Откриха най-ранното свидетелство за древен египетски ритуал и то в гробницата на Тутанкамон

Египтологът д-р Николас Браун от Йейлския университет вярва, че е открил най-ранното свидетелство за извършване на древния ритуал „Пробуждане на Озирис“ – и то не къде да е, а в самата погребална камера на фараон Тутанкамон.

Откритията му, публикувани в списание The Journal of Egyptian Archaeology на 22 февруари, разкриват, че цялата структура на камерата изглежда умишлено организирана така, че да възпроизведе този важен за древноегипетската религия ритуал.

Озирис, богът на отвъдното в египетската митология, е убит от брат си Сет и впоследствие съживен. В една от сцените синът му Хор размахва жезъл над него и му заповядва да се събуди. Именно този момент от митологията се пресъздава в ритуала.

При преглед на документацията от разкопките на гробницата на Тутанкамон, Браун забелязва четири глинени улея и четири жезъла, открити в погребалната камера. Смята се, че улеите са използвани за възлияния – вероятно с вода – които са били изливани върху или в близост до мумията, а жезлите символизират жезъла на Хор.

Водните възлияния са от особено значение. В Пирамидалните текстове – едни от най-древните погребални надписи в Египет – се казва, че тези течности произлизат от тялото на Озирис и са от решаващо значение за регенерирането на покойника и връщането на жизнената му сила.

Освен това, водата, използвана в ритуала, събирана от река Нил, била наричана „Окото на Хор“ – мощен символ на възкресение и победа над злото, включително смъртта.

Според Браун, четирите улея и четирите жезъла олицетворяват четирите основни посоки на света и създават символична защитна ограда около покойния фараон.

Контекстът е още по-интересен, като се има предвид, че бащата на Тутанкамон – фараон Ехнатон – извършва религиозна революция, налагайки култ към божеството Атон (слънчевият диск) и потискайки култа към Озирис и други традиционни богове. „Когато Тутанкамон идва на власт, той отменя реформите на баща си и връща Египет към политеистичните вярвания“, отбелязва Браун.

Ритуалът „Пробуждане на Озирис“ е не просто религиозен акт, а символично доказателство за възстановяване на старата вяра и на ролята на Озирис в отвъдния живот на фараона.

Паола Вейга, докторант в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“, която не е участвала в изследването на Браун, но е специалист по култа към Озирис, подкрепя хипотезата. Тя допълва, че в улеите може да са били поставяни и мехлеми или други вещества, използвани в ритуала.

Откритието хвърля нова светлина върху погребалните практики в Древен Египет и показва, че религиозната приемственост е възстановена още при управлението на младия фараон, превърнал се в една от най-загадъчните фигури в историята.