Много страни по света не посрещат Новата година на 1 януари

Броени часове ни делят от настъпването на Новата година. Според Григорианския календар, който се смята за международен, тя започва на 1 януари. Той е въведен от 1582 г. от папа Григорий ХIII, на когото е наречен.

Григорианският календар е модификация на Юлианския календар. За да се различава от него го наричат още "нов стил". Повечето европейски държави приемат Григорианския календар през ХVII век. И Юлианският, и Григорианският календар се основават на древен слънчев календар. В различни епохи различните народи са използвали също лунен и лунно-слънчев календар. Много страни по света и днес освен на 1 януари посрещат Нова година по древни астрономически календари, пише dariknews.bg.

Лунният календар е широко разпространен в мюсюлманските страни - Алжир, Ирак, Кувейт, Ливан, Либия, Мароко, Мавритания, Нигерия, Саудитска Арабия, Сирия, Сомалия, Судан, Тунис и т.н.

В Иран посрещат Нова година на 21 март. Няколко седмици преди това хората посяват зърна пшеница или ечемик в малко блюдо. До Нова година те трябва да покълнат, което символизира началото на пролетта и нова година в живота.

Слънчевият календар за пръв път е създаден от египтяните през 4-ото хилядолетие пр. Хр. Сега той се използва в Индия. Индусите обаче в зависимост от мястото, където живеят, празнуват по различен начин Нова година.

Жителите на Северна Индия се украсяват с розови, червени, виолетови или бели цветя. В Южна Индия майките слагат сладкиши, цветя и малки подаръчета на специален поднос. На сутринта на новата година очите на децата се завързват и така се отвеждат до подноса. В Централна Индия на къщите окачват оранжеви знамена. В Западна Индия Нова година се посреща в края на октомври. На покривите на къщите се палят малки огньове. На Нова година индусите се молят на богинята на богатството Лакшми.

Навремето Григорианският календар бил въведен в Индия от англичаните. Той си остава официален за страната и сега, но малцина са тези, които го спазват. Изключение, разбира се, правят християните, които, както и европейците, в навечерието на 1 януари се събират край празнична трапеза.

Лунно-слънчев календар в древността са използвали във Вавилон, Китай, Юдея, Гърция, Рим. През ХХ век той е официален в Израел, където началото на годината започва в един от дните между 5 септември и 5 октомври.

Еврейската Нова година се нарича Рош а-Шана. В последния месец на еврейската година по време на сутрешната служба четат „Слихот“ - специална молитва, в която се говори за извършените грехове и се моли Бог за прошка. Самата Нова година е весел празник. На Рош а-Шана на трапезата на всички евреи има ябълки и мед. Парчетата ябълки се топят в меда и се ядат.

При ашкеназските евреи (от европейски произход) съществува традицията на Нова година да се поднася риба - гефилте фиш. Първите 10 дни на настъпващата година - т.нар. 10 дни на разкаяние - са посветени на молитви за опрощаване. След това идва Съдният ден Йом Кипур - денят на изкуплението, най-тържественият и важен празник в годината. Това е ден на покаяние и пост.

В редица страни на Изтока /Виетнам, Китай, Корея, Монголия, Япония и др./ използват 60-годишен цикличен календар, в който началото на годината се пада в един от дните между 20 януари и 20 февруари.