Вариантите на Доналд Тръмп в Близкия изток

Анализът е на бившия израелски външен министър Шломо Бен-Ами за Project Syndicate.

Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп изказа много за международните проблеми, без реално да казва нещо. Неговите смътни изказвания правят трудно разбирането на това каква външна политика ще предприеме. Въпреки това имаме малко оставания да смятаме, че това, което ще предприеме, е това, от което се нуждаят САЩ и светът.

Тръмп е бизнесмен, не държавник. Неговият начин на мислене е за незабавни печалби и загуби – мирогледът му е, че съюзниците на САЩ трябва да допринесат повече за отбранителните съюзи. Във време, в което нарастват предизвикателствата и заплахите, тази тесногръда позиция и подход на изолационизъм няма да доведат до добро.

Регионът, който Тръмп не може да си позволи да пренебрегне, е Близкият изток. По отношение на сирийската криза вариантите на Тръмп са ограничени. В крайна сметка „умерените“ джихадистки съюзници на САЩ не са по-привлекателни от президента Башар Асад, и групировката „Ислямска държава“ далеч не е победена.

Бившият кмет на Ню Йорк Руди Джулиани – близък съветник на Тръмп и възможен член на неговия кабинет – заяви, че първата задача на новата администрация трябва да е победата над „Ислямска държава“. Тръмп бе казал, че знае повече за джихадистката групировка, отколкото генералите. Но това е малко вероятно. Единственият начин да се победи движение, което всява хаос, е да се изградят силни страни – задача, за която на Тръмп му липсват както желание, така и търпение.

Ако Тръмп избере чисто военен подход, той ще разбере, че всяка „победа“ създава пространство за повече насилие и терор. Завладяването на Рака и Мосул от водената от САЩ коалиция ще заздрави позициите на американците сред сунитските им съюзници. Освен това обаче ще облекчи натиска върху оста Русия-Иран-Хизбула. Подкрепените от Иран шиитски военни ще отприщят вълна от убийства срещу сунитските общности в Мосул след оттеглянето на „Ислямска държава“. Последвалите сътресения и натиск върху сунитското население ще доведат до още тероризъм, независимо дали е свързан с „Ислямска държава“ или изцяло нови групировки.

Какъвто и курс да вземе Доналд Тръмп за Сирия, той със сигурност ще бъде повлиян от руския президент Владимир Путин. Тръмп трябва да намали зависимостта на САЩ от Русия в сирийската война, за да устои на усилията на Путин да използва влиянието си в Сирия като лостов механизъм по отношение на Украйна.

Разбира се, желанието на Тръмп да се противопостави на Путин – за когото се изказа ласкаво по време на кампанията си – е несигурно. Но американският ред по отношение на сигурността, заедно с републиканските сенатори като Джон Маккейн, е малко вероятно да позволи на Тръмп да „направи Русия велика отново“, предавайки им Сирия и Украйна. Капитулацията на Украйна ще окуражи руснаците да увеличат своята сфера на влияние, което може да доведе до крах на НАТО.

Съдейки по изявленията от предизборната кампания, Тръмп може да не е разтревожен от разпадането на НАТО или всеки друг военен съюз, в който са Щатите. Но резултатите от това могат да бъдат катастрофални, защото могат да доведат ядрена пролиферация.

Обещанието на Тръмп да обърне гръб на ядрената сделка с Иран е тревожно. Иран е готова да превърне „Хизбула“ в мощна прокси-сила за случаите, в които се нуждае от ответен удар по иранските врагове. Освен това краят на ядреното споразумение със страната може да превърне Ирак в ядрена сила за отрицателно време. В регион, в който липсва колектива архитектура по отношение на сигурността, ядрени глави лесно могат да попаднат в ръцете на терористични групировки.

Друг избор, който трябва да направи Тръмп, е по отношение на Турция, чиято политика по отношение на Русия през последните месеци е политика на разведряване. За да запази двустранното сътрудничество с Анкара, Тръмп ще трябва да жертва партньорството на САЩ с кюрдите, чиито военни единици в Сирия и Ирак са най-надеждните съюзници на американците в битката за Мосул и Рака.

Турският президент Реджеп Ердоган може да иска победа над „Ислямска държава“, но той иска и да потуши желанията на кюрдите за самоуправление. Награждаването на кюрдите за тяхната помощ с подкрепа желанието им за собствена държавност е неприемливо и Ердоган дори може да опита да спре победата над „Ислямска държава“, за да го предотврати. Като добавим и противопоставянето от страната на Ирак, Сирия и Иран, кюрдската независимост не е на дневен ред.

На дневен ред обаче трябва да е палестинската държава. В характерния си ексцентричен начин Тръмп подхрани надеждите на някои палестинци, че избирането му може да е в тяхна полза. Но подобно впечатление се зароди и сред израелските заселници, виждайки в победата на Тръмп възможност за разширяване на селищата в палестинските земи.

В крайна сметка, от това как Тръмп използва американското влияние в израелско-палестинския конфликт – единственият въпрос в Близкия изток, на който САЩ се радва на неоспоримо влияние – може да зависи случващото се там. И по-специално, създаването на селища може да предизвика трета палестинска интифада.

Тръмп обаче не трябва да чака кризата да почука на вратата. Вместо това той трябва да разбере, че сега – повече от всякога след 1948 година – отчуждените сунитски съюзници на Америка имат стимул да са в мир с Израел и да си сътрудничат с нея по регионалните въпроси. Подобен сценарий ще бъде легитимен само със създаването на палестинска държава. Тръмп трябва да се възползва от инициативата, защото помирението с арабските народи ще служи и на интересите на Америка по отношение на националната й сигурност.

Превод: Денис Джамбазов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.