Кой иска да живее вечно?

Когато бях малък и Йорданка Христова лееше гласовито от ВЕФ-а своето: "Ще продължавам да пея...", приемах това като нормално намерение на амбициозна певица на гребена на вълната. След време този рефрен ми звучеше като закана, а днес - като заплаха. Но това си има и хубавата страна. Днес ме събуди съседът по балкон от ляво.

В седем сутринта беше надул "Панаири" на Лили Иванова. В просъница се сетих за един кандидат-кмет на Пловдив. Музиката на Вечната никога не ме е вълнувала особено, но за мен тя има съвсем друга стойност и роля, много по-важна от самото изкуство. Благодарение на Лили Иванова и нейната константност, днес често се чувствам като през седемдесетте години. Сиреч - дете. Заради Лили още ми се струва, че всяка грандиозна глупост, която сътворя, ще се размине с дърпане на ухо и прибиране по светло. Вечността на Лили ни прехвърля сладкото и лепкаво усещане за собственото ни безсмъртие.

Да не се заблуждаваме другари, особено на специфична дата като Девети септември. Всеки от нас тайничко се надява, че накрая все някак ще отърве кожата. Огромна роля да се чувствам като Дънкан Маклауд има и Стоянка Мутафова. Тя е родена в един ден и година с покойната ми баба. Стига ми да я зървам веднъж седмично пустата баба Цоцолана, по която и да е телевизия, за да се върне уханието на бабините пържени филийки. "Със сиренце или със сладко?". А само преди час съм сринал витрината на бръснарския салон с паве. Кой те пита вече с какво искаш филийките? Само някой мустакат комшия от ол инклузива в Кушадасъ. Ама не е същото...Стига ми просто да знам, че баба Стояна пак се е скарала люто  с дъщеря си Муки. Кой ще ни отвори с усмивка буркан компот, надписан с бабин почерк - "Ягоди - 1982г.". докато слушаме "Свири, свири, щурче". Имаме нужда от Данчето, Лили и Стоянка Мутафова. Само да се показват веднъж седмично в праймтайма и просто да казват: "Живи сме". Защо не?! Днес представителна извадка от объркани мисловно и полово хуманоиди опърдява безплатно креватите в едно предаване, което утрепва и последната капка вяра в ближния. Че даже им плащат за това. Татуиран джолан се оригва, докато си стиска черна точка. За същото времетраене телевизията прибира няколко хиляди лева от рекламодател. Който е и работодател. А водещите нелепо се извиняват, че, видите ли, за съжаление предстоят реклами. Как ще вземете заплата без тях, уважаеми? Та, така - Лили, Данчето и Стояна в праймтайма. Искам ги само за пет секунди. Но още дълго. Това ми стига. сега пък съседът по балкон от дясно пусна Who wants to live forever /бел. ред. Кой иска да живее вечно?/. Как кой бе, Мите?! Питай кой не иска. Сите българи заедно.
И поотделно...