Сега Казахстан представлява достатъчно типична за Близкия изток и Средна Азия строгоперсонифицирана автократия с периферна версия на капитализъм.
Вятърът на „Арабската пролет“ и серията от цветни революции от първата вълна, които заляха държави от региона и ги хвърлиха в кървав хаос, като цяло подминаха Астана.
Без особен труд може да се види как самите власти на Казахстан, така и Русия са заинтересовани от съхраняването на сегашното положение до момента на оттеглянето или смъртта на президента Нурсултан Назарбаев, след който зейва пустота.
Тези опити да се отложи решаването на натрупващите се проблеми за по-нататък в последно време все по-често се натъква на негативни процеси, които имат вътрешен произход и такива, които са инспирирани отвън. Това коментира в блога си Colonelcassad.
1. Ислямизъм
Както и останалите държави от Средна Азия, Казахстан е изложен на влиянието на радикалния ислям, който все повече се свързва с Халифата.
Стотици граждани на страната заминаха да воюват в Сирия и Ирак в редиците на Халифата. Някои от тях вече се върнаха или ще се върнат, за да работят по родните си места чрез агитация и пропаганда за създаване на спящи клетки и да търсят начини за изтръгване от контрола на властта на територии, които да се превърнат в собствен и затворен вилает.
Трябва да припомним, че Халифатът в своята пропаганда претендира не само за руския Кавказ, така и за голяма част от Средна Азия, в която влиза и Казахстан. Разбира се в момента това е голям проблем за Киргизстан и Таджикистан.
Особеност на стратегията на Халифата е, че неговата инфраструктура се създава на основата на местни ресурси като структурите на „черните вилаети“ не признава държавните граници.
Към това трябва да добавим и дейността на групите и отделните лица, свързани със структурите на Ал Кайда, различните ислямистки групи с национален и етнически уклон, но и легалните пантюркисти, които макар и малобройни се появиха в Казахстан при активната помощ от Турция, която още до ерата на Ердоган се опитваше да налага концепцията на пантюрския свят.
За нееднородна в етнически и религиозен състав страна, конгломератът от умерени и радикални ислямисти представляват сериозна заплаха, в случай на увеличаване на хаоса в Казахстан, така и при негативните сценарии, свързани с демонтажа на режима на Назарбаев.
При този развой на събитията ислямистите могат да се опитат да повторят случилото се в Либия, Египет и Афганистан – да се опитат да създадат собствена квазидържавна структура или да разпалят банална гражданска война, както стана в Таджикистан през 90-те години на миналия ХХ в.
Зад тази заплаха стоят хора с опит, натрупан от тяхната дейност в най-различни държави. Армията и полицията не могат да бъдат решение на проблема – достатъчно е да погледнем на това, което става в Синай.
2. Борба за "демокрация"
Отговорност за нападението в Актобе пое неизвестната „Армия за освобождение на Казахстан“, която се бори против кликата на Назарбаев. Боевете в Актобе бяха „първите сражения за демокрация“ и те много напомнят на първите стълкновения в либийския град Бенгази и сирийския Хомс. Оттам почнаха така наречените „цветни революции“ в Либия и Сирия.
Понеже легалната опозиция в Казахстан на практика отсъства, то при желанието да се разтърси страната отвън не трябва да се измислят нови методи. Ако задачата е да се разтърси страната и да се види какво ще стане, то технологията от цветните революции от втората „кървава“ вълна е напълно достатъчна, за разлика от тези от първата вълна, където техните водачи избягваха да прибягват до насилие.
Основният въпрос е дали ще има външна подкрепа за вълненията вътре в страната. Ако бунтовниците не получат отвън сериозна медийна и дипломатическа подкрепа, така и оръжейни доставки, то те няма да могат да се противопоставят на репресивния режим.
Ако натискът отвън успее да парализира част от силовия апарат, а въстаналите срещу властта с оръжие в ръка получат и оръжейни доставки отвън, то тогава е възможен сценария за завземането на властта или гражданска война.
САЩ и Русия са в конфликт и едва ли Белият дом ще пропусне възможността да тестват Казахстан само и само, за да оценят силата на влияние на Кремъл в страната и да се опитат да създадат допълнителни проблеми за Москва както това се случва в Приднестровието, Нагорни Карабах и Беларус. С две думи Казахстан не е изключение.
Трябва да припомним, че Белият дом има достатъчно опит. Нужно ли е да се припомня цветната революция в Киргизстан и свалянето на президента Аскар Акаев. Малко по-късно там се появи американска база.
Относно Казахстан не трябва да се забравя, че ако САЩ успеят да приложат опита си за преврати, то те ще погребат намеренията на Русия да налага свои интеграционни проекти на територията на бившия СССР.
3. Руският проблем
Да разгледаме въпроса с руското малцинство в Казахстан. Въпреки че националната политика на Казахстан е достатъчно „мека“, то из държавата се осъществява достатъчно сериозна миграция на руснаци. Причините за това са обективни и субективни.
