Историята на най-странните бозайници на планетата стана още по-заплетена

Историята на два от най-необичайните животински вида на Земята – птицечовката и ехидната – стана още по-странна. Причината: нов анализ на един-единствен фосил, открит в Австралия, който според учените представлява отдавна изчезнал прародител на тези уникални същества. Откритието променя представите ни за еволюцията на най-примитивните живи бозайници.

Птицечовката и ехидната, които обитават Австралия и Нова Гвинея, са единствените съвременни представители на т.нар. еднопроходни или монотреми – бозайници, които снасят яйца. Самата птицечовка изглежда като странна комбинация между патица (заради човката и плавниците) и бобър (заради опашката), докато ехидната – често наричана „бодлив мравояд“ – има шипове, ходи на обратно насочени задни крака и рови земята с тях. И двете животни нямат зъби и не притежават зърна – кърмят малките си (наричани „пъгъли“) чрез секретиране на мляко през кожата.

„Тези животни са чудати по всякакъв възможен начин“, казва проф. Гилермо Ружие от Университета в Луисвил, САЩ, специалист по еволюция на ранните бозайници. Според него еднопроходните са от фундаментално значение за разбирането на произхода на бозайниците. „Типичният бозайник от времето на динозаврите вероятно е имал повече общо с еднопроходно, отколкото с куче, котка или човек“, допълва той.

Единственият познат предшественик на птицечовките и ехидните

Ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, отваря още една страница от тази еволюционна история. Екип, ръководен от проф. Сюзан Ханд от Университета на Нов Южен Уелс (Австралия), изследва вътрешната структура на единствения познат фосил от изчезналия вид Kryoryctes cadburyi – древен представител на монотремите, живял преди над 100 милиона години.

Фосилът, представляващ раменна кост (хумерус), е открит през 1993 г. в „Долината на динозаврите“ в югоизточна Австралия. Отвън костта прилича повече на такава от сухоземна ехидна, но вътрешната ѝ структура разкрива нещо съвсем различно.

„Използвахме напреднали 3D технологии, за да разкрием невидими досега детайли, които разказаха напълно неочаквана история“, обяснява доц. д-р Лора Уилсън от Австралийския национален университет, съавтор на изследването.

Учените откриват, че костта притежава типичните характеристики на полуводно животно като птицечовката – дебела костна стена и малка вътрешна кухина. Такава структура прави костта по-тежка, което е предимство във вода, тъй като намалява плаваемостта и улеснява гмуркането.

A study of a 100 million-year-old bone suggests the ancient relative of the echidna and the platypus was semiaquatic — and echidnas moved back to the land from the water as they evolved. https://t.co/OBDKt4sWzS

— ABC News (@abcnews) April 29, 2025

Това подкрепя дългогодишната, но досега недоказана хипотеза, че Kryoryctes е общ прародител както на птицечовката, така и на ехидната – и че най-ранните еднопроходни са водели полуводен начин на живот още по времето на динозаврите.

„Изследването ни показва, че амфибният начин на живот на съвременната птицечовка се е появил преди поне 100 милиона години“, казва проф. Ханд. „Ехидната обаче вероятно е приела изцяло сухоземен живот много по-късно.“

Макар да има множество примери за животни, преминали от суша към вода (като китовете, произлезли от наземни предци), обратната трансформация – от водна към сухоземна среда – е по-рядка и изисква сериозни анатомични промени: нова позиция на крайниците, по-леки кости, адаптиране към гравитацията.

Този преход може да обясни и странната анатомия на ехидната, включително нейните насочени назад крака – възможно наследство от плаващ прародител, използвал задните си крайници като кормило.

„Авторите доказват по много убедителен начин, че тези древни животни са били приспособени към полуводен живот още в ранните етапи на еволюцията“, коментира проф. Ружие, който не е участвал в проучването, но е бил в контакт с екипа.

Той определя монотремите като „живи реликви от далечното минало“, чиято роля е ключова за разбирането на произхода на бозайниците – включително човека. „Птицечовка и човек вероятно имат общ прародител, живял преди повече от 180 милиона години. Без животни като еднопроходните, би било невъзможно да реконструираме биологията на този предшественик.“