България – страната на безсмъртните

Живеем в страна, в която повечето хора се изживяват като боговете от гръцката митология. Не само вярват, че са безсмъртни, но и постоянно предизвикват съдбата, за да го проверят.

Достатъчно е да минеш по някоя българска улица – независимо с кола или пеш. Огромно мнозинство от шофьорите, но и немалко пешеходци явно вярват, че нищо лошо няма да им се случи, ако минат на червено. Или пък, ако им се случи – в „Пирогов” ще ги закърпят. Но никой не вярва, че ще умре.

Вчерашният инцидент край село Горни Лом, след който още не ясно колко са жертвите, е поредната илюстрация за убеждението на българите, че са безсмъртни. Същият завод вече се е взривявал два пъти. През 2007 година е загинал един мъж, а жена е ранена, през 2010 г. са ранени четирима. Нещо повече – на 6 август, при проверка, са написани седем акта и са издадени 13 предписания, за които сега социалният министър Йордан Христосков заяви, че вероятно не са изпълнени. И сега числото 13 се оказва фатално.

Политиците побързаха да обявят, че няма да закриват тържествено кампаниите. Някои поискаха Ден на траур, още преди да са станали ясни жертвите. Други заявиха, че човешкият живот няма цена. Сега го казват, ще продължат ли да вярват в това и след като трагедията отмине и започнат да се пазарят в парламента. Защото е несъмнена вината на политиците, които само броят труповете след поредния взрив, поредното наводнение... И които не правят почти нищо по посока на законодателството, което им е работа, за да бъде обезпечен поне живота на българите.

Уф, забравих - те и политиците са българи и вярват, че са безсмъртни.

Но, поправят ме, да не се оправдаваме само с политиците, които самите ние избираме. Проблемът със законите у нас е че – добри или лоши, те не се изпълняват. Или пък се изпълняват проформа, за документално обезпечение.

Системата е виновна, но и ние сме виновни, че не се променяме и не искаме смяната й.

Защото, както казват - ако си задник, не се учудвай, че живееш сред изпражнения.