Не си ли "ексклузивен", отекъл си…

„Работя по нов проект“, загадъчно заявяват днес много  момичета далеч под 30-те, които всъщност никога не са работили. Този израз нахлу дръзко в общественото говорене като епидемия от нов грип. Подобни „проекти“ най-често се оказват смяна на импланти или педикюрист. Разбира се, изпълнени след дълга вътрешна борба, която е толкова ангажираща, че заслужава да се признае за трудов стаж.

Това не са ви готовите европроекти, моля, моля. Тях всеки ги може. Нека не сме съвсем несправедливи. 

Момък, който трудно произнася името си, обяснява, че имал „стратегия“. Тя е, да се преструва на умствено изостанал, пък каквото ще да става, и той го постига с лекота. Ако нещо не се обърка, накрая жабата трябва да стане принц и да си тръгне с парите плюс бонус - момиче с „нов проект“. Някак преглътнах мисиите, които заточените в Нови хан изпълняват с усърдието на мисионери в Новия свят, но това със стратегиите ми идва в повече. Мисията може да я изпълни и редови риалити войн. Простичко е. Изсипваш тенджера супа топчета върху съседа по легло и тичаш бързо в изповедалнята, докато онзи сащисан се блещи по гащи. Рапорт даден, рапорт приет. 

Но за стратегиите е нужен маршалски жезъл, хладен ум, горещо сърце и щипка гениалност. Целият личен състав от стратези не просто общува, а „комуникира“. Из въздуха се носят „странни вибрации“, съквартирантите излъчват „позитивни енергии“, а някои от тях дори се сдобиват с „особена аура“. 
Всеки стон, въздишка или друг физиологичен звук се анализира детайлно в импровизирания курник от защитници на незащитимото. Всяка словесна конструкция, произведена от целунатите от Съдбата участници, се ретранслира „ексклузивно“. Божествена дума. Моля, без асоциации с моноблок. Неуместно е. Въпреки че, не си ли "ексклузивен", отекъл си… 

„Стига сме се карали за храна. Хората ще си помислят, че отвън гладуваме“, призовава патетично един от заточените стратези. Да, мисионерите също са гладували, но делото им е било толкова обсебващо, че не са усещали глад. Виж ти, изведнъж се размислили, какво щели да кажат хората. Не е ли малко късно, чадо? Не си ли чул от Криско, че хората говорят? Каза го момчето. Предупреди ви. Ексклузивно даже.

Предаването с претенции за социален експеримент можеше да изпълни една хуманна социална мисия. По-добре в Къщата да бяха влезли клошари или бежанци. Да се изкъпят и наядат до насита. Историята на всеки от тях щеше да е хиляди пъти по-интересна от късното мерене на микрофони на полузабравени естрадни величия. 

Пък и на бездомните със сигурност им е все едно, какво ще кажат хората. Вервайте ми.