Тъжно място е малкият град в неделя следобед. Особено в края на циганското лято.
Кафенетата са полупразни. Масите и столовете са събрани накуп. Хладният вятър гони по площада останки от предизборни плакати и стари некролози. Забързани виладжии панически се изнизват с последните влакове за столицата. Напомнят на бежанци. Жонглират с кофи и щайги в индианска нишка към билетното гише. Сякаш някой ги е наказал с идването тук. Заклещени кучета пред читалището гледат безизразно. Спокойни са. Знаят си, че природата бързо ще разреши временното им неудобство. Нещо започва да дрънчи натрапчиво. Циганин е натоварил бойлер в ръчна количка и запъхтян бърза към коптора си. Цепи направо през площада. Кучетата не го поглеждат. Той тях също. Млада майка закопчава шубата си, слага качулката на детето и го пуска за последно по пързалката в парка. Тръгват си.
Бивш полицай проси стотинки за малка водка от хора, които някога е арестувал. Не толкова отдавна. По-обиграните го виждат отдалече и стратегически сменят маршрута си. Правят го с лекота, защото всъщност не отиват никъде. От ресторанта зад гарата се чува „Бяла роза“ и женски писък. Пред входа безмълвно пушат преяли сватбари. Единият от тях шумно се секне в подарената му от булката кърпа. Друг, шишко с вратовръзка-лигавник, гълта шепа хапове за жлъчка. От близка панелка долита характерният саунд на семеен скандал. Смесва се с надпяването на дърворезачки, бръмчащи в далечината. Става студено. Изнервен мъж псува пред бакалията – хлябът е свършил, а е неделя. Забравил е. Няма в целия град. Иска да се линчува сам. Денонощният също е затворен – ревизия. Някой е повърнал до секвоята пред тотото. Нагласени девойчета гнусливо правят чупка по пътеката. Трима тийнейджъри минават с двулитрова бира край заклещените кучета. Хилят се. Едното псе премигва. От електричката слиза луд от съседна гара. На перона пристига линейка. Кондуктори свалят припаднал пътник. Откарват го. Лудият пуска портативно радио и го засилва докрай. По „Христо Ботев“ тече радиопиеса. Нещо на Сирак Скитник. Лицето на лудия замръзва в усмивка. Отива при кучетата и кляка с радиото при тях. Тримата слушат. Площадът опустява. Последното такси напуска празно стоянката. Вече е тъмно.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ментор
08:07 29.11.2015
2 Пацо
08:35 29.11.2015
3 Mmm
09:02 29.11.2015
4 motorheadbg
09:02 29.11.2015
5 Ивайло
10:57 29.11.2015
6 Аквински
В малките градове е топло.
Коментиран от #8
16:50 29.11.2015
7 Аквински
16:52 29.11.2015
8 аноминка
До коментар #6 от "Аквински":
Нещата звучат напълно като по действителен случай и се подписвам с две ръце под впечатленията на автора. Аз живея в малък град. Нямам комплекси от това и именно заради това твърдя, че животът в малкия град е такъв, какъвто е описан.Браво на автора! Прекрасно описание. Прекрасно- за литературен форум.
17:07 29.11.2015
9 МалъкГражданин
Живея в малък град.
Днес кадетата бяха пълни. Нямаше места седнах на бара.
Отвсякъде настроение.Хората отмарят.
Пазаруваха в местните магазинчета.
Животът е толкова хубав.
Ако в столицата е пълно с озлобени хора, наркомани, бежанци
и комплекситрани по модата хора
тук в малкия град хората се простират според чергата си
и се радват на малките неща от живота.
И в малките градове има хранителни вериги, малки Молове за дрехи
и забавления.
След обяд бях на футболен мач.
Слънцето ме препичаше по гърба.
Заиграх се в парка с едно улично коте.
Днес беше хубав ден. Видях много щастливи хора.
21:04 29.11.2015
10 Ивайло
21:10 29.11.2015
11 аз
14:03 30.11.2015
12 Чайника
18:32 30.11.2015
13 той
15:20 01.12.2015
14 манол
15:33 01.12.2015
15 Киро
Само депресар вижда така. Ма той където и да иде, все ще си е депресар.
12:24 04.12.2015
16 познаващ те
16:02 07.12.2015
17 white
08:11 20.12.2016