Пагубно влияние: Стресът променя гените ни и може да се предава в поколенията

Стресът може да остави дълготрайни следи в нашия генетичен код – и дори да ги предаде на следващите поколения. Ново изследване показва как биологичният ефект от травматични събития върху майката може да продължи дълго след като насилието е отминало – и как тази промяна може да бъде наследена от децата ѝ.

Как стресът „препрограмира“ ДНК-то?

Международен екип от учени разкрива физическите механизми зад т.нар. „интергенерационна травма“ и обяснява защо хора, чиито семейства са преживели тежки събития, са по-податливи на психични разстройства като тревожност и депресия – дори самите те да не са били пряко изложени на тези събития.

Изследователите анализират ДНК на 48 сирийски семейства през три поколения. Сред тях са баби или майки, които по време на бременността са избягали от обсадата и клането в Хама през 1982 г. или от въоръжените конфликти през 2011 г. – и двете събития са част от продължителната гражданска война в Сирия, която приключи след прогонването на Башар Асад.

Семействата, които сега живеят в Йордания, предоставят проби от бузи (тампони за ДНК анализ) на общо 131 души. Учените търсят промени в т.нар. епигенетични сигнатури. Това не са мутации в самия ДНК код, а химически модификации, които влияят върху начина, по който работят гените.

„Семействата искат тяхната история да бъде разказана“, споделя антропологът от Университета на Флорида Кони Мъligan. „Те искат хората да научат през какво са преминали.“

Следите от насилие в ДНК

За контролна група служат семейства, напуснали Сирия преди 1980 г. При сравнение на резултатите, учените откриват изменения в 14 гена, свързани с насилие, при хората, чиито баби са преживели клането в Хама през 1982 г. Още по-важно е, че осем от тези изменения се запазват и при внуците – деца, които никога не са били пряко изложени на събитията.

Освен това има данни за ускорено епигенетично стареене, което потенциално може да увеличи риска от свързани с възрастта заболявания. Допълнителни 21 участъка от генома показват белези на промени, причинени от насилие по време на сирийската гражданска война.

Тези резултати са в съответствие с предишни проучвания върху животни, където хроничният стрес оставя епигенетични белези, предаващи се на следващите поколения. Досега обаче подобни мащабни проучвания при хора бяха рядкост.

Как това се отразява на здравето?

Изследователите подчертават, че все още не е ясно как конкретно тези епигенетични изменения влияят на здравето на всеки индивид. Но едно е сигурно: в разговорите си с тези семейства те са останали впечатлени от тяхната устойчивост и способност да продължат живота си въпреки преживените ужаси.

„Насилието е нещо разрушително, но можем да се възхитим на изключителната им издръжливост“, казва Мъligan. „Те живеят пълноценно, продължават традициите си, имат деца. Това е истинско доказателство за човешката устойчивост.“

Разбира се, съществуват много други тежки последствия от насилието за потърпевшите и техните деца, включително сериозни вреди за психическото и физическото здраве – аспекти, които са били разглеждани и в предишни изследвания.

Авторите на изследването смятат, че изводите им важат за различни форми на насилие – домашно, сексуално, свързано с употреба на оръжие и други. Подобни актове имат дългосрочни отражения далеч извън непосредствените жертви.

„Идеята, че травмата и насилието могат да имат ефекти върху бъдещите поколения, би трябвало да ни направи по-съпричастни и да мотивира политиците да обърнат повече внимание на този проблем“, казва Мъligan. „Това може дори да помогне да разберем невидимите цикли на насилие, бедност и травма, които се повтарят по света, включително и в САЩ.“

Пълните резултати от проучването са публикувани в списание Scientific Reports.