Колко е трудно да бъдеш естествен

Толкова е трудно да бъдеш  естествен днес. Това крие редица опасности, а в най-добрия случай неудобства.  Ако си позволиш този лукс, можеш да изгубиш работата си,  хора от близкото обкръжение, по-далечни познати,  а без никакво съмнение и избори. Тръгвате на пазар. Часът е едва 8 и се надявате в хипермаркета още да няма тълпа. Пред блока се засичате със  стар приятел. Заговаряте се. Казвате, че  Кичка Бодурова страшно се излага във ВИП Брадър. Приятелят от дума на дума научава, че имате три телевизора – в кухнята, хола и детската стая,  и на свой ред отбелязва, че от две години с жена му и децата нямат телевизор. Той убивал нормалното семейно общуване. Вие категорично не сте съгласни, но не искате да спорите. Отвръщате, че и така се живее и сменяте темата. Но някак си се завърта около предаването „Фермата“, което приятелят ви, странно как, познава в детайли. „Ами ние гледаме на лаптопите“. Ахаа, седнали в различни стаи, съпрузите, жадуващи за нормално човешко общуване, гледкат презряната телевизия, горди, че всъщност не пускат телевизор. Бодат си оченцата, но решението е взето  и не подлежи на ревизия – в този дом телевизор няма да се включва. Разделяте се с ръкостискане и си обещавате да се видите по-сериозно. 

Продължавате към магазина. Срещате познато семейство, с което отдавна не сте разговаряли.  Заприказвате се. Как сте, що сте. Споделяте, че сте извадили късмет и заминавате на почивка, макар и не в разгара на сезона. Ол инклузив. Хотел – средна хубост, недалеч от първа линия. Само че сте попаднали на грешните хора. О, не! Те се оказват диво къмпингуващи. Заявяват ви, че сте „ненормални да отивате в тази лудница и простащина“ и изстрелват списък с невероятните предимства на нощуването в храсталак и денуването в пущинак. Междувременно отправят попържни към горските стражари, които са „диви и досадни“.  Разделяте се.

Продължавате към магазина. Насреща – познат силует. Бивш колега мъкне огромна диня. Сядате на пейка край тротоара. Имате време да побъбрите. Научавате, че той не е стоял дълго без работа. Допускате обаче огромна грешка. „Устата сгрешила, сама промълвила...“ Месо! Кой дявол ви накара да споменете, че в магазина има огромно намаление на свински врат с кост и затова бързате? Бившият ви колега веднага отбелязва, че от година и два месеца не е вкусвал месо. В тонът му долавяте упрек. „Да не си станал веган?“, опитвате да сте актуални, но пак грешите. Обяснява, че е суровоядец. Тонът му вече носи белезите на презрението.  Той започва да разказва разпалено за новото си увлечение, посочва  всевъзможните физиологични и душевни екстри, които е изпитал и завършва с думите, че „новият живот създал прекрасна хармония в семейството“.  Напипва в джоба си  малка брошура на билкова аптека с прекрасни ядки и ви я подава. Подавате ръка и си пожелавате всичко най.

Наближавате магазина с чувство за вина. Още не са отворили. Присядате край входа и разтваряте вестник. Откакто се помните, не започвате деня без вестник. „Охооо, и вестници четем“, стряска ви познат глас. Оказва се  някогашен  съсед от предишния ви апартамент. Гостували сте си по два пъти. „Как ще даваш пари за вестници, защо си мътиш главата с простотии?“, атакува бившият съсед. Натъртва, че десет години не е разтварял вестник. „Аз, още от малък…“, оправдавате се. Сгъвате вестника и го слагате в пазарската чанта. Магазинът отваря. Пускате монета в количката и потегляте гузни към щанда за месо.

След двайсет минути вървите бавно с покупките към къщи. Изведнъж нещо тежко и живо ви удря в гръб. Политате. Усещате топъл дъх зад тила. Огромно куче ви е съборило на тротоара. Псувате го на майка. Опитвате да го ритнете. Пак грешка. Зад бора излиза  стопанинът му. Той дори не ви пита как сте, но приласкава псето си. „Спокойно, Джек. Няма нищо, моето момче. Ела тука. Ела. Оооо…“. Никога не сте обичал домашните животни. Извинявате се за лошите думи и събирате разпилените покупки. Стопанинът вече се е заприказвал с друг собственик на куче. „Усеща лошите хора“, казва „таткото“ на Джек. Другият клати глава в знак на съгласие.

До дома ви остават две пресечки. Смятате метрите на ум. Още една пресечка. Молите се да не срещнете никого. Уви. Това не е перфектният ви ден. Край вас спира лек автомобил. Прозорецът до шофьора се спуска и виждате един от най-досадните си познати – социално ангажиран със всички обществени проблеми, водещи се за актуални. Предлага ви да се включите в протест срещу задкулисието. Започвал след час. Казвате му, че нямате възможност. „Но така повече не може. Трябва да им покажем какви сме“, упорства активистът. Гледате безизразно. „Ако всеки се свие в черупката си и не оказва обществен натиск на институциите, то тогава…“, продължава разпалено онзи. В този миг повръщате на капака на колата му. Така, сякаш никога не ви се е случвало. Отминавате безмълвно. Екипажът на леката кола е потресен и стои вътре.

Мушвате се във входа. Привечер решавате да смените бравата. За всеки случай. Ухае на вратна пържола. Жена ви реже салата. Ракията е в камерата – потна и люта. Страшен синджир. Пускате и трите телевизора. Довършвате си вестника. Масата е сложена.