Тътрим се към светлото бъдеще, вторачени в призраците на миналото

Ако срещнете следната обява – „Изкупувам петолъчки, символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим с цел неговата възхвала“ - и решите да позвъните, да знаете, че от другия край на телефонната линия най-вероятно ще чуете специфичния фалцет на депутата от ГЕРБ Методи Андреев.

Възможно е да уцелите и някой от колегите му от Реформаторския блок – Мартин Димитров, Вили Лилков или Петър Славов, които сигурно дежурят на щафетен принцип на горещата линия. Четиримата предлагат описаните по-горе артефакти от периода 9 септември 1944 – 10 ноември 1989 г. да бъдат премахнати или предадени в Музея на социалистическото изкуство. Това е залегнало в исканите от тях промени в Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, приет от кабинета „Костов“ още преди 16 години. С мисията по извършване на късната предметна декомунизация е предвидено да се нагърбят държавната и местната власт. Но с дейното участие на широките кръгове от населението, тъй като четворката закономонтьори предвижда, че „действия по преодоляване на тежкото наследство на комунизма“ трябва да предприемат и "публично-правни организации, физически или юридически лица“. С две думи – общонародна инициатива. Така че, ако срещнете селския луд, нахлупил мърлявата фуражка с петолъчка на дядо си Пешо Горския, спрете го и опитайте със спокоен тон да изнесете беседа с просветно-идеологически характер. Обяснете му, че подобни символи „въвеждат в заблуждение подрастващото поколение относно истинската същност и репресиите на режима“, както се казва в мотивите. Обяснете му за степента на обществена опасност, тъй като има случаи „децата да идеализират престъпната дейност на дейци на БКП, пряко отговорни за смъртта и страданията на десетки хора и техните семейства и за разрухата на националната икономика и селско стопанство в края на режима“. Напомнете му, но не ултимативно, че глобата за физически лица – нарушители е 200 лв, а за юридически – 2000 лв. Ако пък разните там паметници, монументи и пр. трудно преместваеми според чиновническата лексика обекти, не могат да бъдат разкарани, то до тях задължително трябва да се забучи напомняща табела с изричното пояснение, че „комунистическият режим в България и дейността на БКП са обявени за престъпни със закон, приет от 38-то Народно събрание“.

Инициативата обаче не касае единствено съдбата на антикварните предмети от соца. Образователното министерство със всичките му звена, та чак до обикновения учител, ще бъдат задължени „да предприемат действия, така че в помагала, учебни планове, учебници и в образователния процес комунистическият режим, както и неговите партийни и държавни ръководители да бъдат точно и обективно отразени“. Това последното с обективността си е висш пилотаж дори за най-посветените и философска категория, която от хиляди години не дава мира на световните умове. Но това явно не терзае нашите занаятчии от ремонтния сервиз на закони, за които обективно означава единствено моето. А пък какво слухтене ще пада по класни стаи и университетски аудитории – кой преподавател, как представя въпросния период. Защо набързо е претупал темата за лагерите, а с часове се е възторгвал от комбайните и мотокарите. Така ли си го представят - ученици и студенти да донасят, където трябва за прегрешили преподаватели. Тук и Рей Бредбъри би се потресъл. Подобни писания Методи Андреев е изчел с тонове като дългогодишен шеф на Комисията по досиетата и можем да приемем нагонът му към тях като професионална деформация. Комисията, която под различни форми съществуваше през целия преход, влачи се, прецежда, изчаква, съобразява се и поднася порции с разсъблечени съдби бавно, бавно, като муден келнер. Ако приемем, че ДС е сложила ръка върху промените у нас през последния четвърт век, то редовите герои с картончета и писания за колеги и командировки имат фактически нулева роля в най-новата ни история. По-големите играчи, свързани с ДС са навсякъде и във всяка власт, но тях Методи не може да ги пипне, освен да замеря публиката с псевдонимите им и това е част от драмата му. Редовите пък, още живи комунисти, вече забравиха, че са били такива. Чудят се, дали не са били декабристи или интербригадисти. Старост-нерадост. Но Методи ще издири петолъчките им и ще разбере. А ние ще продължаваме да се тътрим към светлото бъдеще, вторачени в призраците от миналото.