19 Февруари, 2017 08:00 2 285 1

Тесногръдият Израел

  • израел-
  • демокрация-
  • бенямин нетаняху-
  • палестина-
  • доналд тръмп-
  • запад

Министър-председателят Бенямин Нетаняху е циничен светски хедонист

Тесногръдият Израел - 1
Снимка: БТА/АР
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Анализът е на Шломо Бен-Ами за "Project Syndicate"

Шломо Бен-Ами е бивш външен министър на Израел, вицепрезидент на Международния център за мир в Толедо. Автор е на "Белезите на войната, раните на мира: Израело-арабската трагедия".

Окупирал палестинската територия от половин век, Израел се поддава на етноцентристките си импулси и все по-често отхвърля признатите граници. Сега Израел се е запътил към членство в клуба на нелибералните демокрации и може да благодари на министър-председателя си Бенямин Нетаняху за това.

През единадесетте си години като премиер Нетаняху прекрои колективната психика на своята страна. Той въздигна изолирания и травматизиран „евреин“ над светсткия, либерален и глобализиран „Израел“, заложен от бащите – основатели на държавата.

Самият Нетаняху пък е циничен светски хедонист, срещу когото се провежда разследване за предполагаемото му приемане на скъпи незаконни подаръци от холивудски богаташ. И въпреки това той все още използва „еврейския коз“ за своя собствена полза. През 1996-а обещанието му да бъде „добър към евреите“ му спечели властта. През 2015-а предупреждението му, че израилтяните трябва да се втурнат да гласуват за него, ако не искат съдбата им да бъде решена от арабски „тълпи“, стори същото.

Привлекателността на идеята еврейството да спечели изборите блокира преговорите към намиране на решение на израело-палестинския конфликт. Настояването на Нетаняху от 2014-а, че палестинците трябва да признаят Израел като „Национален дом на еврейския народ“ беше последният пирон в ковчега на вече умиращия мир.

По много отношения политическият профил на Нетаняху съвпада с този на повечето закоравели републиканци. Веднъж съпругата му се бе похвалила, че ако се бе родил в САЩ е щял да стане президент. По всяка вероятност той би предпочел такъв живот, най-вече заради абсолютната власт, която би му дал поста. Това би му позволило да избегне и осем разочароващи години на разногласия с президента Барак Обама.

Сега обаче Нетаняху си отдъхна, тъй като Доналд Тръмп е в Белия дом. Сходномислещият републиканец Тръмп, който на практика е пълната противоположност на Обама. Последният президент на САЩ бе съпричастен към малцинствата и имигрантите, защитаваше човешките права, постигна дипломатически пробив с Иран, потърси мир в Палестина и, най-проблематичното, - държеше лидера на Израел отговорен за действията му. Едно от последните действия на Обама като президент беше да въздържи САЩ от гласуване на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН срещу изграждането и разширяването на израелски селища в окупираните територии, вместо да наложи вето върху него.

Нетаняху силно предпочита грубото шарлатанство на Тръмп пред професорския либерализъм на Обама. Всъщност Тръмп и Нетаняху имат много общи черти както по между си, така и с други тесногръди лидери като турския президент Реджеп Тайип Ердоган. И тримата виждат явната враждебност към медиите като подход за подсигуряване и укрепване на властта си.

Тръмп започна открита „война с медиите“. От своя страна пък Ердоган унищожи свободата на печата, арестувайки журналисти с обвинения за забъркване в миналогодишния юлски военен преврат. Нетаняху е министър на комуникациите на Израел от края на 2014-а.

Не е трудно да се различи логиката. Новинарските медии имат за цел да държат властта отговорна, а тези на власт се опитват да заглушат медиите. Един от начините това да бъде сторено е чрез разпростиране на гласовете на повече удобни алтернативи като „Израел Хайом“, например, – безплатен ежедневник на иврит, възхваляващ Нетаняху.

Целта на този памфлет в севернокорейски стил не е печалбата. През 2014-а американският хазартен магнат Шелдън Аделсън, поддръжник на Нетаняху открай време и финансов помощник на кампанията на Тръмп, инвестира близо 50 милиона долара в „Израел Хайом“, който е на над 250 милиона долара загуба от пускането си през 2007 година.

През 2014-а Нетаняху проведе предсрочни избори, за да предпази своя вестник - говорител от парламентарните законопроекти. Вестник, който сега има по-голям тираж от всеки друг израелски вестник в страната.

Нетаняху винаги е отричал да има нещо общо с „Израел Хайом“, въпреки че той на практика е негов главен редактор.

Разбира се, цялата тежка работа в бутането на Израел против либерализма не пада само върху Нетаняху. Министърът на образованието, Нафтали Бенет – председател на партията „Еврейски дом“, ключов съюзник в крайнодясната коалиция на Нетаняху и водещ застъпник за анексирането на палестинските земи, сега обучава училищата, че „юдаизмът е по-важен от математиката и науката“. Роман, описващ любовта между палестинско момче и еврейско момиче е забранен от учебния план.

Министърът на правосъдието, Айелет Шакед, също член на „Еврейски дом“, отстъпва само на Бенет по ционистки плам. Сега тя води атаката срещу последното укрепление на израелската демокрация – Върховния съд, заклеймявайки действия като миналогодишното му решение да блокира газовите планове на страната, определени за противоконституционни.

Съвсем наскоро Шакед одобри културния проектозакон, гласящ, че културното финансиране зависи от „лоялността“ на получателя към израелската държава. Междувременно десни групи, подкрепящи анексирането, се радват на щедра подкрепа както от правителството, така и от чуждестранни еврейски спонсори.

Представите за лоялност се използват като оръжие не само срещу хора на изкуството. Наскоро одобрен проектозакон, чиято цел бяха израелските араби в парламента, гласи, че членовете на парламента могат да бъдат освобождавани от своите постове за предателство към държавата. Неправителствени организации, насочени към човешките права и търсенето на мир се наблюдават под лупа, сякаш са чужди агенти.

За Израел демокрацията винаги е била стратегическо предимство, тъй като демократичния Израел по естествен начин се вписва в западния съюз. Западът не загуби време в налагане на санкции нито върху Русия на президента Владимир Путин след анексирането на Крим, нито върху Израел след окупацията на палестинските земи. Колкото повече Израел използва практики, вдъхновени от Путин, толкова повече отслабва стратегическата си връзка със своя ариегард - Запада.

Остава да се види дали непредвидимият Тръмп ще оправдае очакванията на Израел. Ясно е обаче, че Израел застрашава значението си за Запада, както и за Америка след ерата „Тръмп“, загърбвайки демокрацията.

Превод: Константин Карагьозов

Copyright Project Syndicate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.



Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

  • 1 FURY

    5 1 Отговор
    няма по нагло племе от чифутското,откраднали земята на палестина и наглеят на нея...измет...