Тялото реагира по странен начин, докато прекарваме време в социалните мрежи

Ново изследване на учени от Великобритания стига до удивителни заключения: дори кратък престой в Instagram може да повиши нивата на стрес в момента, в който спрем да скролваме. Авторът на проучването предупреждава, че ефектът върху тялото наподобява „минисиндром на отдръпване“, без непременно да означава, че всички сме пристрастени към социалните мрежи.

Според данни, цитирани в ScienceAlert, средностатистическият възрастен във Великобритания прекарва близо два часа дневно в социалните мрежи. При по-младите потребители този показател скача до пет часа. Разбира се, Instagram и TikTok са сред водещите виновници: динамичните им емисии успяват да ни погълнат, а „откъсването“ от телефона понякога става истинско предизвикателство.

Как реагира тялото ни?

Учени са поканили 54 млади хора да прекарат 15 минути в „обичайно“ скролване на Instagram, докато са свързани с електроди за отчитане на сърдечната честота и кожната проводимост (показател за потенето). За контролна група е избрано четене на новинарски статии от телефона.

Резултатите са недвусмислени: докато участниците четат новини, телесните показатели си остават в относително спокоен диапазон. Но при преминаване към Instagram сърдечният ритъм се забавя, а потенето се увеличава. Според психолозите подобна комбинация подсказва силно емоционално ангажиране и концентрация – нещо, което ни завладява така, че „забравяме“ за околния свят.

В най-интересния момент учените прекъсват „сесията“ в Instagram и отново молят участниците да прочетат новинарски текст. Вместо да се успокоят, те показват още по-силна физиологична реакция: сърдечната честота се учестява, а потенето се засилва. При изследването се оказва, че те в този момент изпитват стрес, тревожност, дори „жажда“ за социални мрежи – усещане, сходно с „отдръпването“ при зависимости.

Пристрастени ли сме всъщност?

Изненадващото е, че тези реакции се проявяват при всички участници, независимо как се самооценяват по въпросник за „зависимост от социални мрежи“. Това навежда учените на мисълта, че въпреки присъщата „награждаваща“ природа на Instagram и TikTok, не всеки е клинично пристрастен.

„Социалните мрежи предлагат мощни стимули – като безкраен поток от видеа, коментари и харесвания“, пише авторът. „Но трябва да сме внимателни, когато говорим за пристрастяване, защото имаме работа с основна човешка нужда: общуване.“

Предишни изследвания на същия екип, цитирани от ScienceAlert, сочат, че дори и хората, прекарали известно време в пълно „дигитално затишие“, не отчитат трайна негативна (или пък удивителна позитивна) промяна в своето благосъстояние. За разлика от наркотичните вещества, при които нуждата е химическа, потребността от свързаност може да бъде задоволена и чрез други начини за общуване – например срещи лице в лице.

„Ако трябва да говорим за „зависимост от социални мрежи“, то тогава можем да обсъдим и „зависимост от приятелство“, шегуват се учените, подчертавайки, че подобна терминология може да доведе до „патологизиране“ на нормалното човешко поведение.

Какво ни казват тези данни

В крайна сметка, резултатите хвърлят светлина върху това как тялото ни реагира на социалните мрежи – като на важен емоционален стимул, който може да предизвика краткотрайна „паника“, когато изведнъж спрем да го потребяваме. Това обаче далеч не е гаранция, че сме пристрастени. По думите на изследователите, ако прекъснем достъпа си до Instagram или TikTok, най-вероятно ще се възстановим напълно, стига да намерим други пътища за комуникация и социално взаимодействие.