Въпреки отделните опити да се разпали системна русофобия в Казахстан в момента няма успех и заплахата за рускоезичното малцинство има дългосрочен характер. Основната заплаха е свързана с евентуалните усложнения за малцинството след оттеглянето на Назарбаев.
Многонационалният характер на Казахстан принуждава властите да разбират, че форсираното строителство на национална държава или тя да стане етническа по-еднородна ще доведе до ситуацията в Украйна. По тази причина условната „казахстанизация“ се провежда доста вяло. Това е свързано с интереса на властта да поддържа статукво, а не да прави резки промени. А хипотетичните наследници на Назарбаев могат да са на друго мнение.
Може да се стигне до сценария „за всичко са виновни Назарбаев и руснаците“, както в Украйна под лозунга за „борба с режима на Янукович“ се разгърна системна русофобска кампания.
4. Икономика
Всички изброени по-горе проблеми са потенциално опасни, но не критични, ако икономиката е стабилно, но с последното все по-често възникват проблеми.
Голяма част от казахстанската икономика е в ръцете на руски и китайски капитали (затова Москва и Пекин са заинтересовани от запазване на ситуацията).
Самата икономика на Казахстан зависи от износа на енергоносители и други ресурси. Падането на цените на нефта и метали болезнено удари страната и в новите условия да се поддържа статукво в икономиката стана много по-трудно и нареди Казахстан рамо до рамо с Венецуела. Все пак проблемите пред Назарбаев не са така тежки, както пред Мадуро. Освен това политическото положение на Назарбаев е много по-стабилно от това на чавистите.
Но все пак има основна заплаха. Тя е свързана с ръста на бедността, усилването на капиталистическата експлоатация, размиването на средната класа и т.н. водят до появата на активни протестни групи. Едните от тях ще бъдат свързани с радикалния исляма, други ще се борят за защита на местните работници и срещу чуждестранния капитал, който ги експлоатира като евтина работна ръка, а трети ще се борят за „демокрация“.
По тази причина ние наблюдаваме в Казахстан и протести на работници и засилване на радикалния ислям и появата на „Армия за освобождаване на Казахстан“.
При липсата на пълноценна опозиция протестните настроения бързо ще се радикализират. За наблюдателя от чужбина странно изглеждат нападенията в Актобе на фона на спокойната обстановка в страната.
Всичко това са симптоми, които се генерират от не много розовата икономическа ситуация. Това означава, че има натрупване на различни негативни фактори, всеки от които е малко вероятно сам по себе си да е способен да разклати режима на Назарбаев, но заедно те могат да създават взривоопасна смес, която може сама да се взриви или внимателно да бъде подпалена отвън. В момента второто е по-вероятно от първото.
В ОНД Русия провежда политика на запазване на статуквото. Някъде то се получава като в Приднестровието, Беларус или в конфликта между Армения и Азербайджан, но при Украйна не се получи.
В условията на Студена война със САЩ и променящото се пред очите ни устройство на света, запазването на статуквото става все по-сложно. Светът се променя и заедно с него и Русия и нейните съседи. Там където преди можехме да видим стабилност, то в наши дни виждаме бушуващи котели от граждански войни или потенциалните заплахи от бъдещи сериозни проблеми. Залагането на сегашните елити и липсата на перспектива е слабост за Русия. Украйна е нагледен пример. Аналогични са заплахите в Беларус и Казахстан, където съвършено неясно е какво ще се случи, когато Лукашенко и Назабаев починат. Въпросът тук не е, че тези държави под натиска на вътрешни противоречия се оттласнат от Русия, а че местните елити, на които Кремъл залага, могат да бъдат парализирани или предпочетат да „станат васали на нов господар“.
Отдавна се подготвя почвата за подобни промени, защото често самите власти от бившите съветски републики, които не решават проблемите, се опитват да се задържат на капака на тенджера под налягане. А когато напрежението вътре се повиши, то отвън някой ще се полакоми да повиши огъня на газовия котлон.
Пред Казахстан в средносрочно перспектива е изправен сред сериозни предизвикателства, които заплашват съществуването на страната в сегашните й граници. Освен вътрешните противоречия, страната е заплашена да стане арена на противопоставянето между Русия и САЩ или поне да се превърне в санитарен кордон.
Какви са възможностите пред Казахстан?
Да се използва сила е борба със симптомите без да се лекуват икономическите причини за увеличаване на протестните настроения и различните екстремизми.
Въпросът е достатъчно сложен, отколкото да се бият протестиращи с палки – необходима е борба с бедността и безработица, повишаване на доходите, развитие на социалната инфраструктура, борба с корупцията и срастването на мафията с властта.
Успехите в тези направления ще орежат социалната база на недоволството. Игнорирането на проблемите ще доведе до социален взрив, който ще доведе на власт клонинги на тези, които в момента управляват в Киргизстан, Грузия и Украйна и накратко тези мрачни брадати мъже, държащи Коран и Калашников в ръце.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Дали пък няма
10:10 09.06.2016
2 Azз
12:00 09.06.2016
3 Монго
20:27 12.06.2016