Блокираните астронавти в космоса посочиха кое е най-трудното нещо за тях

След цели девет месеца в космоса, астронавтът Бари „Бъч“ Уилмор дава увлекателен поглед върху това какво е да живееш в безтегловност, докато очакваш възможност да се прибереш у дома. Уилмор и колежката му Сунита „Суни“ Уилямс се намират на борда на Международната космическа станция (МКС) от юни насам, когато пристигат с космическия кораб Starliner на „Боинг“. Полетът, който имаше за цел да тества безопасността на кораба при транспортиране на астронавти, трябваше да продължи едва седмица.

По време на мисията обаче Starliner се сблъсква с технически проблеми, които принуждават НАСА да прецени, че връщането на астронавтите с този кораб е твърде рисковано. Така Уилмор и Уилямс остават на МКС далеч по-дълго от планираното. Според текущите данни на НАСА, двамата трябва да се приберат през март със SpaceX, като към онзи момент ще са прекарали в орбита почти 10 месеца.

Големите трудности

Докато самите астронавти запазват спокойствие по повод удължения си престой, Уилямс признава, че напрежението се усеща най-вече от близките им на Земята: „Най-трудно е за хората долу, които не знаят точно кога ще се върнем,“ споделя тя. „Всичката тази несигурност е най-обезпокоителна.“

Освен емоционалния аспект, Уилямс признава, че е започнала да забравя какво е усещането да ходиш пеша. „Вече толкова отдавна съм тук горе, че дори не си спомням точно какво е да вървиш,“ разказва родената в Масачузетс астронавтка пред група ученици. „Не съм ходила, не съм сядала, не съм лягала. Просто не се налага в условията на микрогравитация. Достатъчно е да затвориш очи и да се рееш.“

След като прекарват толкова дълго в орбита, астронавтите обикновено се нуждаят от сериозна рехабилитация. Според пулмолога и бивш военен летец д-р Винай Гупта, който говори пред Daily Mail, Уилямс и Уилмор ще имат нужда от поне шест седмици, за да се адаптират обратно към нормалното земно ускорение. Този период включва специални упражнения и хранителен режим.

„В началото целта е възстановяването на походката и мускулната сила. Въпреки че астронавтите тренират по около два часа дневно в космоса, те все пак губят костна плътност и мускулна маса,“ обяснява д-р Гупта. „Човешкото тяло разчита на земното гравитационно поле, а без него много функции не работят правилно.“

Той допълва, че намалените физически натоварвания във вакуума на космоса затрудняват поддържането на оптимална мускулна сила. „Дори при правилен режим и усилени тренировки, мускулната маса и сила неминуемо намаляват,“ уточнява специалистът.

Освен проблемите с мускулната и костната система, д-р Гупта изразява безпокойство относно продължителното излагане на космическа радиация. Според него, в дългосрочен план това може да увеличи вероятността от развитие на онкологични заболявания.

„Ако аз бях техен личен лекар, бих предприел по-активен подход към скрининг за рак,“ отбелязва той. „С оглед на специфичната им история на радиационно облъчване, се налага различна стратегия за наблюдение.“

Макар Уилямс и Уилмор да не са били планирани да останат в космоса толкова дълго, техният извънреден престой предлага ценни уроци за предизвикателствата и рисковете при по-продължителни космически мисии. В същото време, емоционалният аспект – както за самите астронавти, така и за близките им на Земята – е напомняне, че всяко научно постижение върви ръка за ръка с човешкия фактор, който никога не бива да бъде подценяван.