по-активен, отколкото смятаха учените първоначално, пише Meteo Balkans, цитиран от ФОКУС.

Слънчевите петна са участъци от слънчевата повърхност, където вълни от електромагнитно лъчение пробиват магнитното поле на звездата, създавайки относително хладни петна, които ни изглеждат черни благодарение на оптична илюзия. Наред с размера и честотата на слънчевите изригвания и изхвърлянията на коронална маса, броят на слънчевите петна показва напредъка на приблизително 11-годишния слънчев цикъл на слънцето.

По време на най-малко активната фаза на слънцето или слънчевия минимум има много малко или понякога никакви слънчеви петна. Например в края на 2019 г., малко преди началото на текущия слънчев цикъл (Слънчев цикъл 25), имаше 40 последователни дни без видими слънчеви петна. Но тъй като магнитното поле на слънцето се заплита в себе си и отслабва, броят на слънчевите петна бързо се покачва, преди да достигне връх по време на слънчевия максимум. По време на тази активна фаза слънчевото магнитно поле в крайна сметка щраква и напълно се обръща, което предизвиква период на спад на слънчевата активност и намаляване на слънчевите петна, докато целият цикъл се рестартира.

През август е имало средно 215,5 дневни слънчеви петна на повърхността на нашата звезда, според Центъра за прогнозиране на космическото време (SWPC), който се управлява съвместно от Националната администрация за океаните и атмосферата и Националната метеорологична служба. Последният път, когато месечният брой слънчеви петна е бил толкова висок, беше през септември 2001 г., по време на слънчевия максимум на слънчевия цикъл 23, когато средната стойност беше 238,2.

Броят на слънчевите петна достигна своя връх на 8 август, когато на слънцето бяха наблюдавани до 337 слънчеви петна, което е най-високият общ брой за 24-часов период от март 2001 г.

Тези числа показват това, което някои учени вече подозираха - че сме навлезли в слънчевия максимум. Въпреки това не можем да сме сигурни в това, докато броят на слънчевите петна не започне да намалява отново.

Когато настоящият слънчев цикъл започна през 2020 г., панел от учени от SWPC прогнозира, че Слънчевият цикъл 25 ще бъде относително слаб в сравнение с историческите цикли, подобно на Слънчевия цикъл 24, който достигна своя връх около 2014 г. и беше най-слабият максимум от около 90 години. Например средният брой слънчеви петна, прогнозиран за август 2024 г., е 107,8, което е по-малко от половината от действителния брой, който току-що беше публикуван.

Прогнозата на SWPC също предполага, че слънчевият максимум вероятно няма да пристигне до 2025 г.

Въпреки това от началото на настоящия цикъл броят на слънчевите петна не отговаря на първоначалните прогнози. Цифрите започнаха да се покачват в началото на 2022 г., достигайки осемгодишен връх до края на годината . До юни 2023 г. средният брой надмина всеки от месеците от Слънчевия цикъл 24 и оттогава се увеличава.

В резултат на това SWPC публикува "ревизирана прогноза“ за слънчевия цикъл 25 през октомври миналата година, която прогнозира, че слънчевият максимум вероятно ще достигне до средата на 2024 г. и ще бъде по-активен от очакваното.

Нарастващият брой слънчеви петна не е единствената индикация, че сега живеем през слънчевия максимум. В началото на май Земята беше ударена от най-мощната геомагнитна буря от повече от 21 години, която обагри необичайно голяма част от небето на планетата с полярни сияния . И само няколко дни по-късно нашата родна звезда изплю слънчево изригване с магнитуд X8,7 – най-мощната слънчева експлозия от 2017 г. насам.

Слънчевите максимуми могат да продължат от една до две години или повече, което означава, че все още има приличен шанс активността да продължи да нараства през следващите около 12 месеца. По време на Слънчев цикъл 23, броят на слънчевите петна достигна връх при максимална месечна стойност от 244,3 през юли 2000 г. А в Слънчев цикъл 22, месечният рекорд беше 284,5 през юни 1989 г.

Ако слънчевата активност продължи да се увеличава и Земята бъде бомбардирана от по-мощни слънчеви бури, като събитието Карингтън от 1859 г., това може да повлияе на наземната инфраструктура , да предизвика широко разпространени полярни сияния на по-ниски географски ширини и да накара сателитите да се върнат обратно към Земята .